// Вие четете...

Приложни науки

Блатиста местност.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAТри „много“ и три „малко“ погубват човека: много да говориш и малко да знаеш; много да харчиш и малко да имаш; много да си въобразяваш и малко да струваш.

Блатиста местност.

Блатистата местност се характеризира с значителното овлажняване на почвата. Тя може да се раздели на торфена и заблатена. Торфище – това е изобилно овлажняване на участъци от местността, покрити със слой торф с дълбочина не по-малка от 30 см и влаголюбива растителност. Заблатени земи – това е изобилно овлажнени земни площи, без торф или покрити със слой торф по-малък от 30 см. Към тях може да се отнесат мокрите солници и заблатените, като правило, покрити от камъш и тръстики, речни низини, които се заливат при пролетно пълноводие.
По местоположение, характера на растителността и режима на захранване се различават низини, горни и преходни блата.
Низините (тревните) блата са разпространени предимно в ниските места (в разливите и делтите на реките, на морските брегове, в котловинните езера). Тяхната повърхност обикновено е плоска или вдлъбната, покрита с блатна трева, наречена острица, камъш, тръстика, мъх и други тревисти влаголюбиви растения. От храстите в ниските блата расте предимно върба. Такива блата са силно овлажнени. Тяхната дълбочина (мощността на торфения слой) може да достигне няколко метра. Като правило, низините блата са непроходими за всички машини и са проходими за пешеходци по отделни възвишени участъци. В сухо време през годината тяхната проходимост се подобрява и се допуска движение на верижни машини по отделни направления.
Горните (мъховите) блата преди всичко се срещат при водоразделите, като се захранват предимно за сметка на атмосферните валежи (по горните течения на реките). Дебелината на торфения слой може да достигне до 5 м и повече. Повърхността на горните блата, като правило, в средата са изпъкнали (тъй като торфът в центъра на блатата се натрупва по интензивно, отколкото по краищата), покрити с бял или сиво кафяв мъх, блатната трева острица, лек мъх и малки храсталаци – синя боровинка и други. Растителната покривка образува здраво свързан, пружиниращ чим и съдържащ в себе си значително количество влага. От дървесните породи се срещат само отделни криви борчета, широколистни (лиственица), елхички и други породи.
В сухото време от годината горните блата подсъхват и стават достъпни за движение на пешеходци и верижни машини. Но при голямо количество на мочурища и неголеми езера, открити или покрити с трева, движението дори на пешеходци е невъзможно или е крайно затруднително.
Преходните блата се образуват обикновено в низините, по своя външен вид и проходимост заемат промеждутъчно положение между низините и горните блата. За тях е характерно наличието на брези, често се среща бор, върба, плътен килим от мъх.
По структура, дълбочина и степен на овлажненост блатата могат да се подразделят на торфени, тресавищни и с плаваща растителност.
Торфените блата имат голям слой торф до твърдо основание (пясък или глина). Тресавищните блата имат не голям слой от торф, разположен обикновено на полутечна тиня. Блатата с плаваща растителност – това са плаващи на повърхността на водоема килим от водни и блатни растения. Във водоемите, богати на хранителни вещества, плават натрупвания от камъш, папрат и други корени растения, както и земен мъх, а в бедните на хранителни вещества водоеми – основно натрупванията са от плътен мъх. Тези плаващи натрупвания нарастват от брега към центъра, покривайки понякога целия водоем.
При създаването на водохранилища особено опасни са натрупвания (върху глина), които след затопявяване се превръщат в свободно плаващи острови, препятстващи плаването и преодоляването на тези водоеми.
Проходимостта на торфените, тресавищните и блатата с плаваща растителност не е еднаква през различните годишни периоди. Тя зависи от плътността и от влажността на торфа, от наличието на неподвижна чимова покривка и коренисти храсти, и дървесна растителност. Блатата се считат проходими, ако удържат относителното налягане, дадено в техническите характеристиките на всеки вид техника.
Важен показател за проходимостта на блатата е наличието на растителност. В блатата, покрити с дървесна растителност е възможно движението на верижна техника. Дебелината на торфения слой при това трябва да бъде не по-малка от 0,8 м за тежките машини и не по-малко 0,6 м за средните машини. Блатата с крупни клатещи се натрупвания от блатна растителност и с редки храсти, като правило, се явяват трудно проходими за верижните машини, даже в сухо време през годината, а блатата с клатещи се натрупвания от блатна трева са практически непроходими.
За проходимостта на блатата може да се съди и по други характерни признаци. Торфените блата, имащи много по плътен слой торф, обикновено са покрити със смесени гори, се явяват много по проходими, особено в сухите периоди през годината. Участъци с елхи, полоси с блатна трева и хвощ свидетелстват за преовлажнена и много заблатена почва. Клатещите се натрупвания от блатна трева е признак за особено голяма влажност на блатата, а купчинките от мравуняци показват за много по сухо и достъпно място.
Мъховите блата обикновено са лесно проходими за пешеходци, но при спирането на човека мъхът бързо се отпуска и се залива с вода. Установено е, че крайните участъци на такива блата са много по овлажнени, отколкото тяхната среда. Блатата с плаващата растителност и тресавищните блата, дори през лятото са практически непроходими за всички видове техника.
Блатистите местности съществено ограничават всякакви дейности, както и движението на всякаква техника, дори през летния период. Придвижването е възможно, като правило, само по пътищата или специално прокарани за целта такива. Устройването на укрития и извършването на други инженерни работи е силно затруднено от близките до повърхността подпочвени води. Откритите, обезлесени блатни пространства се наблюдават много добре при наземно и въздушно наблюдение. Труднодостъпната блатиста местност принуждават да се действа само по отделни изолирани направления, като правило, по съществуващите вече пътища.

Гористо блатистите местности се характеризират с редуването на големи гористи участъци с голямо количество блата, реки, ручеи и езера. Основни особености на такава местност се явява скрития характер, обусловен от наличието на гори и ниската проходимост заради крайно рядката пътна мрежа, слабия грунд и голямото количество естествени препятствия.
Наличието на гористи масиви осигурява добра маскировка за войските при наземно и въздушно наблюдение, скритост на тяхното съсредоточаване и придвижване, позволяват преминаването през боевия ред на противника и нанасянето на внезапни удари от фланга и тила. В същото това време наличието на такива естествени препятствие, като блата, реки, езера ограничават проходимостта на местността във всички направления, затрудняват масираното използване на бойна техника и пехота. Като правило, в гористо блатистите местности има малко шосейни пътища, а съществуващите пътища се отличават с изключително криволичене, малка ширина, множество съоръжения през естествените препятствия. Черните (грундовите) и горските пътища обикновено имат не голяма ширина, много трудно проходими места на заблатените участъци. Извън пътищата движението е възможно само по специално оборудвани пътища през многобройните заблатени участъци с пръти и друго подобно покритие.
Ниската проходимост на гористо блатистите местности принуждават настъплението да се извърши по отделни разделителни направления. Като правило, преминаването се извършва по протежение на съществуващите пътища, просеките, през редки гори и между блатните дефилета, които осигуряват по-добра проходимост.
В условията на гористо блатистата местност се ограничава възможността за наблюдение, ориентиране и водене на огън, усложнява се организацията на взаимодействието и управлението. Малкото количество съществуващи ориентири, такива като пътища, просеки и техните пресичания, гористите поляни и сечища, създават необходимост при преминаване да се спазва не само направлението, но и азимута за движение.
Отбраната в гористо блатистата местност се организира обикновено на отделни направления, на най-достъпните за настъпление на противника, с цел прикриване и удържане на основни пътища, населени места, между блатните дефилета, мостовите и проходи. При организация на отбраната се осигурява скрито разположение на войските, създаването на силни отбранителни линии, осъществяването на внезапни контра атаки. Високото ниво на подпочвените води ограничават възможността за построяването на инженерни укрития.
В гористо блатните местности на действията на войските голямо влияние оказват хидрометеорологичните и климатичните условия. В дъждовно време черните пътища силно се разкалват и се превръщат в трудно преодолими за техниката, а движението извън пътя става практически невъзможно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар