// Вие четете...

Управлението

Битки между обитателите на Олимп.

„Господарите съчувстват, но пари не дават.“

Световните лихвари: диалектика на единството и борбата. След началото на съвременната криза рязко се усилила централизацията на банковия капитал, което се изразило в съкращаване на банките от световен калибър, много банки банкрутирали и прекратили своето съществуване или били погълнати от по-могъщи. Оцелелите банки станали по-големи.

В края на 2009 г. Съвета по финансова устойчивост съставил списък на световните финансови учреждения (СФУ), в който са включени 6 застрахователни компании и 24 транснационални банки. На Уолстриит американската банкова система днес контролират четири — шест банкови гиганта. Това са: Goldman Sachs, JP Morgan Chase, Morgan Stanley, Bank of America, Cityban и Wells Fargo. Лидер по показателя капитализация в тази група е JP Morgan Chase, намираща се под контрола на Рокфелерите и Ротшилдите (180 млрд. дол. на 01.10.2009). А ето банката Goldman Sachs, се смята владение на Ротшилдите, на Уолстриит я наричат „генератор на печалба“ заради рекордните показатели на чиста печалба: за първата половина на 2009 г. те събрали 5,25 млрд. дол. (това още повече впечатлява на фона на загубите на много други банки в условията на продължаващата криза).

В контекста на разглежданите въпроси е важно да отбележим, че световната финансова върхушка контролира „генералните щабове“ на лихварите — централните банки. Тези институти се явяват най-важен инструмент за управление на всички по-ниски етажи на „дълговата пирамида“ на лихварите. На горния етаж в йерархията на централните банки се намира ФРС на САЩ. „Контролният пакет“ на ФРС на САЩ от самото начало е принадлежал на Ротшилдите, Рокфелерите, Морганите, Куните, Лоебите и още няколко „обитателя на Олимп“. Но ако отчетем, че много от членовете на този тесен кръг „жители на Олимп“ изначално са били под контрола на Ротшилдите, то може да предположим, че най-главните акционери на ФРС са били Ротшилдите и Рокфелерите. Последните съумели от самото начало на своите предприемачески кариери да запазят определена независимост от Ротшилдите. Към такава гледна точка се придържа, конкретно, американският изследовател Николас Хагер.

Впрочем, има и други версии на това, кой се намира на върха на финансовия и политически Олимп. Понякога се споменава семейство Барух, което „се грижело“ за много американски президенти, започвайки от Вудро Уилсън и завършвайки с Джералд Форд. Става дума за същия тоя Барух, който дал „сигнал“ на Федералната резервна банка Ню Йорк през октомври 1929 г. да „спре“ „паричния кислород“ на пазара и тъкмо с това провокирала сриване на борсовия пазар в САЩ.

Известен е такъв факт, даден в книгата на Антъни Сатона „Властта на долара“: в САЩ били напечатани купюри с по-голяма стойност от обикновеното (1000 дол., 5000 дол., 10000 дол.). обаче те не са в обръщение все още, а лежат в сейфовете. Характерно е, че на тях няма портрети на президенти на САЩ. Кой е изобразен на купюрите? Шиф, Лейба, Кун, Барух. Тогавашният министър на финансите Джеки Рубин през 1990-те години в частна беседа казал: „Това са робите (президентите на САЩ, изобразени на купюрите с по-малка стойност), а ето това са робовладелците (финансистите, изобразени на банкнотите с по-голяма стойност)“. Така, на банкнотите, които не се движат сред народа, вече са напечатани портретите на онези, които реално управляват света.

През целия 20-ти век, съдейки по оценките на експертите, кръгът на основните стопани на ФРС оставал примерно такъв, както и в началото на века; може би, се е изменил малко техният дял в капитала на централната банка на САЩ.

Съдейки по всичко, отношенията в клуба „на жителите на Олимп“ не са толкова безоблачни, между тях има постоянна „задкулисна“ борба, за която ние знаем крайно малко.

Така М. Ротбард провел акуратно изследване на историята на банковото дело в САЩ през първата половина на 20-ти век и дошъл до извода, че през годините на управление на президента Ф. Рузвелт (така наречения „нов курс“) настъпило сериозно разместване на силите на финансовия Олимп на Америка. Доминиращите до кризата през 1929 — 1933 г. Моргани, представляващи в САЩ интересите на Ротшилдите, през 1930-те години отстъпили във финансово банковата система на САЩ палмата на първенството на клана на Рокфелерите.

В друго интересно изследване, принадлежащо на Николас Хагер, се прави извод за отслабване на позициите на Ротшилдите сред главните акционери на ФРС. Съгласно приведените цифри (позоваваме се на данните от рейтинговата агенция Standard & Poor), в началото на 1990-те години на банковата група на Рокфелерите принадлежали 53% от акциите на ФРС, още 8% принадлежали май на Банка на Япония. На банките подконтролни на Ротшилдите, се падало не повече от 10%. Означава ли това, че „ерата на Ротшилдите“ си отива? Авторът смята, че не. Мнението му е, че Ротшилдите имат здрави позиции извън Америка, особено в Западна Европа, където контролират такива централни банки като: Банка на Англия, Банка на Франция, Бундесбанк. Те доминират и на редица пазари. По-конкретно — пазара на злато. Не е изключено, светът да се върне към един или друг вариант на златния стандарт, ако Ротшилдите грамотно проведат шахматния мач наречен „реформа на световната финансова система“.

За противопоставянето на клановете Ротшилд и Рокфелер свидетелства и историята с ЮКОС и М. Ходороковски. За активите на тази гигантска нефтена компания претендирали клановете Ротшилд и Рокфелер. Първоначално ЮКОС била предназначена за Ротшилдите, които имали сложни, многостранни отношения с тази компания. Но Рокфелерите разрушили плановете за провеждане на операцията за предаване на нефтодобивните активи на Ротшилдите. Така, в крайна сметка инициативата за ареста на Ходорковски произлизала не от президента Путин, а от Вашингтон. Ние даваме този пример, за да бъде ясно, доколко всичко е не толкова просто на световния финансов Олимп.

На Уолстриит също така се наблюдава разделение на обитаващите там на привърженици на Ротшилдите и на такива, които са по-близо до Рокфелерите. По-точно, не е голяма тайна, че банката Goldman Sachs се намира под контрола на Ротшилдите, а банката Merril Lynch — на Рокфелерите. По време на последната финансова криза банката Merril Lynch се оказала на границата на банкрута и нея бързо я купил гиганта на банковия бизнес Bank of America. Образувал се нов банков свръх гигант наречен Bank of America Merril Linch (BAML). В администрацията на президента Барак Обама, по оценки на анализаторите, има повече хора свързани с Goldman Sachs, отколкото с BAML. Преди всичко това е министърът на финансите Тим Гейтнър, който преди това се е заемал висок пост в Goldman Sachs. Впрочем не бива да отписваме значението на супер банката BAML. Някои анализатори и експерти предполагат, че със създаването на BAML в банковия и финансов свят е възникнал трети „център на славата“, или „полюс“ (заедно с Ротшилдите и Рокфелерите). Наричат го „шарлотска група“ — на името на града Шарлот в щата Северна Каролина, където се намира щабквартирата на банката. По финансови показатели „шарлотската група“ не достига до общите показатели на Рокфелерите и Ротшилдите, обаче тя много умело играе на противоречията на традиционните кланове и неотклонно увеличава своите позиции.

Ще отбележим, че „шарлотската група“ е започнала да се формира още през 1980-те години. Днес в състава на тази група влиза също така банковия гигант на Уолстриит Wells Fargo.

Ето още една интересна „информация за размишления“. На 17 септември 2009 г. (в деня на 222-рата годишнина от подписването на Конституцията на Съединените Щати) 290 от 435 члена на Палатата на представителите на САЩ подкрепили проекта за закона „За прозрачността на Федералната резервна система на САЩ“. Такова количество гласове „за“ означава, че президентът на САЩ вече не може да наложи вето на законопроекта. Това е безпрецедентно събитие в историята на Америка — за първи път от цялото вековно съществуване на ФРС било прието решение за проверка на тази затворена организация от страна на държавните власти! Световните СМИ мълчат за това историческо събитие, отвличайки вниманието на обикновените хора с безкрайни разговори за международни „финансови и икономически срещи на върха“: Давоси, срещи на „осморки“, „двадесетици“ и т.н. Анализаторите не могат да дадат никакво друго обяснение, освен това, че американските законодатели най-накрая са „прогледнали“. А защо те, например, не са „прогледнали“ през 1920 или 1929 г., когато ФРС предизвиквала кризи? Може да се предложи следната версия за събитията: сред тясна група акционери започнали „раздори“. Някои от тях (по-скоро на Ротшилдите) трябва да вземат реванш за отслабването на позициите им в групата на главните акционери, а за това е необходимо да организират „перестройка“ на Федералния резерв в нужното за тях направление (например, връщане на златото по един или друг начин в света на парите).

Проверката на Федералния резерв, проведена през 2011 година от Сметната палата, както вече сме казвали, завършила с голям скандал: било извадено на яве, че по време на последната финансова криза ФРС тайно е дала кредити на различни банки (не само американски, а и чуждестранни) на астрономическата сума 16 трилиона долара. Подобен род проверка е първа крачка по пътя на „перестройката“.

А почти заедно с това в Америка изведнъж започнало широко протестно движение „Окупирай Уолстриит“. То е насочено не само срещу банките, но, в крайна сметка, против Федералния резерв.

По-общо казано много анализатори са склонни да смятат, че групата на Ротшилдите се намира в настъпление. Те поддържат курс към внезапен дефолт на долара, зануляване на всички записи, отразяващи дългове и виртуални активи, преоценка на всички активи и пасиви в унции злато и въвеждане на парична система, която пряко или косвено би била привързана към златото.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар