// Вие четете...

История на българите

Бойната подготовка и организацията на Руската армия 1877-1878.

„Съдбата учи на военно изкуатво дори победените.“

Бойната подготовка на войските от руската армия се намирала към началото на войната 1877-1878 година в това преходно състояние, както и нейното комплектуване и въоръжение.

Ръстът от началото на XIX век на масата от използваната на полето на сраженията артилерия, в това време все още гладко стволна, заставял по новому да се постави въпросът за тактиката на артилерията и инженерното дело. На малко по-късно появилото се нарезно ръчно огнестрелно оръжие също предявило нови изисквания и към пехотната тактика. В това отношение руската военна мисъл в редица важни тактически положения дълбоко и пълно отразила изискванията към съвременния бой, което е имало място в чуждестранните армии по това време.

Схема 1. Обща организация на войските на руската армия в мирно време 1876 г.

Руския тактик Горемикин още през 1849 година предлага да се масира огъня на артилерията върху важните пунктове. Руския военен инженер Теляковски още през тридесетте години е създал нова теория за фортификациите, лишена от формализма и схоластиката, господстваща през това време на Запад.

Схема 2. Организация на пехотна дивизия в руската армия.

Схема 3. Организация на артилерийска бригада и конна батарея в руската армия.

Схема 4. Организация на кавалерийска дивизия в руската армия.

Схема 5. Организация на руски армейски корпус.

Бойната подготовка на руските войски 1877-1878.

Изключително ценни напредничави мисли се срещали в журнала „Военен сборник” и „Морски сборник”, особено добре били осветлени общите въпроси по бойната подготовка в журнала „Военен сборник” за 1858 година, когато негов редактор е бил руския революционер демократ Н.Г. Чернишевски.

В италианската кампания 1859 година, в гражданската война в Съединените щати на Америка през 1863-1866 година, австрийско пруската война 1866 година, франко пруската война 1870-1871 година, в хода на които широко се използвала нарезната артилерия, зареждащи се от задната част на ствола (затвора) нарезни ръчни огнестрелни оръжия, железопътните линии и телеграфа, напълно потвърдили изводите на руските военни тактици.

Водещи руски командири, развивайки основните предложения на тактиците, прилагали в бойната подготовка на верните им войски прогресивните тактически принципи.

Но водещите форми на бойната подготовка не обхващали не само цялата, но даже и по-голямата част от руската армия. Затова, за да бъдат прилагани, се изисквало благоприятна обстановка, при която новаторската, прогресивна дейност на отделните водещи командири да се подхване в цялата армия, да се обобщи и да се въведе за всички войски в качеството на задължителни уставни положения.

Реакционните кръгове на царското командване се стремило да запази старите крепостнически устои, виждайки в това главния способ да осигури свето класово господство в армията и страната. Между това необходимостта от развитието на нова тактика изисквала по-подготвени войници, имащи определено ниво на общи и военни знания, проявяващи инициатива. А подготовката на такива войници неизбежно била свързана с отслабването на техните крепостнически отношения, които висшето царско командване така се стремило да съхрани в руската армия. Поради това висшето царско командване е било враг на военната реформа и в това число враг на измененията в областта на тактиката и бойната подготовка на войските.

Не целия, разбира се, висш команден състав открито е спирал развитието на тактиката и бойната подготовка на руската армия пред руско турската война 1877-1878 година. Военния министър Милютин, някои от командващите на военните окръзи и още някои лица от висшия царски команден състав не само разбирал необходимостта от изменения на тактиката и бойната подготовка на войските в съответствие с новите бойни изисквания, но и се стремили да ги въвеждат в живота.

На тях им се е налагало да се борят не само с висшите реакционни придворни и военни кръгове, но и с цялата маса, както с голяма част от висшето, така и в значителна част от старшия войскови команден състав, учили се в николаевските школи, напълно пропити до костите с крепостническите виждания за армията и бойната подготовка. На Милютин се наложило поради това, както той е считал, добивайки се до новите изменения в бойната подготовка на войските и въвеждането на новата тактика, движейки се бавно, по пътя на подготовка чрез академиите и военно учебните заведения на такива кадрови офицери, които с времето да станат способни да възприемат новото и да го въведат в живота на армията.

В руската армия, както и преди, се отделяло изключително голямо внимание на разработката на правила по организирането на прегледите и парадите, но не и за подготовката на нови бойни устави.

Едва към началото на войната, през пролетта 1877 година на военното министерство се отдало да пристъпи към съставянето на общо армейска „Инструкция за действие на рота и батальон в боя”, но войната прекъснала тази работа. На преустройването на бойната подготовка на руските войски е пречело и недостатъчната общообразователната подготовка на офицерите и войниците.

Освен всичко посочено, спирането на делото по усъвършенстване на бойната подготовка на войските се подпомагало и от двойственото поведение на Александър II. Утвърждавайки новите положения на бойната подготовка, в основата на които е стояло стремлението да се учи от войските това, което е нужно на война, и изискването за тяхното изпълнение, той в същото време с цялата си сила съхранявал предишната плац парадност и външната картина на войсковите учения. За първото царя е бил принуден под влиянието на очевидните факти от съвременния боен опит, а второто е било по-мило на сърцето му. Много войскови началници с цел осигуряване на своята кариера се увличали от плац парадността, отделяйки войските от действителната боева подготовка.

При тези условия преустройването на бойната подготовка на войските е трябвало да преминава с големи трудности и много забавени темпове.

Началото на тактическата подготовка на офицерите е било положено със заповед по военното ведомство № 379 през 1865 година; тази заповед се отнасяла само до подготовката на младите офицери и изисквала от офицерите не много тактически знания. Заповед № 28 от 1875 година е имала вече много по-сериозни изисквания към тактическата подготовка на офицерите – въвеждала упражнения за решаване на писмени и устни тактически задачи на план и на полето. В предвид на това, че заповедта е излязла едва през 1875 година, действието й до началото на войната оказала малко влияние на подготовката на офицерите. Положението било по-добро в известна степен тъй като в редица военни окръзи тактическите упражнения с офицерите се провеждали още от преди няколко години до 1875 година.

Общия недостатък и на двете заповеди бил, че те засягали основно младите офицери и не обхващали старшите и висшите, а също така, че самото им провеждане било задължение на офицерите от генералния щаб, чийто брой бил твърде малък.

Старшите и висшите (генерали) офицери избягвали не само непосредственото провеждане на занятията, но даже и общото им ръководство.

Като цяло, необходимо е да се признае, че в бойната подготовка руските младши офицери преминали значително напред от нивото на бойната подготовка на офицерите от времето на Кримската война.

Нивото на подготовка на болшинството на средните и старшите офицери било слабо. Всичките им служебни интереси в мирно време били съсредоточени върху строевите занятия, воденето на стопанството и в най-добрия случай към стрелковото дело.

Най-лоша от всички била подготовката на генералския състав. Почти всички генерали са получили основно военното си образование още през николаевско време, в хода на службата тяхната теоретическа подготовка се усъвършенствала още по-малко, в сравнение със старшите офицери, само някои единично по собствена инициатива попълвали своите военно теоретични познания със самообразование.

Всичко това изключително отрицателно влияело на преструктурирането на бойната подготовка на войниците и унтер офицерите.

На ученията на пехотата, при настъпление на батальона най-често се препоръчвало бойния ред да се състои от две линии от линейни роти, разположени една до друга на разстояние двеста крачки; във всяка линия е имало по две линейни роти, всяка рота настъпвала в разгънат строй.

Обучението на пехотата, като правило, се развивало по линията на преминаването в настъпление от сгъстен строй и боеви порядък. Пехотата лошо е използвала в боя пушечния огън, лошо е съчетавала огъня от движение и прилагането към местността. Независимо от това, не може да не се признае, че обучението на пехотата на много с времето от Кримската война се придвижила далеко напред.

Съгласно приетата схема строя на батальона заемал по фронта 200-400 крачки, а в дълбочина 500-700 крачки. Най-отпред се движела стрелкова рота, която в повечето случаи е била една и е водела огън; това рязко отслабвало използването на всички имащи в батальона огневи възможности. Във веригата е имало 150 стрелци, всеки от които носел със себе си 60 патрона, батальона е можел по време на настъплението да изстреля всичко 9000 куршума. На практика настъпващия батальон е водел още по-слаб пушечен огън. На веригата се разрешавало да открие огън само на разстояние 600-800 крачки до противника при това само по крупни цели, само от 300 крачки се откривал огън по единични цели.

Самоокопаването в настъпление съвсем не се използвало; не е имало даже термин за обозначаване на такова понятие. В това отношение е имало пълно не разбиране на значението на самоокопаването; истината е, че то не е могло да се прилага, тъй като във войските не е имало малък шанцов инструмент.

При обучение в отбрана на пехотата също налагали неправилни възгледи.

И така, батальона в отбрана се обучавал да държи по-голямата част от своите сили в сбит строй (резерв) и само малка част – в редица. Противникът без изстрел се допускал възможно най-близо до отбраняваните позиции – обикновено на 300 крачки, а понякога и на 50, – и само след това се откривал огън, преимуществено залпов; след няколко залпа, когато противника достигал на 50-100 крачки, веригата и резерва трябвало да се хвърлят в контраатака с щик.

Пехотата лошо е била обучавана за използване в отбрана на укрепления; последните били шаблонни, лошо прилагани към местността и били технически не съвършени. Устройството на пехотните полеви укрепления се изпълнявали във войските вяло и при това отделно от тактическите учения, и само в редки случаи се използвали при маневри.

В известна степен това е било свързано с факта, че сапьорни групи в пехотата по щат не се полагали; степента на „сапьоризация” на пехотата е била слаба, независимо от това, че към 1871 година е било издадено първото по това време „Наставление за обучение на полевите войски по сапьорство”. За подготовка на инструктори по сапьорно дело към сапьорните бригади ежедневно се командировали от войските за месечен срок в особени команди, но това слабо помагало на делото. Лопати в пехотата имало много малко (на рота най-много десет големи лопати).

В такива условия обучението не е могло да научи пехотата на сапьорно дело; не официално към него се отнасяли даже пренебрежително, както и въобще към отбраната като цяло.

Лошо се провеждали тренировките в пехотата в походното движение; това водело към недостатъчна маршова тренировка на организма на пехотинеца, към отсъствието в пехотата на маршови навици. Между другото привикването към марша е било особено нужно на руската пехота, освен общите причини, още повече, че товара на пехотинеца е тежал 32 кг, а облеклото при поход е било неудобно (през лятото войниците страдали от горещината, а през зимата от студа).

Обучението по стрелково дело на пехотата е било насочено към прицелна стрелба от неголяма дистанция и в бавен темп, което не отговаря на свойствата на съществуващите на въоръжение системи стрелково оръжие, малко по-добре стояли нещата само в стрелковите роти.

Като цяло за развитието на физическата ловкост и издръжливост на войниците в пехотата били въведени занятия по гимнастика и фехтовка.

По такъв начин, подготовката на руската пехота е била едностранна и се свеждала до обучението в боя на близки дистанции. При такава подготовка на средни и далечни дистанции руската пехота е трябвало да бъде безпомощна мишена за съвременното стрелково оръжие на противника, особено при неговото масово използване.

Такава е била основната линия на бойната подготовка на руската пехота преди войната. Тя е намерила за себе си ярко изражение на първия етап от войната и едва на последващите етапи постепенно се подобрила. Опитите да се ликвидира едностранната подготовка на пехотата в отделни военни окръзи и части са имали място още в мирно време.

Между впрочем, погрешно би било да се смята, че по отношение на подготовката на пехотата руската армия изоставала от западно европейските. Последните също преживявали период на преход към новото оръжие и били още доста далече от такава степен на отработеност от пехотата на тактиката, която да отговаря на изискванията на боя, предизвикана с въвеждането на нарезното, зареждащо се през патронника (магазина) оръжие. Опитът от франко пруската война 1870-1871 година в значителна степен още не бил от тях отчетен.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар