// Вие четете...

Нестандартни размишления

Божественият план.

„Да мислиш, значи да спориш със себе си.“

Божественият план.

Според преданията на тамплиерите, превъплъщенията на посветените през 1114 г. рицари живеят между нас (макар и да не знаем). Целта е завършване на настоящата еволюционна отсечка и „изпълнение на божественият план“ съгласно Закона за резонанса.
Това е различно от господата в самадхи, които винаги пребивават в едни и същи тела. Всеки път, когато тялото на един от тези пет тамплиера загуби силата си, душата му преминава в друго тяло, което е подготвено за промяната. На английски има понятие за подобно странстване на душите: walk-in.
Първичното знание се съхранява и същевременно тамплиерите запазват актуална позиция относно нивото на развитие и познание за настоящата епоха.
Хелга Хофман-Шмит съобщава следното важно събитие: „След като има видение за мястото, при разкопки през 1946 г. френският изследовател и учен Роже Ламой открива 19-те каменни саркофага от Ковчега на завета в подземна зала на рушаща се тамплиерска община в Жисор, между Париж и Руан. Той се натъква и на 30 големи ракли (с тамплиерски надписи), както и на статуи на Исус и 12-те апостола.
Преди да успее да отвори раклите или саркофазите, цялата находка е конфискувана от военните и френската тайна полиция и е обявена за държавна тайна.
След около 25 години на петима души, живеещи в различни държави, са предадени части от документите. Точно както петимата тамплиери са били отговорни за определена област от битието ни (икономика, религия, политика, общество, наука), така и сега, при предаването на документите, традицията е спазена.“
След смъртта на тамплиера, отговорен за икономиката, Хелга Хофман-Шмит публикува част от това знание. Един от най-близките ми приятели също е наследник на част от документите, завещани от съкровищницата на тамплиерите; той се доказа като учен и продължава да го прави. Благодарение на него аз не само разбрах за тамплиерското знание, но имах възможност да видя технологии, от които ще ви светнат очите. Освен че е професор по физика, той е и изобретател и заедно със свои колеги е открил метод – и това е много повече от машина – за производство на електричество, топлина и светлина директно от етера, тоест от полето на мион-неутрина.
От приятеля си, който е много близък с въпросния тамплиер, научих вълнуващи неща за починалия. Например, че е бил в Антарктида и че се е натъкнал на непозната цивилизация, която вероятно живеела под земята. Казаното съвпада с разследванията за полярните изследователи, всички от които са имали странни преживявания след 77-ия градус южна ширина. Племенникът на адмирал Бърд, който Ян ван Хелсинг издирва и интервюира през 1990 г. във Финикс, Вирджиния, потвърдил, че чичо му отлита за Южния полюс със самолет и открива вход за кухо подземно пространство, населявано от една или повече цивилизации.
Както седели в самолета, адмирал Бърд и неговият съпилот Флойд Бенет внезапно били ескортирани от две летящи чинии, които дори филмирали. Описват отличителните им знаци като пречупени кръстове, което племенникът на адмирала, Харли Бърд, потвърдил. Но да спрем дотук и отново да се върнем към тамплиерите.
Текстовете разказват историята на Атлантида и на цивилизациите преди нея; както разбираме, случвало се винаги едно и също: еволюция до висок технологичен стандарт, който впоследствие е използван от егоисти и властници за лични цели. Цивилизациите дегенерират и приключват с войни, които водят до тотално унищожение.
Според документите в момента сме изправени пред сходна ситуация; тя вероятно ще протече по начина, описан в Откровението на Йоан. От текстовете не става ясно дали тя може да се предотврати, а по-скоро, че хората с трезва мисъл, добро сърце и интуиция ще оцелеят и ще изградят следващия „нов свят“ по-добре. Разпадането на нашата цивилизация, респективно унищожението й, не е пречка и загуба. Това по-скоро е крачка на развитие за душите, инкарнирани в момента. Бихме могли да приемем ситуацията за задължителен прочистващ процес – подобно на гладуването или отделянето на плявата от зърното.
От текстовете става ясно едно: съществува голям космически план, т.нар. План на творението – матрица или хелиографско копие, което в текстовете от Атлантида е наречено „А-Омега-проект“.
За него от оригиналните документи (променени само за да станат по-разбираеми) научаваме следното: „В тези текстове ще намерите светлината на истината; предполага се, че имате духовната зрялост и притежавате силата на толерантността, чрез която любовта съществува във всички форми.
По волята на нашия пра-създател пра-знанието за законите на космоса и за законите, определящи всяко битие, ще бъде открито още веднъж, за да може човешката раса да осъзнае и разбере смисъла и целта на живота си на Земята.
Това се прави за благото на хората, за да могат отново да разберат, че същността им като дух, привързан в природната материална душа, нерушим според космическите закони, е с божествено начало.
Само когато осъзнаете, че самите вие сте творци на собствения си свят и обкръжение и че като голяма общност носите отговорност едни за други, ще имате шанс да живеете като индивидуални същности в света на нашия пра-създател, в светлината на истината, освободени от материята.
Всеки от нас носи в себе си едно и също силно «АЗ СЪМ-настояще». Всесилната божия сила, с която може да бъде постигнато всичко. Защото всеки може да създаде това, от което има нужда, със силата на мисълта си директно от космическия енергиен запас.
Предпоставка силата да бъде използвана, без това да навреди на божиите чеда, е да спазвате заповедите на нашия пра-създател, защото само тогава божествената, безграничната в пространството енергия може да бъде използвана без вреда за одухотворяване на материята.
От едно немислимо време вече съществува А-Омега-проектът, който нашият пра-създател предава от вселена във вселена, за да одухотвори материята в пространството.
Ние земляните също сме само част от великия план и със силата на мисълта си помагаме за свързване на енергията в пространството с материята, за да я превърнем в завършена цялост. Това е смисълът на живота.“
„А-Омега-проектът“ е живот според Закона за резонанса и следователно човек трябва да осъзнае, че той (притежавайки силата на мисълта) е творец и сам създава всички свои житейски ситуации, така както учи народната поговорка: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“
В тамплиерските текстове се обяснява, че Законът за резонанса не е произволен закон, а физически процес, който действа така, че всичко, което мислим, се реализира от нас самите, т.е. се материализира. И тук спадат – без никакви изключения – всички житейски ситуации, било то болести, нещастни случаи, големи успехи, комичното в обкръжението ни и т.н.
Целта е пълно господство на силата на мисълта. Тя трябва да бъде използвана единствено по начин, който е в услуга на Творението – в смисъла на любовта, която не оценява и не съди.
Тъй като всеки човек разбира какво създава със своите мисъл-форми, понасяйки всички (и позитивни, и негативни) въздействия със собственото си тяло, ние сме подложени на Закона за резонанса, за да се научим да се отнасяме по-осъзнато и с повече любов към нашите мисли – както самият Христос го е правил.
С несъзнателния си живот и действия човек сам си причинява страдание, което го учи да овладява силата на мисълта, за да осъзнае последствията от нея и действията си в редица прераждания. Страдайки, в крайна сметка всеки разбира, че след като притежава най-силната творческа сила, трябва да има достоен „живот на Създател“ и „подобно на Бога битие“.
Ако осъзнаем, че всеки човек на тази планета (или на някоя друга) притежава същата творческа сила, че един ден ще постигне същата цел (защото и той е подвластен на идентични закономерности) и ще претърпи сходен процес на съзряване – ще разберем, че смисълът на любовта не е да го съдим или оценяваме.
Ето защо всеки може да спаси само себе си. Никой не може да промени „света“. Ако променим нас самите, ще променим „света“, имам предвид като колектив. Всеки може – за добро или за зло – да направи нещо лично за себе си и ще отговаря пред себе си и пред нашия Създател за него.
Всеки сам трябва да извърви пътя на хаоса (гр. без духовно безредие). Ние създаваме обстоятелствата около нас (както и хаоса), и единствено ние можем отново да върнем всичко на мястото му – чрез познание, само преодоляване и действие.
Кое е това нещо, което винаги ни отклонява от пътя? Илюзиите и завистта. Можем да се оправдаваме, че те са дело на противника на човешкия род „Луцифер“ (или както там го наричат), но именно той е подправката в живота. Ако не съществуваше подстрекател, който да ни показва тъмната страна в нас и да се взира в нашия мрак като Носител на светлина, да ни осветява и да ни накара да осъзнаем кое още е в безпорядък и какво още не е дозавършено, никога нямаше да познаваме нашите слаби места.
Следователно крайната цел е всемирната любов – любовта към самите нас и света. Аз първо трябва да осъзная слабите си страни, а след това съм призван да работя в себе си, да съзрея и порасна дотолкова, че новото изкушение вече да не е от значение за мен.
Оказва се, че създателят не е някакъв наказващ Бог; фактът, че ни е дал свободна воля, показва, че ни е позволил да се създадем сами; той не е диктатор, който има роби и ратаи. Законът за резонанса е най-доброто доказателство, че Творецът изпитва любов, респект и толерантност към творението си.
В зависимост от действията ни Творецът ни е оставил да бъдем щастливи или да страдаме. Един ден ще трябва да усетим със собственото си тяло всичко, което сме мислили. Когато изкрещим в гората, ехото връща гласа ни при нас. Ако успеем просто да приемем това, което ни е сполетяло, без да го оценяваме и съдим, и после да го изоставим, то малко по малко животът ни ще се превърне в рай.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар