// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Божества на славяните. Част 2

„Без корен и тревичката не расте.“

Даня, Дана – богиня на водата, оттам – на живота, плодородието и изобилието. Особено е почитана в култа към Къпало, отдават й чест по време на Къпалските празници.

Дид, Дит, Деть – син на Лада, нейн постоянен спътник, окичен с цветен венец. Лятно божество – носител на радостта, щастието, споделената любов, светлината, топлината; покровител на брака. На него се молят да запази брака завинаги, да заздрави семейното разбирателство, да дари много деца.

Догода – крилатият млад бог на западния есеннен вятър. Син на бога на ветровете – Стрибог.

Додола, Дудуля, Дидиля – богиня на дъжда, съпруга на върховния бог – мълниеносеца Перун. Вярва се, че когато Додола дои своите небесни крави, облаците, на земята вали дъжд. Затова и по време на суша, се организира празникът Додо-ле, при който почитат богинята и й се молят да се застъпи за хората пред бог Перун. Именно него смятат виновен за сушите, като в гнева си спира дъждовете и откланя облаците от пътя им. Всяка пролет Додола прелита над гори и поля и разпръсква пролетната зеленина, кичейки дърветата с цвят. Вероятно Додола е друго име на Пеперуна.

Доля, Сретя, Среча – богиня на щастливата съдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на домашното добруване – Макош. Представяна е като златокоса девойка, която, също като Макош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им. Често Доля пътува по земята и може да се яви на всеки – веднъж като момиче, веднъж като момче. Помолва за малка услуга, подпитва това и онова и, ако човекът е добър, отзивчив, почтителен, тя го дарява с късмет. Ако човек е сприхав, неуслужлив или каже лоша дума за боговете, Доля се отвръща от него и щастието никога не идва при такъв човек. Доля очевидно е източно славянският вариант на южно славянската богиня Сретя.

Жаровит, Яровит – бог на войната, битките, оръжията, смелостта, гнева, мъстта. Той довежда убийствените летни жеги, сушата, пожарите, подвластен на своето огнено начало, загатнато от самото му име (жар).

Особено почитан е сред западните славяни, които му издигат голям храм в средновековния град Волгаст. Там държат огромния реликвен щит на бога, който е обкован с чисто злато и е считан за свещен. Когато влизат в битка тамошните славяни носят свещения щит пред войската и вярват, че така нищо не може да ги сломи, защото Жаровит бди над тях.

Жива, Дива, Сива, Шива – богиня на живота, рождението, пролетта, плодородието и любовта. Въплъщава вселенската жизнена енергия, носи животворните природни сили и в това си качество се явява абсолютна противоположност на богинята на смъртта Мора. Жива е съпруга на бога-демиург Род.

Зори – двете божествени въплъщения на планетата Венера, наречени Вечерница и Зорница. Те са дъщери на Даждбог, покровителки на утрото и вечерта.

В този контекст Зорница е богиня на развиделяването, на идващата, раждащата се светлина и вероятно носи позитивни черти, а Вечерница – богиня на здрачаването, на отиващата си, умиращата светлина и съответно е натоварена с негативен характер. При все това разделение, славяните се страхуват еднакво и от двете, доколкото и двете са свързвани с т.нар. Разпътно време – от появата до изчезването на Венера от небосклона.

Коледа, Коляда, Божик – слънцето-младенец, зимното слънце, бог на зимното слънцестоене. Славяните му се молят да порасте по-бързо и отново да се превърне в благото пролетно слънце Ярило, за да донесе нов живот след зимата. Бог Коледа се почита в периода 25 декември – 6 януари. Почитат го като приносител на надеждата, веселието, пиршествата. В негова чест пеят коледни заклинателни песни, вещаещи богатство и благополучие на рода и дома.

Къпало, Купало – бог на лятното слънцестоене. Къпало е възмъжалият, съзрелият Ярило. Ярило идва в човешкия свят Яв всяка пролет, за да донесе нов живот, плодородие и добра реколта. След края на пролетта, в първия ден от лятото – 23 юни, Ярило се превръща в Къпало. Животът му на земята достига апогея си и се обръща към своя край.

Той свършва работата си тук и се отправя към земята на мъртвите Нав, за да се върне отново следващата пролет. Затова и празникът Къпало, отбелязващ лятното слънцестоене, е всъщност прощаване с остарелия Ярило, подготовка за неговото ритуално погребване. По време на празненствата, за последно се изразява радостта на хората от гостуването на Ярило, щастието което той им носи. Произнасят се заклинания и молби богът на плодородието да дойде и следващата година. Веднага след празника Къпало започва жалеенето по бога Къпало. Годината е преполовена, предстоят последните плодоносни месеци, след което идва зимата – времето на богинята на смъртта Морена, време на мрак, студ, нищета, болести и смърт.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар