// Вие четете...

История на българите

Бой под Горни Дъбник на 24 октомври 1877 година.

„За победата се гарантира не с главата, а с учението.“

Блокадата на Плевен. На военния съвет, състоял се на 13 септември, било взето решение да се разположи румънската армия срещу северната страна на Плевенския укрепен лагер, до Гривицките редути включително; от тези редути до Тученицкия овраг е трябвало да бъдат разположени усилените 9-ти и 4-ти корпус. Плевенско Ловченското шосе поръчали да се наблюдава от 9-та кавалерийска дивизия на Лошкарев, а за действие на съобщенията на Осман паша бил изпратен на западния бряг на река Вид кавалерийския корпус на генерал Крилов (5000 саби с 30 оръдия).

В действителност въздействието на руската конница на съобщенията на Осман паша било силно ограничено. От 2 октомври турците пристъпили към създаването на софийско плевенското шосе редица укрепления, разположени на 8-12 км едно от друго и взетите от гарнизона няколко табора с артилерия. На участъка от Плевен до Телиш включително за тези укрепления били отделени части от армията на Осман паша, а от Телиш до Орхание – от корпуса на Шефкет Паша. След изграждането на укрепленията действията на руските кавалерийски началници станали още по внимателни и руската конница даже не се приближавала до шосето. Осман паша напълно запазил своите тилови комуникации, без препятствано получавал по тях подкрепления и всички видове снабдяване.

Главно командващия на Дунавската армия и неговия щаб първоначално си обяснявали съвършено неудовлетворителните действия на руската конница с изключително неудачните лични качества на нейните старши командири. За отстраняването на тази причина начело на цялата конница на Западния отряд бил поставен Гурко. Крилов бил снет и заменен от Арнолди.

Гурко взел редица мерки по подобряването на действията на конницата. Но и на Гурко и на главно командващия е станало ясно, че блокадата на Плевен е можела да стане пълна само при условие на обкръжаването му от всички страни със плътен обръч от позиции.

Завършването на пълната блокада на Плевен било решено да стане по пътя на завземането на един от укрепените турски пунктове по плевенско – софийското шосе; само така се постигало пълното прекъсване на съобщенията на армията на Осман паша по това шосе. Изпълнението на тази задача е било възложено на Гурко под ръководството на Тотлебен, назначен скоро след неговото пристигане в Дунавската армия за помощник началник на Западния отряд заедно със Зотов.

Към 10 октомври, когато Гурко заедно с Тотлебен пристъпил към съставянето на план за предстоящите действия, неприятелските сили, както в самия Плевен, така и на плевенско софийското шосе, се определяли от руското командване със значително преувеличение.

Армията на Осман паша в Плевен е била в състав от 59 табора, 17 ескадрона и 11 батареи с обща численост над 40000 човека с 66 оръдия. Освен това, отрядите от състава на Плевенския гарнизон били заети на шосейните укрепени пунктове: Д. Дъбник – 6 табора с 4 оръдия (3000 човека), Г. Дъбник – 6 табора, 5 ескадрона (3600 човека). Телиш – 7 табора, 7 ескадрона, 15 сотни башибозук и 6 оръдия (около 6000 човека). От войските на корпуса на Шефкет паша по плевенско софийското шосе били заети Радомирци, Блесничово и Ябланица (около 7000 човека с 12 оръдия). Главните сили от корпуса на Шефкет паша (9 табора) се разполагали в Орхание; освен това, още 20 табора били разпръснати по различни пунктове (София, Златица и други).

Нито главното руско командване, нито Тотлебен, нито Гурко не са имали ясна представа за силите на турските войски и тяхното разпределение. При съставянето на плана завършването на блокадата на Плевен Тотлебен и Гурко смятали, че при Осман паша в Плевен има 80 табора, а на софийско плевенското шосе се намират 120 табора.

Изхождайки от такова почти двойно преувеличаване на действителните сили на противника, бил съставен плана за предстоящите действия на Западния отряд на софийското шосе. Прекъсването на съобщенията на Осман паша по това шосе е трябвало да стане по-рано, до това време преди турците да са могли да осъществят контра удари както от страната на Плевен, така и от Орхание; тези контра удари се считали за почти неизбежни и при това, по мнението на съставителите на плана, е трябвало да бъдат много силни. Поради това в основата на предстоящите действия е следвало да се заложи, по мнението на Гурко, на пълната внезапност и скоротечност. Обекти на настъплението били избрани турските укрепления при Горен Дъбник. При това се изхождало от това, че отдалечението на Горен Дъбник от Плевен не давал възможност Осман паша бързо да получи подкрепа; освен това, се съобразявали и с това, че завземането на Г. Дъбник няма на много да удължи линията на обкръжението. За да не успее турското командване да узнае за готвеното настъпление и за да не изпрати предварително към Г. Дъбник подкрепления от Орхание, настъплението било решено да започне веднага с подхождането на гвардията, тоест на 24 октомври. За осигуряване на атаката на Г. Дъбник били предвидени, освен това, заслони и демонстрации както към страната на Плевен, така и към страната на Орхание. Зотов, например, направил демонстрация по ловченското шосе. Заедно с това е била предприета силна бомбардировка на Плевенските укрепления. За постигане на внезапност било решено да не се прави пехотно разузнаване на турските укрепления, за да не се издаде пристигането на новите части. Самото настъпление, по замисъл, следвало да се извърши ускорено, не губейки време за дълга подготовка на атаката с огън.

Мерките по непосредствената подготовка на настъплението били при Гурко съвсем не многочислени и не сложни. За осигуряване съсредоточаването на гвардията се заел не големия отряд на Бремзен при позицията Медеван, на преминаването на пътя през река Вид и, накрая, била извършена рекогносцировка. Последната била осъществена много повърхностно.

Основната идея на диспозициите се явявала изолацията на укрепленията при Горен Дъбник от Плевен и от Орхание, и нанасяне по тях удари от юг, от изток и север със сили, които в пет пъти превъзхождали неприятелските. С разчет на това съставяне на диспозициите за бой на 24 октомври били разпратени по войските вечерта на 23 октомври.

По диспозициите укрепленията на Горен Дъбник е трябвало да бъдат атакувани от страната на Плевен от гвардейската стрелкова бригада (4 батальона, 16 оръдия, 3 сотни), от страната на Телиш 2-ра бригада от същата дивизия с 22 оръдия.

Укрепленията на Телиш решили да атакуват с усиления гвардейски Егерски полк на полковник Челищев (4 батальона, 8 полеви оръдия) при поддръжката на осем ескадрона, една сотня казаци и две конни оръдия. На осем други части от пехотата и конницата по диспозиция били поставени задачи от различен род за осигуряване на атаката на Горни Дъбник и Телиш.

На осем части от пехотата и от конницата по диспозициите били поставени различни задачи по осигуряването на атаките на Горен Дъбник и Телиш. При това се получило така, че от общо 48 батальона и 170 оръдия, предназначени за действие срещу Горен Дъбник и Телиш, самото настъпление е трябвало да участват 19 батальона и 64 оръдия, а останалите: 29 батальони (60%), 106 оръдия (60%) и 10500 кавалеристи, е трябвало да осигуряват това настъпление. Такова разпределение на силите подсказва за страховете от силен турски контра удар, които са възникнали в командването на Западния отряд и у Гурко под влиянието на преувеличената численост на противника. Трудностите по решаването на предстоящите задачи се увеличавали при това с още две обстоятелства. Първо, гвардията, която е трябвало да участва в атаката на Горни Дъбник, била подготвена основно за паради, на практика за бой тя била подготвена много слабо. Второ, самият Гурко, инструктирайки войската преди боя, препоръчал да пазят патроните и в отговор на огъня на противника само да ускоряват движението и бързо да влизат в бой с щик с вик „ура”, което турците като чели няма да издържат.

Схема 27. Разположение на Западния отряд към 24 октомври 1877 година и завършване на блокадата на Плевен.

Позициите на турските войски при Горени Дъбник били разположени югозападно от селото и северно от шосето. На хълма, над местността от север и запад бил съоръжен така наречения Голям редут, обърнат с главните си сили на североизток и на югоизток; в редута е имало четири оръдия. Южно от шосето, на 130 м от Големия редут е бил разположен Малкия Редут; открития им гръб бил обърнат към Големия редут, така че от последния добре се прострелвал целия Малък редут. Около редутите са били разположени ложементи, а северно от Големия редут имало не голям люнет (укрепление). От всички страни, освен източната, към редута подхождала дъбова горичка, изрязана от турските войски на разстояние 300-1000 крачки от редута. От хълма, на който били разположени редутите, местността била полегата и се снижавала на изток и североизток, а към запад и северозапад, стръмно била изрязана от ручеите в долината.

Боят под Горни Дъбник започнал в 9.00 на 24 октомври и до 12.00 преминал в разпокъсани и неуспешни атаки на всичките три колони. Разпокъсаността на атаките се обяснявало с това, че не се отдало да се достигне единство в действията, които по диспозиция е трябвало съгласувано колоните да излязат на изходно положение.

Схема 28. Бой под Горни Дъбник на 24 октомври 1877 година.

Средната колона начело с командира на 1-ва бригада от 2-ра гвардейска дивизии генерал майор Зеделер пристигнала на изходно положение по-рано от другите. На 2000 м от Малкия редут турската артилерия около 8.30 обстрелвала колоната. В 9.20 Зеделер е бил оповестен, че лявата колона закъснява; той поискал да спре настъплението за атаки съвместно с лявата колона, но това не му се е отдало. Гренадерския полк е бил в това време вече на 800-900 крачки от турските ложементи, Московския – на 1000 крачки; веригите на двата полка водели по укрепленията оръжеен огън, а руската артилерия обстрелвала укрепленията от 1200-1700 м.

Тъй като огъня на едната верига бил слаб, действията на артилерията не успели да въздействат на противника, а гренадири и московци при настъплението не се окопавали, затова загубите от турския огън били вече значителни. С цел намаляване на загубите командира на гренадерите хвърлил полка в атака; гренадерите завзели Малкия редут и се хвърлили към Големия редут, но от последния били отбити и към 11.00 залегнали на Малкия редут и по протежение на шосето. За поддръжка на гренадерите бил хвърлен в атака Московския полк, но той под турския огън не достигнал до Големия редут и залегнали в канавките на шосето. Зеделер бил ранен, загубите на полковете били много големи.

Най-целесъобразно се водело настъплението на предния 4-и батальон от гвардейския греданирски полк. Веригата на този батальон се състояла от 1,5 роти. От 1200-1500 крачки започнали прибежките, при което не цялата верига заедно, на участъци. Разстоянието до шосето и Малкия редут – 900 крачки – батальонът преодолял на бегом с вик „ура”, само за малко се задържали на срещнатите мъртви пространства между дъбовата горичка и шосето били плътно осеяни от единични фигури на войниците от 4-ти батальон, често ходещи, често прибягващи. Тук там се виждали и лежащи хора. Придвижването с прибежки, наличието на мъртви пространства, намиращи се във верига половината батальон – всичко това даже при отсъствие на огнева подготовка някак си намалило загубите на 4-ти батальон в сравнение с 2-ри и 3-ти батальони от полка. „В 2-ри батальон уставния порядък по това време бил напълно съблюдаван: резервните полу роти пристигнали развърнати по фронта към самата верига и заедно с нея с барабанен бой излезли от дъбовата горичка; зад тях следвали, в същото такова разстояние, 7-ма и 8-ма роти във взводни колони, 3-ти батальон се придвижвал напред във взводни колони на малки интервали и дистанции, но, до колкото е известно, не са имали вериги напред. Турците незабавно с изхода на батальоните усилили огъня до последна възможност. Ротите започнали да понасят големи загуби и, постепенно ускорявайки крачка, разстройвали се и в края на краищата се хвърлили напред бегом”.

Дясната колона под командването на командира на гвардейската стрелкова бригада генерал майор Елис почти със самото начало на настъплението тръгнала много на дясно и попаднала под артилерийския огън на турците от укрепленията при Долен Дъбник. Поправяйки грешката гвардейските стрелци се придвижили в настъпление към Големия редут. Стрелковите батальони настъпвали в ротни колони, имайки напред само една рота във верига. Оръжейния огън бил открит от най-добрите стрелци на 1200 м, а цялата верига – от 800 м, но той бил доста слаб. Артилерията, последователно сменяла позиции, водела огън по ложементите и Големия редут от 1500, 1200 и 800 м, но тя била малко. В резултат нито оръжейния огън, нито артилерията унищожили турската пехота. Гвардейските стрелци залегнали в напуснатите от турците ложементи и в още по-рано завзетите от финландците люнети, но към Големия редут не могли да се приближат.

Лявата колона под командването на командира на 2-ра бригада от 2-ра гвардейска дивизия генерал майор Розенбах се задържала и поради това се развърнала по-късно от другите колони. В 9.30 батареята на лявата колона от 1500 м открили огън. Павловския полк бил придвижен за поддръжка на гренадерци, но залегнали при Малкия редут и около шосето, не били в състояние да се придвижат към Големия редут заради силния оръжеен огън. Финландците завзели люнета, но по нататък също не са могли да се придвижат. Войските от лявата и дясната колона настъпвали също, както 2-ри и 3-ти батальон от гвардейския генадерски полк. Не обръщайки внимание на скритите подстъпи, гвардейската пехота настъпвала по открити пространства, тъй като само там е можело тя да бъде развърната в уставен строй по ротно.

В резултат пехотата в три колони от трите страни обкръжила Големия редут, но изтощена залегнала на 100-800 крачки от него.

Срива на първата атака заставил Гурко да се реши на нейното повторение. Той замислил да усили артилерийския огън, подкрепяйки всички колони със свежи резерви, а след това по единен сигнал да вдигне частите в обща атака.

Така започнал втория период на боя, продължил от 12.00 до 17.00. За сигнал на едновременната атака Гурко назначил девет залпа на артилерията; първите три залпа е трябвало да бъдат около 15.00 от артилерията на лявата колона, този сигнал приела средната колона и дала вторите три залпа, накрая, последните три залпа дала артилерията на дясната колона; след последния залп и трите колони е трябвало незабавно да се хвърлят в атака, Сигналът заради своята сложност бил объркан, а на места и въобще не бил приет. Батальоните от Измайловския полк, взет от Гурко от общия резерв и бил разпределен по колоните, още във времето на сближаването понесли значителни загуби. Измайловци настъпвали така: „Челните роти се движели в развърнат фронт, офицерите по своите места, хората със сериозни лица спазвали такта. Десен, десен, десен! Промеждутъците, образували се от убитите и ранени, незабавно се съединявали, и измайловци безспирно продължавали своето стройно движение на разстояние около 650 крачки от неприятеля. Стреляли само по единични хора и то, когато са имали добра цел”. Такъв порядък на настъпление и объркването със сигналите и този път довели до огромни загуби и срива на атаката.

След това започнал третия период на боя, продължил до 18.00. В началото на този период пехотата се намирала на 100-400 крачки от Големия редут, окопавала се и водела престрелка с турците. Самоокопаването при настъпление по всички правила се извършвало главно от сапьори, които били изпратени за поддръжка на гвардейските гренадери. Впрочем има данни, че самоокопаването с помощта на шанцов инструмент – големи лопати и топори – използвали също така и гвардейските стрелци. Артилерията от 17.00 съвсем прекратила огъня заради страха да не поразят своите войски.

Повторението на атаките се струвало на Гурко дело съвсем безнадеждно. Той решил да дочака свечеряването и да се изтегли. Но руските войници и младшите строеви офицери не се признавали все още за победени; това в значителна степен способствало за създалата се след 17.00 обстановка. Полковете, батальоните, ротите се смесили. Всички условия за спазване на плацдармения ред, довел в предишните атаки само до неудачи и загуби, изчезнал. Начинът за действие дошъл до младшите началници и редовите – и това спасило атаката.

Четвърти батальон от гвардейския гренадирски полк, сравнително понесъл по-малко загуби в първия период на боя, се хвърлил в атака към Големия редут. Загубите, понесени от тях по време на тази атака (300-400 крачки), не му дали възможност да щурмува укрепленията, но батальонът все пак е успял да завземе рова на Големия редут и там останал в мъртва зона. Зад тях тръгнали и другите батальони. Войниците започнали по своя инициатива да се приближават към редута по единично или на малки групи; виждайки пред себе си укритие, те къде с прибежки, къде пълзешком се добрали до него и от тук виждали ново укритие.

Към 18.00 в мъртвото пространство на рова пред Големия редут се събрали значителен брой войници и унтер офицери от различните полкове; офицерите били малко. Особено много гвардейци се събрали в рова пред северозападната и югоизточната страна на редута, и скоро тук се разнесъл вик „ура”. Този вик бил захванат от цялата пехота, събрала се в рова и залегналите не достигнали до него. Започнала ръкопашна схватка, в която руските войници никога не са имали равни. Много подвизи и изключителна самоотверженост и взаимна помощ извършили гвардейците в тази ръкопашна схватка.

Ръкопашната схватка се прекратила след някое време, от как коменданта на цялата укрепена позиция при Горен Дъбник Ахмет Хивзи паша вдигнал бял флаг. В плен се предали около 2300 човека (освен ранените), в това число един паша и 53 офицера; убити и ранени били 1500 турски войници и офицери. В качеството на трофеи руснаците взели едно знаме, четири круповски оръдия, много оръжия и снаряди, няколко стотен хиляди патрона; турците се предавали с такава охота, че „със сълзи на очи от радост прегръщали своите победители”.

Загубите на руските войски били много големи – те достигали до 3600 човека, тоест те се равнявали на всичките турски войски под Горен Дъбник. Най-много загуби понесла пехотата; конницата и артилерията загубили само 81 човека. От пехотата най-много загуби понесли гвардейците гренадири (1017 човека).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар