// Вие четете...

История на българите

Бой при Мечка – Тръстеник – 26.11.1877 г.

„Страхът е по-ужасен от смъртта.“

На мястото на Мехмет Али паша бил назначен Сюлейман паша. Никакви военни таланти Сюлейман паша не е имал. През младостта си той се подготвял за духовно звание, след това станал секретар на военния губернатор на Крит; там Сюлейман паша написал съчинение, което му привлякло много поклонници в двореца, и той бързо се издигнал; направили го началник на военната школа в Константинопол; тук той доста активно участвал в свалянето на Абдул Азис, издигнал се и заслужил благоволението на новия султан Абдул Хамид, след това го изпратили в Черногорието за потушаване на въстанието. В Черна гора Сюлейман паша имал голяма войска и при това в добро качество; без жалостно изпращал една свежа част зад друга, на Сюлейман паша се отдало да форсира планинския проход Дугу. Това дало славата на Сюлейман паша за голям пълководец, като почти на военен гении. Победата под Ески Загри, майсторски разписана от Сюлейман паша в реляциите, създала му авторитет едва ли не на национален герой на Турция.

Под влияние на заповедите от Константинопол Сюлейман паша започнал да подготвя настъпление за спасяване на армията на Осман паша. В действителност за решителен успех на настъплението Сюлейман паша даже и не мислел. Силите на руснаците му се виждали в превъзходство на много пъти в качествено и количествено отношение от неговите войски, а при тези условия да се компенсира отсъствието на пълководческо изкуство на Сюлейман паша не е имало с какво. Първоначално Сюлейман паша показал вид, че той не си поставя далечни цели, и решил отначало да провери разположението на противостоящите му руски войски с настъпление на своя краен десен фланг, от Рушчук. За тази цел бил назначен корпусът на Асафа паша в състав на 51 табора. Настъплението било назначено за 26 ноември, трябвало е да се развива от войските на корпуса на Асафа паша в три направления: на Салих паша било заповядано да настъпи по протежение на Дунав и да атакува крайния ляв фланг на Рушчукския отряд, Ибрахим паша бил насочен към Мечка, а Осман бей – към Тръстеник.

Схема 33. Бой при Мечка – Тръстеник на 26 ноември 1877 година.

На сутринта на 26 ноември руските позиции при Мечка и Тръстеник били заети от 12-та пехотна дивизия, влизаща в състава на Рушчукския отряд и усилена с полк от 33-та пехотна дивизия; последната се намирала в резерв на отдалечение от 6-10 км от 12-та дивизия. Десния фланг от позицията бил зает от Украински и Одески полкове, левия – Азовски и Днепровски; Бесарабския полк бил разположен в резерв при Тръстеник. Общата дължина на позицията достигала до 10 км.

В 8.00 на 26 ноември аванпостовете донесли на началника на 12-та дивизия генерал Фиркс за ясно обозначило се настъпление на турските войски към Мечка и за движение на турските войски също към Гюр чешме. Имайки под внимание изключителната дължина на позицията Фрикс взел решение да води отбраната под изключително активна форма: първо да разбие противника, настъпващ към Мечка, а след това да се обърне срещу турските войски, настъпващи през Гюр Чешме към Тръстеник. Снемайки от позиция два батальона от Одеския полк, Фрикс ги придвижил под командването на полковник Санников по направление към Пиргос със задача да ударят по фланга на настъпващите към Мечка турци. Два батальона от Бесарабския полк били насочени за поддръжка на левия фланг; но, когато те пристигнали там, турската атака там вече била отразена от днепетровци и азовци при съдействието на фланговия удар на одесците на Санников. Към 13-14 часа турците отстъпили вече по целия ляв фланг.

На десния руски фланг се наложило в това време не било никак леко. Три батальона от Украинския полк, един – от Одеския и един – Бесарабския едва устоявали своите позиции. Резерви не имало, а вторите батальони от украинския и Одеския полкове вече понесли силни загуби в боя на предни позиции. Турската пехота завзела долните (североизточни) ложементи от основните позиции на Украинския полк и повела от там силен оръжеен огън. В същото това време турската артилерия силно обстрелвала руските позиции от височината при Гюр Чешме, а на десния фланг турците завзели горичката почти в тила на руските позиции. На малко положението се подобрило с частична контра атака на Украинския полк. Турската пехота, заседяла се срещу централната позиция на полка била изтласкана от долните ложементи. Но в това време запасите от патрони привършвали, и на войската от десния фланг не са имали с какво да отбиват отново преминалите в атака турци, ако не била находчивостта на прапорщика Истомин: тогава по негово предложение украинците започнали да използват турските патрони.

Около 14.00 бесарабци се върнали от Мечка, а Санников със своите одесци започнал да се приближава към Гюр Чешме. От този момент се възползвал Фрикс, но при това той преждевременно заповядал на украинците да преминат в контра атака. Турската пехота вече успяла да се укрепи на височината при Гюр Чешме, атакуващите ги украинци понесли големи загуби и се спрели. Полковник Санников заедно с придадените му азовци, снети от позициите при Мечка организирал флангов удар, който около 15.00 нанесъл на турците при Гюр Чешме; турската пехота не издържала натиска и започнала постепенно да се оттегля на североизток. Руските войски преминали в преследване, което било прекратено едва с настъпването на тъмнината и то заради започналия силен дъжд. В това време започнали да подхождат към района на боя полкове от 33-та дивизия, но тяхната помощ вече не била нужна.

Независимо от редицата достатъчно значителни неудачи, този боя трябва да се отнесе към числото на положителните образци на руското военно изкуство. Решението на Фрикс да води активна отбрана е било напълно правилно. Конница и конна артилерия от 12-та кавалерийска дивизия добре взаимодействали с пехотата и макар и в не пълен състав, а с отделни ескадрони и артилерийски взводове способствали за задържането на настъплението на турците, въздействайки на техните флангове, а с началото на оттеглянето на турците – ги преследвали докато това било възможно. Артилерията под ръководството на командващия на 12-та артилерийска бригада полковник Григориев, удачно използвал маневрения огън и чрез огневи вал, здраво поддържал пехотата. Пехотата и конницата в трудни минути с огън и контра атаки спасявали артилерията.

Особено внимание в този бой заслужават смелите и инициативни действия на Санников. Всъщност, тези действия решили изхода от боя в полза на руснаците както на левия, така и на десния флангове, Загубите на одесци за времето на техните блестящи удари били нищожни, тогава когато украинците, хвърлени от Форкс преждевременно право в челото на укрепената от турците височина при Гюр Чешме, понесли огромни загуби.

Сюлейман паша в своите донесения до султана изобразил боя на 26 ноември като незначителна демонстрация, имаща за главно назначение да изтласкат по-голяма част към Дунав от руските войски, за да стане възможно с по-голям шанс за успех да нанесе главния удар на противоположния фланг на Източно Дунавската армия при Елена.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар