// Вие четете...

Морал и Православие

Блаженствата.

„Което не си научил на младини, и на старини няма да знаеш.“

Блаженствата.

За да се утвърдим в надеждата за спасение и блаженство към молитвата трябва да прибавим още личния подвиг. За това говори Самият Господ „И защо Ме зовете: Господи, Господи! А не вършите, каквото казвам”. „Не всеки който Ми казва: Господи, Господи! Ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен”.
Като ръководство в подвига за достигане на блаженство ни служи учението на нашия Господ Исус Христос, изложено накратко в Неговите изречения за блаженствата, а именно: – Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно; – Блажени плачещите, защото те ще се утешат; – Блажени кротките, защото те ще наследят земята; – Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят; – Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани; – Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога; – Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии; – Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно; – Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата.
Тези изречения се намират в тясна връзка помежду си и представят последователното възкачване от едни нравствени подвизи към други, от по-низши към по-висши; тези изречения са нещо като стълбица на нравственото усъвършенстване и разкриват постепенния растеж на християнската душа. В тези изречения Господ е предложил учението за достигане на блаженство, както казва Евангелието „като отвори устата Си, получаваше”. Но бидейки кротък и смирен по сърце, Той е предложил Свето учение, без да заповядва, а като облажава тези, които свободно го приемат и изпълняват. Затова във всяко изречение за блаженствата трябва да се разглежда: първо, учението или заповедта и второ, облажението или обещанието за награда.
Първо блаженство. Блажени бедните духом, защото тяхното е Царството небесно. Първата Господня заповед за достигане на блаженство е, че които желаят блаженство, трябва да бъдат бедни духом. Бедни духом означава, да сме проникнати от духовното убеждение, че нямаме нищо свое, а имаме само това което ни дарува Бог, и че нищо добро не можем да направим без Божията помощ и благодат; и по такъв начин трябва да смятаме себе си за нищо и за всичко да прибягваме към Божието милосърдие. Накратко, според обяснението на св. Йоан Златоуст, духовна бедност е смиреномъдрието. Св. Йоан Златоуст казва „Смиреномъдрието се състои в това щото, като съзнаваш в себе си много велико, да не мислиш за себе си нищо велико, тоест бидейки висок по заслуги, да смиряваш себе си в ума си. Бог твори от нищо; докато ние искаме и смятаме да бъдем нещо дотогава Той няма да започне в нас Своето действие.
Бедни духом могат да бъдат и богатите, ако приемат видимото богатство за тленно скоропреходно и са уверени, че то не компенсира недостига на духовни блага. „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” Материалната бедност също може да служи за съвършенството на духовната бедност, стига християнина да я е избрал доброволно за Бога. За това самият Господ Исус Христос е казал на богатия „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене”. На бедните духом Господ обещал Царството небесно, което в сегашния живот им принадлежи вътрешно и подготвително, чрез вярата и надеждата в Бога, а в бъдещия – окончателно и в пълнота – чрез участието във вечното блаженство.
Второ блаженство. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Тези, които желаят блаженство, трябва да бъдат плачещи. В тази заповед под плач се разбира скръб и съкрушение в сърцето и действителни сълзи за това, че ние несъвършено и недостойно служим на Господа или даже заслужаваме Неговия гняв с нашите грехове. „Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт”. На плачещите Господ обещава, че те ще се утешат. Под това се разбира благодатно утешение, което се състои в прощение на греховете и в омиротворяване на съвестта. Това обещание е свързано със заповедта за плач, за да може скръбта за греховете да не стига до отчаяние.
Трето блаженство. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Тези, които желаят блаженство, трябва да бъдат кротки. Кротостта е тихо разположение на духа, свързано с внимание никого да не раздразним и самите ние от нищо да не се дразним. Християнската кротост се проявява, като не роптаем не само против Бога, но и против хората, и когато става нещо което противоречи на нашите желания, да не се поддаваме на гняв, да не се превъзнасяме. На кротките Господ обещава, че те ще наследят земята. По отношение на Христовите последователи изобщо е предсказание, което се е изпълнило буквално, защото постоянно кротките християни, вместо да бъдат изтребени от яростта на езичниците, са наследили вселената, което по-рано владеели езичниците. Значението на това обещание по отношение на християните като цяло и на всеки поотделно е, че те получават наследство, според израза на Псалмопевеца, „в земята на живите”, там където и не умират, тоест получават вечно блаженство.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар