// Вие четете...

Морал и Православие

Божият закон и заповедите.

„Когато роднините са дружни, трудностите не са страшни. Доброто братство е по-добро от богатство.“

Божият закон и заповедите.

Добрите дела можем да различаваме от лошите чрез вътрешния Божи закон или свидетелството на съвестта, и външния Божи закон – Божиите заповеди. В Свещеното Писание за вътрешния закон се казва „Че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелства, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават”. Макар че в хората има вътрешен закон, даден им е и външен, защото те не се вслушвали във вътрешния закон на съвестта и, като водели плътски и греховен живот, заглушавали в себе си гласа на духовния закон. За това трябвало той да им бъде напомнян и отвън, чрез заповедите. „Прочее, защото е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията”.
Външният закон бил даден на хората, когато произлезлият от Авраам еврейски народ по чудесен начин бил освободен от египетско робство, тогава по пътя към обещаната му земя, в пустинята на планината Синай, Бог явил Своето присъствие в огън и облак и дал Закона чрез предводителя на израилтяните – пророк Мойсей.
Главните и всеобщи заповеди на този закон са следните десет, които били написани на две скрижали, тоест на каменни плочи:
1. Аз съм Господ, Бог твои; да нямаш други богове освен Мене.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоят Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоят Бог.
5. Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти.
Тези заповеди са дадени на израелския народ, но ние трябва да ги спазваме, защото в самата си същност те са същия закон, който според думите на апостол Павел е записал в сърцата на всички човеци, за да постъпват всички според него. Господ Исус Христос е заповядал да се пазят заповедите за наследяване на вечен живот, учил е те да бъдат разбирани и изпълнявани по-съвършено, отколкото преди Него са ги разбирали.
Двете скрижали.
Заповедите били разделени на две скрижали, защото те съдържат два вида любов, любов към Бога и любов към ближния, и съответно се предписват два вида задължения. На въпроса коя заповед е най-голяма Господ отговорил „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум; тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна на ней, е възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целия закон и пророците”. Всички хора са наши ближни, защото всички сме творение на Един Бог и сме произлезли от един човек. Но ближните по вяра са ни двойно по-близки като чеда на един Небесен Отец по вяра в Господ Исуса Христа. Няма заповед за любов към себе си, защото и без заповед, по природа „никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява”.
Човек трябва да обича себе си само за Бога и от части за ближните, заради Бога, а Бога трябва да обича заради Самия Него и повече от всичко. Любовта към себе си човек трябва да принася в жертва на любовта към ближните. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”. А любовта към себе си и към ближните трябва да принася в жертва на любовта към Бога. „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене”.
Целият закон се съдържа в две заповеди, но е разделен на десет, за да може по-ясно да бъдат представени задълженията ни към Бога и към ближния. Нашите задължения се съдържат в първите четири заповеди. Първата заповед изисква да познаваме и почитаме истинския Бог. Втората – да не допускаме лъжливо богопочитание. Третата – да не нарушаваме почитта към Бога дори с дума. Четвъртата – да спазваме ред във времето и в работата ни за почитане на Бога.
Последните шест заповеди съдържат нашите задължения към ближните. Петата заповед изисква да обичаме и почитаме нашите ближни, започвайки от родителите. Шестата заповед изисква да не вредим на живота на нашите ближни. Седмата – да не повреждаме чистотата на техните нрави. Осмата – да не вредим на тяхната собственост. Деветата – да не им вредим с думи. Десетата – дори да нямаме желание да им вредим.
Задълженията ни по отношение на любовта към самите нас се съдържат в задълженията ни по отношение на нашите ближни, защото ближния трябва да обичаме като самия себе си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар