// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Божества на славяните. Част 1

„Учението създава ума, възпитанието – нравите.“

Празници на древните славяни и християнството. В Троян момчетата били посветени като воини, почитайки своите предци и правели заклинания за душите на без спокойните мъртъвци, а жените и момичетата се пречиствали от объркване преди сватбени ритуали и раждане.

Променяли се хората, променяли се мисловните процеси, променяло се съзнанието, религиите ставали все по-сложни и променящи се. Християнството, дошло на територията на Киевска Рус чрез най-тежкото насилие от меча на княз Владимир, било предопределено да потъпче езическите светилища, идоли и храмове. Християнството, като религия, дадена на една нация, за нейния манталитет и ниво на съзнание, влязло в конфликт със славянското езичество. Той се противопоставил на етичните съображения на хората, на техните естетически навици и естествено не вземал в предвид установения начин на живот на източните славяни. Но езичеството не се е предало просто така. Той просто не е могъл да измени масовото съзнание на цели народи едновременно. За това са били необходими поне триста години, щото много от езическите символи,такива като свастики или скобки да изчезнат от християнските църкви.

Например, свастика може да се намери на кралските корони на Романови, което означава ротация на слънцето, а не символ на нацистка Германия от времето на Адолф Хитлер. Между другото, свастиката може да се намери на някои от първите награди на младата съветска република.

28 януари – денят на честване децата на Велес: Домовете и неговите небесни воини.

Дори след хилядолетието на християнството в Русия, много езически празници се празнуват, а Масленица не е единствената.

Освен това, не били забравени завинаги нито зимните, нито летните почивки, считани за игри в чест на божеството Световид, които се провеждали по време на слънчевите поврати през лятото, или през зимата. До известна степен Юлетид трябвало да се слее през лятото с християнската Троица, а зимата – с коледните празници.

Славянският пантеон обхваща онези свръхестествени сили, които притежават характеристиките на богове в същинския смисъл на това понятие. В пантеона не се включват различните духове, демони, антропоморфизирани природни обекти, приказни същества и персонификации.

Според славяните, божествата са по-съвършени от човека същества, които знаят, могат и имат повече. Поради тези си качества те могат да контролират и изменят материалния свят, да насочват човешкото битие и да моделират обстоятелствата в него. Така, ако човек ги уважава достатъчно, ако ги почита по установения от традицията начин, ако следва предписанията им, те го закрилят и му помагат, а в противен случай – всячески го затрудняват, причинявайки му множество вреди.

Поради това вярване славяните виждат зад всяка беда проява на божието възмездие и възприемат несгодите като предупреждение, че са поели по грешен път. Ако пък родът благоденства, ако реколтата е изобилна и липсват неприятности, те са сигурни, че живеят в съгласие с божествения закон, т.е. в хармония с природата. По-долу следва пантеона на славянските богове.

Белобог, Бялбог, Белун е едно от архаичните божества. Това е богът на светлината, носителят на доброто, на щастието и късмета, на плодородието и изобилието. Белобог е абсолютен противовес на мрака, на злото, на нещастията, на всички отрицателни явления и емоции.

Вероятно в началото той е божество от особена важност, свързвано с древната славянска космогония. Той е един от световните демиурзи и изначален противник на бога на злото – Чернобог. С времето и развитието на езическите вярвания той постепенно губи своята важност, макар да се запазва уважението към него. В късния славянски култ,

Белобог е един от спътниците на слънчевия бог Даждбог. Белобог е персонификация на слънчевата светлина, топлината и живота като цяло. Селяните вярват, че Белобог тайно следи за житата им и ако го почитат, дори им помага в земеделската работа, особено при жътва.

Велес, Волос, Влас – етимологията тук е твърде несигурна. Името му се свързва с влас – косъм, козина, т.е. облечен в кожи, скотовъдец. Някои го извеждат от власть – власт, мощ и власти – владея, притежавам, господствам. Формата Велес, пък, очевидно би могла да произхожда от корена вел-, веле-, т.е. голям, велик, могъщ. Велес е богът на мъдростта, магията, познанието, уменията, изкуството, скотовъдството, покровител на стадата и оттам – на богатството (колкото по-голямо стадо има човек – толкова е по-богат!).

Велес обитава приказна градина някъде на края на земята, точно на входа на Долната земя, където обитават навите – душите на умрелите хора. Така той също влиза в ролята на бог на мъртвите, ала символизира философските аспекти на смъртта, в качеството й на стадий от прераждането, на резултат от завъртането на жизнения цикъл. Разбира се тук “прераждане” означава универсално трансцендентално преминаване от едно същностно състояние в друго, като развитие по права линия, а не в кръгова цикличност, както е в източната философия. Вероятно именно Велесовите владения славяните са наричали Рай – термин, известен още от пред християнския период, зад който стои представата за вечно зелена, богата, отрупана с плод градина на топлина и блажен покой.

Велес не е партньор на злата богиня на смъртта Мора, а по-скоро е нейна опозиция и алтернатива на повелителя й Чернобог – бог на подземния свят, на смъртта, злото и тъмнината. Според древните вярвания, след смъртта душите на праведните, на достойните хора се преселват във Велесовите селения, в Рай, докато грешните са отвеждани от Мора в мрачния студен свят на Чернобог, където ги очакват вечни страдания.

Даждбог, Дажбог, Дайбог – прекрасният бог на слънцето, което дава небесната светлина и топлина, и дарява живот и плодородие. В тази връзка се извежда и самото име – от старославянското дати – давам, въздавам, възнаграждавам, раждам плод; и повелителната му форма дажд (дай, дари); т.е. Даващ бог, Даряващ бог” или Дайбог, Дайбоже!”. Според някои автори, името трябва да се обясни с древноиранското даги – горя, обгарям.

Представят Даждбог като красив млад златоглав късобрад мъж, който всяка сутрин подкарва своята небесна колесница, теглена от дванайсет коня, и осветява света с кръглия си златен щит (символиращ слънчевия диск). В по-късната славянска митология, когато Белобог и Чернобог губят своето централно религиозно значение, Белобог, като олицетворение на слънчевата благодат е смятан за вечен спътник на Даждбог и вероятно заедно с него влиза в слънчевата троица Даждбог – Белобог – Хърс. Даждбог е син на древния вселенски властелин – исконния небесен господар Сварог, от което следва, че той е брат на бога на земния огън Сварожич и на Перун.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар