// Вие четете...

История на българите

Бой при Елена – 4-12.12.1877 г.

„Не отстъпвай – не удължавай пътя напред.“

Настъплението на Сюлейман паша било назначено на 4 декември. Идеята на плана за настъпление се състояла в това, че от изток към Елена е трябвало да настъпят 31 табора под командването Фуад паша, а шест табора да обходят десния фланг на Еленския отряд от юг, от Твърдица към Новачи.

Еленския отряд в състав от Севския и Орловския пехотни и 13-ти даргунски полкове с 26 оръдия към сутринта на 4 декември били разположени в три групи: източен преден отряд при Горна Марена, прикриващ пътя от изток от превала Демир Капу; южния преден отряд при Новачи, прикриващ пътя от юг от Твърдишкия превал; главните сили били на позиции от 1,5 км източно от Елена. Предните отряди не били големи. Позициите на главните сили се разполагали в котловината, а на възвишенията над тях, от които те лесно могли да бъдат поразявани не били заети поради недостиг на сили.

Елена се намирала на връзката на Източния и Южния фронт на Дунавската армия, поради това отговорността за нейната отбрана носели както Радецки, така и Делинсгаузен. Те вече, примерно от половината на ноември детайлно знаели за подготовката на удар от крупни турски сили на Елена. Независимо от това, те не взели всички необходими за усилването на отбраната й мерки. Радецки се ограничил с това, че силите на българите устроил при Евковци на тилова позиция, набелязвайки заемането й при пробив на турците при Елена от 4-та стрелкова бригада, стояща в резерв при Търново (до десет час ход от Елена). Делинсгаузен усилил Еленския отряд само с един полк; това било недостатъчно нито за заемането на височината, нито за укрепяване на позициите на главните сили на отряда.

На разсъмване на 4-ти декември турските войски започнали настъпление от изток и, отеснявайки източния преден отряд, дошли до позициите на главните сили. Заемайки височината, турците започнали да поразяват с огън от там главните сили на Еленския отряд. В същото време други колони на турските войски разбили южния преден отряд и започнали да излизат в тила на позициите на главните сили от Еленския отряд.

Руските войски се сражавали доблестно, проявили много героизъм, но, разбираемо е, 5000 човека не можели успешно да се противопоставят, от своите не изгодни позиции, на натиска на 20000 човека на противника. Наложило се да се оттеглят. Обхождането ставало в неимоверно трудните условия на полу обкръжение. Пробива ли си път с огън и щик, остатъците от Еленския отряд към 20.00 достигнали до позициите при Евковци, където вече подхождали в това време частите от 4-та стрелкова бригада.

Боя при Елена бил един от най-значителните тактическите неудачи на Дунавската армия. Руските войски загубили 1900 човека убити и ранени, 200 човека пропаднали без вест; за първи път за цялата война руснаците били принудени да оставят на бойното поле 11 оръдия.

Ако Еленския отряд беше усилен своевременно с достатъчно пехота и артилерия, позициите на главните сили е трябвало да бъдат укрепени, а височината над тях заета, боя би завършил навярно с поражение за турците.

Главното командване на Дунавската армия се стремило да се оневини, назначено било разследване. Но, за да не бъдат засегнати главните виновници, разследването било скоро прекратено и цялото дело заметено.

Турските войски достигнали позициите до Евковци и престояли там до 12 декември, след което без всякакъв бой се изтеглили към дома си.

За да бъде сериозно развит достигнатия под Елена успех, Сюлейман паша не се стремял към нанасяне на мощен и дълбок удар. Той искал само в случая шумен тактически успех затваряйки устата на тези представители на многоглавото върховно турско командване, които искали от него настъпление с цел да помогне на Осман паша.

С тази цел Сюлейман паша предприел ново настъпление към Мечка – Тръстеник. Това настъпление на турците руснаците посрещнали много по-подготвени, отколкото през ноември. В резерв на 12-ти корпус до Две Могили била поставена бригада от 35-та дивизия; три полка от 33-та дивизия били придвижени към Тръстеник. Освен това, руските войски след ноемврийския бой значително подобрили своите позиции и можели уверено да водят огън под защитата на масивни бруствери. С една дума, командването на Рушчукския отряд в края на шестия месец от войната започнало да се научава да воюва.

Във връзка с това боя на 12 декември бил за руснаците много по удачен, отколкото боя на 26 ноември. Руските войски открили огън в 8.30, а в контра атака преминали едва в 14.00. По такъв начин, турските войски при не по-малко от шест часа били поразяване от оръжеен и артилерийски огън и към момента на преминаване на руските войски в контра атака били окончателно объркани и обезкръвени. Руската артилерия действала умело; когато огънят на противника отслабвал, някои батареи, например, батареята на щабс капитана Стороженко, използвайки това, се придвижили напред и били по притихналите турци с картеч. На левия руски фланг преминаването в контра атака станало излишно, тъй като турските атаки били отбити само с един огън. Подобрението на организация в отбраната, в сравнение с 26 ноември, се изразявало също и в това, че в началото на боя позициите в промеждутъка между Тръстеник и Мечка бил зает от бригада от 33-та дивизия, така че огневото въздействие по турците значително нараснало. И накрая, в общата контра атака, освен части от 12-та дивизия, взели участие и втора бригада от 33-та и 35-та дивизия, и контра атаката на двата фланга започнала почти едновременно.

Само едни подобрения в организацията на отбраната и въвеждането им в отбранителния бой довели до това, че настъпващите турски войски претърпели още по-големи поражения, отколкото на 26 ноември; те загубили до 3000 човека (руснаците – до 750 човека), и тяхното оттегляне още повече, отколкото на 26 ноември, напомняло на бягство; отбраната на руснаците в този бой е била толкова силна, че турското настъпление би претърпяло поражение даже и в този случай, ако Сюлейман паша би наистина се стремил към крупна победа на своите войски.

Боят на 12 декември бил много показателен с това, че в него е намерило приложение военното изкуство на висшето военно командване. Неговите достижения не били много велики. Те се свеждали до изправяне на грешките от ноемврийския бой – към подобряването на позициите, предварителната подготовка на резерв, с предварителното объркване на противника с огън и последващо нанасяне на едновременни силни контра удари. От Висшите командване не била зададена цел да се достигне разгромяване на противника – то се стремяло само да отрази неговия натиск. За войските били създадени много по-благоприятни условия, отколкото в предишния бой, и те успели напълно да проявят своите високи бойни качества.

Като краен резултат всички отряди, действащи срещу западната страна на четириъгълника от турски крепости, своята задача по осигуряването на левия фланг на Дунавската армия на втория етап от войната били изпълнени. Но това е струвало на Дунавската армия много скъпо. При пасивен способ на отбрана, приет за осигуряване на левия фланг на Дунавската армия, руското командване поставило срещу четириъгълника от крепости силата, даже с няколко пъти превишаваща силата на крепостите и полевите турски войски, и в същото време отслабвайки войските по направлението на главния удар.

Руския главно командващ проявил удивителна бездарност, не намирайки друг способ за действие против четириъгълника от крепости, освен чисто пасивната отбрана. Той се отказал даже от такива слаби проявления на активност, като обграждането на Рушчук, като настъпателното действие на Цимерман в момент на турското настъпление на Рушчукския отряд и т.н. Пасивността на отбраната против четириъгълника от крепости довела до това, че турците, имайки същите сили като руските, независимо от осакатеността на своето командване, принудили Рушчукския отряд да се оттегли. Нито руския главно командващ, нито началника на отряда не съумели да предвидят елементарно мерки за това, че войските да получат необходимите условия за осъществяване на лозунга на пасивната отбрана: „Нека турците да се разбият в нашите позиции”. Този лозунг звучал като насмешка, тъй като истински укрепления и даже добре избрани позиции на руските войски не са имали, макар и примерът на Плевен показал, колко и какво струват добрите укрепления.

Източната Дунавска турска армия в течение на целия втори етап от войната, независимо от наличието на значителни сили, се сдобила в бой срещу Еленския и няколко други руски отряда с успехи само от тактически характер и претърпяла също такива тактически поражения срещу Северния и Рушчукския отряди.

Що се касае до дунайските руски отряди – Каларашския, Журжево Олтеницкия, Нижне Дунайския и отряда на Веревкина – на протежение на целия втори етап от войната тяхната деятелност може да се охарактеризира като чисто пасивна.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар