// Вие четете...

История на българите

Бой при Чаиркиой – Церковна – 21.09.1877 г.

„Героите коват победата.“

Мехмет Али паша не рискувал веднага след сформирането на полевата армия да премине с нея в настъпление и продължил да се държи в отбрана; цялата войска била сведена в две групи: Разградски корпус (Северна армия) под командването на Еюб паша с численост от 37000-42000 човека, с 13 батареи, и Ески Джумайски корпус (Южна армия) под командването на египетския принц Хасан с численост от 31000 човека и 15,5 батареи.

Настъпателни опити от турска страна направил командира на дивизия от Ески Джимайксия корпус Салих паша. С цел да се проверят силите на руснаците той на 21 август внезапно атакувал височината Кашик баир, заета от руската бойно охранение. Височината била завзета и заета от седем табора.

Началника на 1-ви пехотен руски дивизион генерал Прохоров решил да я върне. Съсредоточавайки срещу височината осем батальона с две батареи, Прохоров на 22 август в 21.30 атакувал Кашик баир. След три четвърти часа руските войски си върнали височината. През нощта и на сутринта са били отбити десет турски контра атаки. През дена на 23 август турците докарали до двадесет табора, подкрепления, и под въздействието на техните контра атаки Прохоров бил принуден да изведе на западния бряг на река Лом, изтощените и понесли до 350 човека загуби, своите войски. Този бой е интересен не само като пример за героизъм на руските войски, но и като блестящ образец за нощен щурм.

„Победата” под Каиш баир „убедила” Мехмет Али паша в това, че неговата войска е станала достатъчно сплотена и подготвена за крупни настъпателни действия.

Към края на август силния Рушчукски отряд от река Янтра, където той първоначално се разположил, преминал река Кара Лом. Числеността на отряда достигала до 56000 човека с 224 оръдия. Мехмет Али паша за настъпление срещу Рушчукския отряд разполагал с 60000 регулярна полева войска с 114 оръдия.

Настъплението на турските войски започнало с атака на Карахасанкиой, зает от четири руски батальона с десет оръдия. Турците водели атаката с 36 табора при поддръжката на 60 оръдия. При такова съотношение силите на руските войски, независимо от героичната си съпротива, били принудени след 12 часа на бой започнали да се оттеглят с големи загуби, достигащи до 500 човека.

Окрилен от лесните победи, Мехмет Али паша на 5 септември преминал в настъпление към Кацелево и Абланово, с десет батальона и 50 оръдия. Мехмет Али паша се хвърлил в атака с 27000 човека и 50 оръдия, имайки в резерв зад тях 12500 човека с 31 оръдия. Макар атаката на Албаново да не се увенчала с успех, но Кацелево се наложило да бъде отстъпено заради огромното превъзходство в сила на турските войски.

Всички тези турски успехи е можело да се сведат до нула при добре организирани контра удари, но началника на Рушчукския отряд се изплашил, преценил завземането на Кацелево като „пробив в отбраната”, и взел решение за изтегляне към река Янтра.

Към 19 септември войските от Рушчукския отряд завършили изтеглянето и заели за отбрана линията на река Баницкии Лом от Баница до Чилново и по-нататък на север през Две Могили и Мечка до Дунав. Общия резерв бил разположен на река Янтра при Бяла.

Мехмет Али паша едва към средата на септември се решил да продължи настъплението. Неговата идея се свеждала до притискане на руските войски от Баницки Лом с удар по направление към Черковна със силите на Южната армия; едновременно е трябвало да започне и настъплението и на Северната армия.

Към средата на септември Южната армия на египетския принц Хасан се разполагали в промеждутъка между Ковачице и Попкиой. В състава на Южната армия на Хасан влизали дивизията на Салих паша и Измаил паша, а също и летящия отряд на Ибрахим бей и стоящия на турска служба англичанин Бекер паша. Южната армия била в състав от 24 табора, 32 ескадрона и 13 батареи (15000-18000 човека). С началото на настъплението на Южната армия е трябвало да бъде усилена с дивизия (12 табора) от Северната армия, която се разполагала по линията Кацелево, Уджекиой, Инджекиой.

Схема 31. Разположение на отрядите на руските войски на Източния фронт към 30 август 1877 година и към средата на септември 1877 година.

Северния отряд от руските войски, който командвал генерал Татищев, към 13 септември се разполагал при Чаиркиой и е имал в своя състав 6 батальона, 8 ескадрона и 3 батареи (5000-6000 човека). Задачата на отряда била прикритие на промеждутъка между Осман Базар и Рушчукския отряди.

На 14 септември авангардната дивизия на Селих паша от Южната армия достигнала Водица, а към 17 септември пристигнала още една дивизия. На основание получените данни от разузнаването Мехмет Али паша взел решение да атакува чаиркиойските позиции по фронта и едновременно да отреже на руските войски пътя за изтегляне на северозапад. Артилерийската подготовка е трябвало да започне в 11.00 на 21 септември, а след 2 часа, в 13.00, е било осъществяването на едновременна атака на дивизиите на Салих паша през Варбовка и Церковна и дивизията на Измаил паша от Водица. В дивизията на Селих паша гвардейската бригада на Саад Един е трябвало да атакува в центъра на Северния отряд, а бригадата на Асим паша е трябвало да завземе и удържи Варбовка, прекъсвайки връзката на Северния отряд на руснаците с Рушчук.

Подготовката на турското настъпление била своевременно открита от руснаците. Позициите на руските войски били разположени североизточно от Чаиркиой на възвишението между Баницки Лом и Каяджик; тя била усилена от шест укрепления за батареите, от стрелкови окопи от два –три яруса и ложементи. Тъпия изходящ ъгъл на позициите е бил насочен към Церковна. Пред нейния център се намирала горичка, която е можела да служи на противника като удобен район за натрупване преди атака; отбраната в центъра заел Рилския полк.

Схема 32. Бой при Чаиркиой – Церковна на 21 септември 1877 година.

Затова двата фланга от позицията били слабото място. Към десния фланг, на който бил разположен 125-ти Курски полк, достигал горист масив; по този масив противника можел скрито да достигне до командната височина, разположена на пътя от Чаиркиой до Юрюкляр. Командира на Курския полк полковник Ракуза по своя инициатива започнал да укрепява тази височина. Той решил да построи на нея две батареи, две линии от окопи и две линии от ложементи за резерва, но към 20 септември тези укрепления все още не били готови. Левия фланг на позицията заемал 1-ви Невски полк. Слабо място на този участък се явявал дълбокия овраг, преминаващ от Бей – Варбовка към реката Каяджик и не попадаща в обстрела от основната позиция. Към запад от Бей – Варбовка се намирала укрепената от Невския полк височина, имаща много важно значение. Ако на противника се отдаде нейното овладяване, близкия тил на руските позиции би попаднал под неприятелския огън и пътя към подхода на подкрепления от Рушчук би бил отрязан. И двете флангови височини в състава на позициите официално не влизали, тъй като Татищев съвършено не съумял да оцени всичките тези тактически важности. Резерва се намирал зад централната позиция и бил в състав от 101-ви Пермски полк и две батареи.

На 21 септември, след силния дъжд е имало силна мъгла и пътищата се разкаляли. Това обстоятелство така или иначе не променило плановете на Мехмет Али паша и настъплението би могло да започне навреме, ако била пристигнала от Северната армия дивизията на Саабит паша. Но последната била умишлено задържана от Ахмет Еюб паша. Това предизвикало от страна на Мехмет Али паша промяна на плана за настъпление. За да не остане въобще без резерв, Мехмет Али паша заповядал да бъде отделен от дивизията на Салих паша, отлагайки времето за началото на настъплението до 14.00 и задържайки дивизията на Измаил паша за началото на настъплението за времето на прегрупиране на дивизията на Селих паша. Така или иначе дивизията на Измаил паша започнала настъплението на малко по-рано от 14.00, веднага след завършването на артилерийската подготовка. Най-отпред настъпвали девет египетски табора, зад тях три турски табора. Курския полк успял да заеме с един батальон и 4 батареи от 32-ра артилерийска бригада височината по пътя към Юрюкляр и упорно я удържал, успешно отразявайки с огън неприятелските атаки. Тук на куряни много им помогнал дивизиона от 4-та батарея на поручик Михайлов. Турците вече се изкачвали на височината. Михайлов бежешком изскочил напред, залегнал на 150 крачки от турската верига от първите и ги ударил с картеч. Веригата на турците се спряла, и куряни успели преди турците да заемат височината. Разбирайки значението на тази височина, Татищев изпратил там част от резерва – четири батальона с батарея. С контра атака на пет руски батальона, поддържани от дванадесет оръдия, египтяните били обърнати в паническо бягство, изхвърляйки при това не само снаряжението си и патроните, но и оръжието си. Руснаците започнали преследване. Три турски табора се опитали да спрат руснаците около Юрюкляр, но това не им се е отдало. Руските войски се окопитили, влезли в порядък и с нови удари прогонили турците от Юрюкляр. Египтяните напълно разстроени бягали към Водица, руснаците по разпореждане на генерал Горошков се спрели при Юрюкляр.

Малко по-късно, точно в 14.00, започнало настъплението на турците на левия фланг на руските позиции. Асим паша с три табора се насочили към оврага на река Каяджик на Бей Варбовка, промъкнал се в него, започнал да се укрепява и открил огън по първи батальон от Невския полк. Със съвместна контра атака на три батальона таборите на Асим паша били отблъснати, очистили Бей Варбовка и се изтеглили на Церковна. Около 18.00 на левия фланг боя бил прекратен.

По-късно други три гвардейски табора на Саад Един паша започнали настъпление към руския център. Гвардейските табори показали добра подготовка, но все пак руската пехота не ги допуснала близо до себе си от 500-600 крачки: в центъра руския оръжеен огън бил изключително силен. Турските гвардейци залегнали и в кратко време загубили до 500 човека убити и ранени. Мохамет Али паша, крайно разстроен от бягството на египтяните, започнал да се опасява от преминаването на руснаците в контра удар и разрешил да се използва част от резерва само за прикритие на извеждането на гвардейците от боя, което и станало в 20.00. Дивизията на Саабит паша пристигнала едва към 20.30, когато на фронта вече престрелката била прекратена. Руснаците в боя на 21 септември загубили 500 човека, турците до 1500 човека.

И от двете страни в този бой били допуснати немалко грешки. Руската отбрана организирана без отчета на възможностите на фланговите височини. Ако инициативата на командира на Курския полк, височината по пътя към Юрюкляр можела да се окаже въобще не заета, и тогава десния руски фланг би бил обходен от турците. Поддръжката от Осман Базарския отряд не би била нужна; при друг способ на водене на боя от страна на турците това обстоятелство би могло да изиграе съдбоносна роля за руската отбрана. За всички тези грешки бил виновен Татищев.

Генерал Горшков изпуснал прекрасната възможност да превърне поражението на турците в пълен разгром. Ако бил се обърнал на север, прикрит от височината, той би отрязал пътя на турската гвардия. Но ако Грошков е изпуснал тази възможност, то Татицев е трябвало да му заповяда на отреже пътя на турците. Нито Грошков, нито Татицев не са проявили необходимата съобразителност и смелост.

Турското командване допуснало още по-големи грешки. От Кара Лом до Чаиркиой, разстоянието между които не превишавало един и половина – два прехода, Южната армия би се придвижила за осем денонощия; в резултат ударът не би могъл да бъде внезапен. От 36 табора, предназначени за удар на Чаиркиой, в бия взели участие само 18 табора; по такъв начин, турците се отказали от това важно свое преимущество, такова като численото превъзходство. Артилерийската подготовка била слаба, тъй като се водела всичко на всичко от 17 оръдия. Едновременност на атаките не била достигната. Атакуващите части никъде не били поддържани от войските от общия резерв.

Мехмет Али паша предлагал да се възобнови настъплението на 22 септември, но Ахмет Еюб паша му заявил, че той със своите войски да участва в по нататъшно настъпление не желае и смята да се изтегли назад. Мехмет Али паша не продължил да настоява и отдал заповед за изтегляне зад Кара Лом. Отстъплението на турците започнало през нощта на 22 септември и станало в голям безпорядък: таборите в паниката си, стреляли един в друг, част от обоза е бил изоставен, имало много изоставени. Оттеглянето на турските войски било открито едва на 25 септември. Едва на 2 октомври от руснаците била завзета Водица.

Мехмет Али паша за оттеглянето от Чаиркиой бил подложен в Константинопол на жестоки нападки и скоро бил уволнен.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар