// Вие четете...

Морал и Православие

Божественото откровение.

„Насила разтворената роза, няма аромат.“

Божественото откровение.

Божествено е това Откровение, което самия Бог открил на хората, за да могат те правилно и спасително да вярват в Него и достойно да Го почитат. Бог е дал това Откровение за всички хора като нужно и спасително за тях, но тъй като не всички човеци са способни непосредствено да приемат Божественото Откровение, Бог е избрал особени негови възвестители, които да го предадат на всички хора, желаещи да го приемат. Поради греховната нечистота и немощта на духа не всички могат да приемат Откровението непосредствено от Бога. Възвестители на Божието Откровение са Адам, Ной, Аврам, Мойсей и другите пророци. Те приели и проповядвали началото на Божието Откровение, а Въплътилият се Син Божи, нашия Господ Иисус Христос, в пълнота и съвършенство го е донесъл на земята, и чрез своите ученици и апостоли, го е разпространил по цялата вселена.
Апостол Павел в началото на своето послание до евреите казва „Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за началник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете”. Същия апостол още пише „А проповядваме Божията премъдрост, съкровената тайна, която Бог е предопределил преди вековете за наша слава, която никой от властниците на тоя свят не е познал… А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в недрата Божии”.
Евангелист Йоан пише „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, които е в недрата на Отеца, Той го обясни. Самият Иисус Христос казва – никой не познава Сина, освен Отеца и никой не познава Отеца и нито Отеца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие”.
Човек може да познае Бог, разглеждайки сътворения от Него свят, но това познание е несъвършенство и недостатъчно, и може да служи само като подготовка към вярата или като помощно средство за богопознание. „Онова що е невидимо у Него, сиреч вечната Му божествена сила, което се вижда чрез разглеждане на създадения от него свят”. „Той създаде от една кръв целият човешки род, да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване, за да търсят Господ, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той да не е далече от всекиго и да е измежду нас, защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме”.
„Във всяко разсъждение за вярата в Бога изначална е мисълта, че Бог съществува, която ние придобиваме чрез сътворените неща. Като старателно разглеждаме сътворения свят, ние избираме, че Бог е Премъдър, Всемогъщ, Всеблаг; също така познаваме и всички Негови невидими свойства. По такъв начин ние Го приемаме за Върховен Управител. Тъй като Той е Творецът на целия свят, а ние представляваме част от света, следва че Бог е и наш Творец. Подир това знание следва вярата и след тази вяра – поклонението”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар