// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Божества на славяните. Част 3

„Млада ли е жената, яденето е безвусно.“

Лада – богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот; човешката майка, защитница на човешкия живот и закрилница на жените. Към нея се отправят молитвите за лична защита, за майчина защита над нейните деца. Особено почитан сред всички славяни свръхестествен персонаж, Лада съчетава едновременно елинските Хера и Афродита, скандинавските Фрея и Фриг. Такова едно съчетание между сексуалното привличане, страстта, плътската любов и брачното целомъдрие е сравнително рядко в езическите вярвания. То е достоверен свидетел на отношението на патриархалното езическо общество към любовта и брака.

Във всички патриархални общества, решаваща дума относно омъжването имат родителите, особено бащите. Те преценяват и определят с кого да се обвържат наследниците им. В традициите на повечето народи при взимане на такова отговорно решение, съгласието на младоженците е без значение, но това сякаш не е така при славяните. Естествено, че и тук бащите, старейшините на рода избират подходящия партньор, но това не е така безогледно, тиранично, а по-скоро има формата на съгласие. Младите които се харесват, дават израз на своите чувства пред рода, а старейшините ги взимат под внимание и се стараят да ги уважат, когато дойде време за задомяване. По този начин привличането, истинската любов еволюират чрез брачната церемония в по-силно духовно обвързване, в доживотна взаимна обреченост.

Затова няма нужда една богиня да е носител на любовта, а друга на брака, като две различни социални явления. Само в този контекст можем да разберем и свидетелството на византийския хроникьор Псевдомаврикий: “…Жените им (на славяните) са целомъдрени повече, отколкото човешката природа допуска, така щото повечето от тях смятат смъртта на мъжете си за своя собствена смърт и се удушават доброволно, като не смятат вдовството за живот”.

Такъв обичай силно впечатлява дори възпитаника на консервативното средновековно християнско византийско общество и едва ли би бил възможен, ако славянките са насилствено женени за мъже, които не обичат. Свързана с богинята Лада и с омъжването по любов е също традицията, след езическите славянски фестивали в края на пролетта, младежи и девойки да излизат на смесени групи в гората и да се връщат едва на следното утро. Този обичай е изкоренен най-трудно сред ново покръстеното славянство и често е изтъкван от повърхностно запознати с въпроса автори като израз на езическата безнравственост и пошлост. Той обаче несъмнено е много по-практичен и полезен за общественото здраве от друг един, превърнат във висше християнско благонравие обичай, младоженците да се виждат за пръв път едва на сватбата си. Такива церемониални нощни разходки” изиграват ролята на по-късния християнски годеж и чрез тях младите хора затвърждават съществуваща вече помежду им духовна връзка, опознават се и заедно се подготвят да встъпят в брак, като тази подготовка е от особена важност за бъдещата здравина на семейството, т.е. на рода.

Ладо, Ладуно – спътник на богинята на любовта Лада. Според някои автори е единен персонаж с бога на сексуалността и плодородието Ярило, тъй като в отделните славянски вярвания имат сходни характеристики. По-вероятно обаче са различни богове, поради съществените различия в отношението им към мира и войната. Ако има славянски бог на мира, това определено ще е Ладо, който охранява човешкия живот и щастието, в който съзидателното начало е ясно изразено като противовес на разрушителното у Ярило. Така по-вероятна е хипотезата, че Ладо е брат – близнак на Лада. Той символизира нежното, пасивното, женското у мъжа. Ладо събужда любовната нагласа в мъжкия характер, привързаността към семейството, жертвоготовността, протекторската нагласа, отговорността за отглеждането на децата и добруването на рода.

Лел, Лял, Лель – син на богиня Лада; бог на брака и семейното щастие. Брат – близнак на богиня Леля. Възможно е да е просто друго име на Дид.

Леля, Ляля – богиня-близначка на бог Лел; пролетна богиня от свитата на Лада, подбуждаща природата към плодородие, а човека – към любовни контакти и брак, възпламенявайки любовта в сърцето.

Мати-Земля Майката-Земя навсякъде е споменавана наравно с боговете, но по-вероятно е едно от основните начала – земята. Отделно различни божества са въплъщения на някои нейни състояния и функции; например богинята Мокош е господарка на влажната земя и съответно на земеделското плодородие. На Мати-Земля е отдавана изключителна почит, поради жизненоважното й значение за тясно земеделските славянски общности. Изцяло от нея зависи реколтата, следователно храната и оцеляването на рода, като в същото време тя осигурява и вечен подслон за тленните останки на мъртвите, т.е. през целия си живот човек е пряко зависим от нея. А и след смъртта, защото състоянието на мъртвото тяло директно рефлектира върху състоянието на душата-стопанин.

Уважението към Мати-Земля намира израз и в обичая да се държи шепа пръст при даване на клетва. По този начин богинята става свидетел на обещанието и гарантира неговото изпълнение под заплаха, че ще спре да дава плод на прекрачилия клетвата си. А какво по-страшно възмездие за земеделеца, от това земята му да остане безплодна. По подобен начин и предсмъртно се иска прошка от Майката-Земя, за да може изгорените останки на опростения да лежат спокойно в обителта й, а душата му безпрепятствено да премине под земята, в царството на мъртвите.

Явни са паралелите между тази славянска богиня и елинската Гея или скандинавската Йорд, чиито наименования буквално означават земя”. Мати-Земля е съпруга на праотеца Сварог, което е славянския еквивалент на често срещаната, в различни митологии, идея за свещен брачен съюз между земя и небе. Такъв срещаме у древните гърци – между Гея и Уран; в старо египетската митология – между Геб и Нут.

Мокош, Макош – богиня на плодородието, изобилието и домашното богатство. Тя охранява хамбарите, оборите, плевните и кошарите, и дарява храната и дрехите в семейството; грижи се за добруването на семейството и дома, за материалното подсигуряване на неговите обитатели. Представяна е като млада дългокоса жена с рог в дясната ръка, което е явен паралел с общо арийската идея за Рога на изобилието”. Името й е с твърде неясна етимология и много автори дават напълно противоположни значения. Поради сходството с мекост” или мокрост”, мнозина обявяват Мокош за богиня на земната влага или дори водата, като второто е малко вероятно.

Мора, Морена, Мара, Маржена – богиня на суровата зима, на студа, на страданието, на смъртта и всички свързани с нея емоции. Макар явно името й да е изведено от общославянския корен мор”, т.е. смърт или от глагола морити” – убивам, допустима е и евентуална кореспонденция с морз” – мраз, студ. Морена е обитателка на подземното царство, обиталището на душите на умрелите, така наречените мори”.

Морена лесно може да бъде отъждествена със скандинавската Хел, чието име в германските езици след християнизацията започва да значи Ад”, т.е. християнския подземен свят. Също като скандинавската царица на мъртвите, Мора сама може да донесе смърт, да управлява мъртвите и да решава кой да влезе в Ада, и кой не. Не съществува подобен еквивалент между Морена и древногръцката Персефона, която, отвлечена от Хадес в подземното царство, така и си остава някак несвойствена, непринадлежаща нему.

Определени паралели, обаче, могат да се направят с древногръцката Хеката, която обитава света на мъртвите и понякога носи смърт, при което отвежда жертвите си във владенията на Хадес.

Недоля, Несретя – богиня на нещастието, несполуката, уроките и лошия късмет, противовес на богинята на щастието и добрия късмет Доля. Също като нея, Недоля преде и вплита нещастията в съдбите на хората.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар