„Оборудвай и времената позиция добре, за да не останеш на нея навеки.“

С утрото на 8 януари лявата колона на руснаците започнала движение през Янина към Хасия. В боевата част били назначени седем батальона, девет батальона се намирали в общия резерв, три батальона били оставени в Гюсово за охрана на тила и шест батальона се насочили към Мъглиж за охрана на левия фланг.

В 8.00 от страна на дясната колона започнала да се чува стрелба. По нея можело да се разбере или като начало на атаката на Скобелев при Шейново, или като настъпление на турците на колоната на Скобелев. И в двата случая лявата колона с цел на поддръжка следвало също да атакува турците.

Схема 40. Боя при Шейново на 8-9 януари 1878 година.

Лявата колона преминала в атака. Стрелците настъпили, имайки в първа и втора линия по два батальона в линии на ротни колони от първа линия била оформена стрелкова верига. Веригата водела настъплението в ускорена крачка, резервите се движели с прибежки. Към края на настъплението в веригата се намирали по-голямата част от предните батальони. В 12.30 първата линия от турските укрепления – могили с траншеи – била превзета; при това били завзети три стоманени оръдия, разчетите на които били приковани към стрелба по веригата. Но скоро след тези успехи придвижването на войските от лявата колона се преустановило. От редутите от втората линия на турските войски открили силен оръжеен огън от 800-1000 м, а след това се опитали да завземат десния фланг на 4-та стрелкова бригада от страна на Балкана. Стрелците били усилени от полковете от частния резерв и в 14,00 се хвърлили в атака на редута от втора линия, но били отбити. Следвайки след тях турците изпратили резерва към центъра и левия фланг от източната страна на своя укрепен лагер и преминали в контра атака към руския десен фланг. Последния започнал вече да се оттегля назад, но идването на шестте батальона севци и орловци от състава на общия резерв дало възможност да се отрази турската контра атака.

Но войските от лявата колона понесли по време на атаката и контра атаката на толкова значителни загуби и били така изтощени, че не могли отново да преминат в обща атака. В резерв останали всичко три батальона ярославци, патроните били на свършване, шума от боя от страната на дясната колона вече не се чувал. В тези условия Святополк Мирски решил да се въздържи на 8 януари от по нататъшни настъпателни действия. Войската от боевата част и резерва от лявата колона през нощта останали на завзетите от тях по време на боя рубежи.

Бригадата от 30-та дивизия под командването на началника на дивизията генерал Шнитников, оставайки в Мъглиж батальон, на 8 януари се придвижили към Казанлък, който бил превзет без бой. Взетите в плен показали, че от изток се очаква пристигането до 10000 турска войска. Това съобщение много угнетяващо подействало на Мирски.

Войските от дясната колона към утрото на 8 януари заемали доста разтегнато в дълбочина разположение. Казанския полк и два батальона от Углицкия полк се разполагали в Имитли и около него; сапьорите разработвали Стръмен Наклон, при който се намирали четири български дружини и четири сотни донци; малко по на север заемали позиции владимирци. По нататък на север до самия Топлеш се разтягали останалите сили от колоната, прикрити от страна на височината Лиса от един стрелкови батальон и българските дружини, които заемали позиции от височината Чифут до Маркови стълбове. За мястото на лявата колона Скобелев не знаел нищо, тъй като неговите опити за връзка с нея претърпявали неудачи. Поради това в 1 часа през нощта на 7 януари Скобелев донесъл на Радецки: „да бъда готов за атака в 12 часа утре (тоест на 8 януари) с всички сили се оказва почти невъзможно, тъй като заради страшни трудности по пътя главните сили до този момент не са се спуснали. Ще направя всичко което зависи от мен, за да атакуваме турците утре към вечерта, но във всеки случай и в който и час да е, ако видя атаката на лявата колона, ще я подкрепя, с каквито сили аз разполагам. Все пак предпочитам да атакувам по-късно и ще действам в този смисъл, ако обстоятелствата не се променят”. На основание на това донесение Радецки изпратил на Святополк Мирски записка, получена в лявата колона в 11.00 на 8 януари. В действителност настроението на Скобелев било и в тази нощ много мрачно, което се отразило в донесението. По записката на Куропаткин, Скобелев съвсем не разчитал на каквото и да е съдействие от страна на Святополк Мирски, считал себе си за попаднал в капан, оставен на произвола на съдбата и мислил само за неизбежността на героичната отбрана на Имитли и за последващата, почти неизбежен пробив на обкръжението.

С утрото на 8 януари Скобелев започнал да подготвя войската от лявата колона за движение към Имитли, но съсредоточаването ставало много бавно: тясната разчистена част от пътя била претъпкана от войска, вследствие на което заповедите се забавяли; едни части изпреварвали други, при това редът в колоната рязко се нарушавал; и накрая, честата смяна на заповедите още повече увеличавала общото объркване. Около 9.00 започнала престрелка с турски пехотни подразделения, отново започнало настъплението на Стръмнината, след това се завързали малки сблъсъци с настъпващите към Имитли малки групи турска конница.

Около 12.00 в дясната колона вече не е имало никакви съмнения в това, че войската на Святополк Мирски са тръгнали в атака. В това време командира на 2-ра бригада от българското опълчение полковник Вяземски, ясно наблюдавал от височината цялата картина на настъпление на лявата колона, извикал при себе си Скобелев, който в 13.00 не само лично се убедил в появата на лявата колона в долината на Тунджа, но и със своите очи наблюдавал началото на атаката от нея на Шейновския укрепен лагер от изток. За това има също свидетелства на известния художник В.В. Верещагин.

Как след това е постъпил Скобелев? След 14.00 той развърнал източно от Имитли девет батальона, шест планински оръдия и седем сотни, заповядал да извадят от чохлите знамената и оркестрите да свирят, а след това се придвижил към Шейново. На 2000 крачки от западната страна на Шейновския лагер Скобелев спрял войските, заповядал им да се окопаят, а самия заедно със своя началник щаб Куропаткин се заел с рекогносцировка. В резултат Скобелев решил вместо атака на турците да се ограничи на 8 януари с една демонстрация.

Това свое решение Скобелев не е изменил и след това, когато в 16.00 получил от Вяземски ново донесение, от което се виждало, че лявата колона е преустановила атаката и причината за това преустановяване била, по всяка вероятност, недостиг на сили при Мирски. Едновременно с получаването на това донесение, от изток от към Шейново се чувала стрелба и се виждали облаци дим от оръдейната стрелба.

Не зависимо от цялата яснота от създалата се обстановка, властно изискваща незабавно движение на помощ на лявата колона, независимо от не отдавнашните обещания в този дух на самия Скобелев последния отдал заповед да се отстъпи към Имитли.

В 18.30 на 8 януари Скобелев изпратил донесение до Радецки: „Днес в два часа верния ми отряд се бунтувал почти целия. Не съм атакувал решително турците само защото съм чакал да се появи в долината колоната на княз Мирски. През нощта в долината на Тунджа ще бъда на заетите днес позиции. Утре сутринта смятам да атакувам Шейново”.

Малко по-късно Скобелев написал друго. В своята релация от 15 януари той съобщава за боя на 8 януари така: Около 11 часа аз получих донесение от флигел адютанта полковник Вязански, оставен от мен на нашите високи позиции с четири дружини от българското опълчение и намиращия се на височината ляв фланг, обърнат към Шипка, че е видяна колоната на княз Мирски, спускаща се в долината източно от Шипка. Да се повярва особено на това предположение било трудно, тъй като престрелката била се чувала като чели в планината; Колоната в долината е могла да бъде както от войската на княз Мирски, така и армията на Сюлейман паша, по шума идващ от към Сливен. Последните, а също така възможността за поява на неприятеля от страна на Калофер ме принуди да действам крайно предпазливо. Още повече, че в два часа след обяд аз се реших да атакувам село Шипка, веднага щом се покаже в околностите на това село колоната на княз Мирски. За отклонение на турците от тях аз заповядах да се открие стрелба от планинските оръдия, при което първите гранати много удачно попаднаха в кавалерийската колона, развърнала се срещу нашия десен фланг. Заедно с това, да дам на княз Мирски да се убеди в нашето присъствие в долината, а също така да дам на неприятеля преувеличено понятие за нашите сили, на войските беше заповядано да се разширят и да се оттеглят на своите места едва когато се стъмни. Да се предприеме каквото и да е нещо друго аз мисля, че беше невъзможно: 1) вследствие от късното време; 2) вследствие на необходимостта да се укрепя на заетите позиции; 3) главно, по необходимостта да съсредоточа моите сили, така както аз от вашето високо превъзходителство получа лично заповед да не започвам боя, докато не събера целия отряд.”

Трябва да се признае, че отказът на Скобелев още на 8 януари да атакува Шейново е бил главната причина за неудачната атака на лявата колона.

На 9 януари Радецки нищо не е указвал на лявата колона по отношение на атаката. Той се страхувал, да не би Скобелев под някакъв предлог отново да се откаже от атаката и с това да постави лявата колона в още по-тежко положение. За да избегне това и като в отговор на полученото от Скобелев запитване за указания, Радецки около 4.00 на 9 януари съобщил: „Колоната на княз Мирски в настоящо време стои от източната страна на село Шипка. Вчера беше видно, че те са взели един редут и няколко укрепления. Към днешния ден той, по всяка вероятност, е успял да събере целия свой отряд и с утрото ще започне атака. Ваше превъзходителство, изглежда, е по-добре по завземането на Шейново да атакува село Шипка от южната страна, старая се да вляза във връзка с княз Мирски. По завземането на Шипка ще бъде спусната бригада от Никола.”

Тези указания на Радецки не внесли нищо ново в обстановката и само показали, че той напълно не може да се разбере в нея; последно, впрочем, не бива да се поставя вина на Радецки, тъй като за оценката на обстановката той разполагал само с данни от наблюденията от 8 януари от своите височинни наблюдателни пунктове, донесението на Скобелев от 18,30 на 8 януари до съобщението на Непокойчицки за това, че Карцов е завзел Троян и преследва противника по направление на Теки.

Турците към 9 януари се концентрирали още повече срещу лявата руска колона. Вейсел паша през нощта на 8 срещу 9 януари снел от позициите на превала четири табора и почти всички свои сили, разположени на Шейновския лагер, съсредоточил на източните редути, решил с утрото на 9 януари с контра удар да отблъсне лявата колона. При това Вейсел паша изхождал от това, че дясната колона на руснаците на 8 януари бездействала и че главната опасност за него представлявала войската от лявата колона.

Към вечерта на 8 януари в лявата колона, на първа линия, са били развърнати 13 батальона под командването на командира на 4-та стрелкова бригада Крок; в общия резерв се намирали още пет свежи батальона. Части от първата линия се разполагали на 500-1000 крачки от турските укрепления и заемали позиция, разполагаща се по фронта на 4 км. За ден на боя загубите в батальоните от първата линия достигнали до 1600 човека; над 3000 човека били извън бойната линия за отнасяне на ръце ранените към Янина, разположена в тила на позициите на разстояние от 6 км от нея; вследствие на това бойния ред по оредял. От сутринта войниците нищо не били яли и били много изморени. Патроните в батальоните от първа линия били на привършване. За действията на дясната колона нищо не било известно. Всички тези обстоятелства подбудили Святополк Мирски да събере вечерта военен съвет и на него да постави за обсъждане въпроса, не следвали през нощта да се оттеглят към Гюсово, да се укрепят там и да дочакат или пристигането на подкрепление от Радецки, или подхождането на дясната колона. Против предложението на Святополк Мирски решително възразил присъстващия на военния съвет полковник Свищевски, командир на 5-ти сапьорен батальон. Той заявил, че оттеглянето към Гюсово е напълно ненужно и че той за нощ така ще укрепи заеманите позиции, че на тях няма да бъдат страшни никакви контра атаки на турските войски. Предложението на Свищевски било посрещнато с одобрение от другите участници в съвета и в края на краищата било прието от Святополк Мирски. Решено било да се укрепят заетите позиции и упорно да ги отбраняват, а за облекчение на отбраната да насочат от Казанлък в обход на десния фланг на турците Коломенския полк.

Укрепленията се строили през цялата нощ. Сапьорите, ръководещите от тях съоръжения, проявили не малко изобретателност в трудните условия при изморените войски, недостига на шанцов инструмент и дълбоко замръзналата земя. Към изграждането на отбраната се приспособили всякакви различни местни предмети, преоборудвали се превзетите турски позиции с подръчни материали; насипи, камъни, сняг, повредени колесари, униформи от убитите и даже трупове на хора и коне; съоръженията имали взаимна връзка и били щателно замаскирани.

Всички тези мероприятия прекрасно се оправдали в започналия скоро бой. В 6.30 до 20 турски оръдия открили огън, а след час турските войски преминали в контра атака на руския десен фланг. При това турците не забелязали новите руски укрепления и внезапно за себе си попаднали под насочения към тях от близко разстояние огън. Наложило им се бързо да се оттеглят, понасяйки огромни загуби.

Изглеждало като чели, този блестящ успех би трябвало да донесе пълно успокоение на генерал Святополк Мирски. Но с вечерта на 8 януари той престанал да вярва във възможността за благополучен изход на отбраната, заповядал съвещание и отново поставил на него въпроса за оттегляне. Предложението на Святополк Мирски отново било отхвърлено, но на него му се отдало все пак да преустанови придвижването на коломенци в обхода на десния турски фланг.

След неголямо прекъсване Вейсел паша отново повел войските в контра атака. Първата контра атака била насочена към руския център, следващата – на руския ляв фланг. Отбивайки турските контра атаки, руските войски преминали в преследване и на плещите на бягащите турци продължили в гората при Секиричево, а също така в близкия до гората редут. Едновременно на десния фланг войските от лявата колона към 11.00 завзели село Шипка и близкия до него редут. По такъв начин, двата фланга от източната страна на Шейноския укрепен лагер били завладени от войските от лявата колона.

Въвеждането на свежи сили към колоните в челото в този момент биха решили боя в полза на руснаците, но пет батальон на Шнитников бездействали в Казанлък, а три батальона, останали в общия резерв, Святополк Мирски да ги въведе в боя не се решил – той ги пазел за прикритие на неизбежното, по негово мнение, оттегляне и в 10.00 заповядал да се започне оттегляне към Гюсово, донасяйки за това на Радецки. Това решение на Святополк Морски, прието от него този път без военен съвет не оказало никакво влияние на хода на боя на лявата колона. Войните вече чували шума от боя, разгорял се в това време западно от Шейново, забелязали, че турците оттегляли своите сили на запад, и поради това под ръководството на Крок просто не изпълнили заповедта на своя объркан началник. Но без помощта на свежите резерви войските от първата линия на лявата колона не можели да преминат в решително настъпление по целия фронт. А Святополк Мирски не въвел в бой резерва даже тогава, когато след 11.00 казаците вече твърдо му донесли за настъплението на Шейново от запад от войските на дясната колона. Единствения извод, който той е направил за себе си, бил отказа от решението за оттегляне към Гюсово.

Отказа на Скобелев от атака на 8 януари и донесението до Мирски подтикнали Радецки към безцелна атака през центъра. Как стоят нещата?

Около 16.00 на 8 януари Святополк Мирски изпратил на генерал Радецки донесение:

„Тръгвам към Шипка, аз съм заповядал на бригадата на Шнитников да направи от Мъглиж демонстрация към Казанлък, която вследствие на това и бил от нас завзет без изстрел. Оказва се, че там очакват от вчерашния ден пристигането на 10000 от Ени Загри. Това мое положение още би се влошило, но така или иначе се реших да не отстъпвам от Шипка, за да не разстройвам общия план за действие.” В друго донесение Святополк Мирски написал: „Цял ден се бихме, атакувахме Шипка, но никой не ни подкрепи. Загубите са големи, да отстъпим е невъзможно, реших да пренощуваме пред турските траншеи на няколко стотен крачки – положението е критично! За генерал Скобелев нищо не знам. Спасявайте ни. Патроните и храната са малко.”

Радецки бил силно разстроен от това донесение. Ударът от 10000 турска войска в тила на лявата колона би направил положението й изключително тежко. Ако дясната колона не атакува Шипка на 9 януари, положението на Святополк Мирски ще стане направо безнадеждно. Да се изпрати на лявата колона подкрепление е късно – те няма да успеят да пристигнат навреме. Да се окаже съдействие на лявата колона може само по един способ – да се атакуват в центъра челно турските позиции на превала. Това ще задържи войската на Вейсел паша и няма да даде възможност да нападнат на лявата колона.

Примерно така, най-вероятно е разсъждавал Радецки, когато е взел решение да започне на 9 януари челната атака на турските позиции на превала с войските от центъра, не очаквайки, както това било по-рано набелязано, с предварително завземане на Шипка с обходни колони.

Било решено атаката да бъде в 12.00 на 9 януари със силите на седем и половина батальона от 14-та дивизия. Наложило се да се атакува на много тесен фронт, в сгъстен строй. Разчета за внезапност (за мъгла) не се оправдал. Отдало се само да се завземат предните турски окопи, след което атаката затихнала. Руснаците загубили 1500 човека.