// Вие четете...

Чиста вода

Борба или Бягство?

„Понякога бягството е победа.“

Как организма се опитва да отстрани вредите от обезводняването?

Ако организмът е обезводнен, в него протичат същите процеси, както при стрес. Дехидратацията означава стрес, а стресът води до мобилизиране на най-важните вещества от резервите на тялото. В този процес се изразходват и част от резервите на водата.
Следователно обезводняването предизвиква стрес, а стресът води до по-нататъшно обезводняване.
При стрес настъпват хормонални хипер реакции. Тялото предвижда кризисна ситуация и мобилизира всички сили за реагиране чрез борба с цел избягване на кризата. Изглежда организмът още не е постигнал нужното ниво на социално развитие на човечеството. При всички стресови ситуации той реагира така, като че ли предстоят „борба или бягство“, дори и когато става дума само за стрес на работното място. Произвеждат се редица силни хормони, които продължават да действат, докато организмът напусне стресиращата го околна среда.
Клетъчната мембрана, защитната обвивка на клетката, се състои от два слоя. Подобни на камертон строителните елементи от въглехидрати, се крепят взаимно чрез адхезионната сила (силата на привличане) на водата. Между двата слоя има свързващ проход за ензимите, които реагират един с друг и осъществяват необходимите за клетката процеси. Този воден път действа подобно на отводнителен канал или на заобиколна улица, по дължината на която трябва да протича всичко.
Когато съответните региони на тялото получат достатъчно вода, каналът се напълва и водата достига до клетките. Може да се случи до клетките да не достигне достатъчно количество вода и някои техни функции да бъдат ограничени. За да се предпазим от подобна катастрофа, природата е създала чудесен механизъм. В подобен случай клетъчната мембрана служи като филтър.
Най-важните клетки имат голям брой рецептори за вазопресин, защото той е един от хормоните, които разпределят водата според приоритетите на тялото. Нервните клетки показват своето предимство пред тъканите клетки именно чрез образуването на по-голям брой вазопресинови рецептори. Те осигуряват нормалното функциониране на водните пътища в нервите. За да може водата да премине през тесните отворчета на мембраната (които пропускат винаги само по една молекула), вазопресинът притежава свойството да стеснява кръвоносните съдове и по този начин да упражнява натиск върху течността в този район.
Така действа вазопресинът, който е известен повече като хормон, отколкото като нервотрансмитер. Способността му да повишава кръвното налягане осигурява постоянното филтриране на водата в клетките, но само тогава, когато свободното протичане и директната дифузия (взаимно проникване) на водата в клетъчната мембрана са недостатъчни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар