// Вие четете...

Календарът на българите

Битки и войни за подчинение на българите.

cbor32„Войната руши това, което мирът създава.“

Битки и войни за подчинение на българите.

За да се бори с готите, които от една страна, застрашаваха Цариград, а от друга – Епир и Тесалия, Зенон се обърна за помощ към живеещите между Тракия и Адриатическо море българи и назначи Едеския (Воденския) войвода Сабиниан за военно началник срещу Теодорих Теомиров. Сабиниан съумя с разни маневрирания да накара Тоедорих да напусне Адриатическото крайбрежие и Македония, но без да го унищожи. Понеже Зенон не бе доволен от този начин на действие, той изпрати убийци да унищожат Сабиниан, когото историците наричат Велики Теодорих Кривогледият, или Триаров, падна от кон и умря, а Теодорих, Теодомировият син, се примери със Зенон и се оттегли в Мизия, която той напусна през 488 г., за да замине за Италия и да я завладее за Зенон. Отивайки за Италия, той минал през Сирмиум, където с измама покорил и убил Трапсил, княз на гепидите. В същото време той тук (в Долна Панония) повалил на полесражението в една голяма битка и Буса, княз на българите.
От приведеното, казва д-р Ценов, се вижда, че българите по онова време (488 г.) са населявали не само Македония, но и Долна Панония. Не българите завариха в Панония готи, а напротив – готи завариха българи там.
След смъртта на Сабиниан Велики илирийски или македонски войвода станал синът му пак на име Сабиниан, когото Теодориховият възхвалител, Тицинския епископ Енодий, нарича български войвода.
След като Теодорих станал италиански крал, той поискал да присъедини и Сирменската област към Италия, защото тази област е спадала по-рано към Западната Римска империя. В Сирмиум князувал тогава гепидският княз Тразерик, синът на Трапостил, когото Теодорих е убил при заминаването си за Италия. При Тразерик живеел и братовчед му Мундо. Тразерик постоянно уверявал Теодорих в своята преданост, но той не му вярвал и изпратил своите благородници Пиций (Пеца) и Хардуик с не посвещавана до тогава в бой младеж, за да завземат Сирмиум. Пиций успял да завземе града без бой и управлявал областта хуманно като собствена, а не я ограбвал като завладяна. Гърция обаче използвала това положение на събитията, за да предизвика война с българите. Опряна на готската помощ, тя искала да сведе българите под свое опекунство. За тази цел тя спечелила гепида Мундо на своя страна, който тероризирал българите с плячкосване.
Йордан ни говори за тези събития, като следва: „Теодорих изпроводи своя граф Пеца, който заемаше първо място между първенците му, да вземе Сирмиум. Пеца пропъди тамошния княз Тразерик и завзе града. След това потегли против Сивиниан, военно началника на Илирикум, който се биеше тогава с Мундо при Маргоплан (днес Кюприя на р. Морава) и разби илирийската войска”. „Този Мундо, прочее, който е от рода на Атила, бе избягал от гепидите и се скиташе отвъд Дунав в не обработени и не обитавани места. С помощта на отвсякъде събрани крадци, разбойници и убийци той завзе една кула (един кастел) на брега на Дунав, която се казваше Херта, и остана тук, където той живееше от ограбване на околността, крал на своите крадци. Нему впрочем, който се намираше в отчаяно положение и мислеше да се предаде, дойде на помощ Пеца и го спаси от ръцете на Сабиниан, след което той от благодарност се подчини на крал Теодорих”. Понеже българите в Долна Панония и Горна Мизия били омаломощавани от Мундо, Теодорих използвал този случай, за да завземе Сирмиум, столицата на долна Панония.
В хрониката на Комес Марцелин под година 505 между другото, четем за това сражение: „Сабиниан, син на Великия Сабиниан (който изпъди Теодорих от Епир) и войводата на войските, бе изпратен против гета Мундо… Сражението стана при Хореа – Марга (Кюприя на река Морава). Много от неговите войници се изгубиха в това сражение и погинаха в реката. Той изгуби при това и обоза си, тъй че с малцина свои едва можа да се спаси в кастела Нато”.
Пиций или готите и Мундо са се сражавали впрочем на Морава с илирийците. Тези илирийци се наричат от Енодий, който е свидетел на сраженията, българи.
Пиций е успял да завземе без бой град Сирмиум, защото българите са били заети в бой с Мундо. И понеже считал завзетата земя за върната, а не за заробена, затова не я оплячкосал, а й служил с равномерно разпределение на тежестите. След това Енодий пише: „По времето на тези усмирители Гърция чрез посегателството на съюзника (готски) Мундо прояви несъгласие с тамошното (българското) ръкополагане като свеждала своите българи (от която тя била застрашена) под опека, понеже по време на боевете си служила с кастела (който Мундо зае). Тогава (заплашеният) Мундо, мислейки, че за да се защити е достатъчно, ако твоите (Теодориховите) кохорти биха узнали как би изпратил той, с бързи пратеници съобщи за опасността си”.
Дошлия на помощ Пиции, като видял отдалеч необузданата българска младеж, настроил, с една пламенна реч своите хора за бой против българите.
Йордановите и Марцелиновите илирийци Енодий нарича българи. Най-важното обаче, което научаваме от взелия участие в тези събития Енодии е, че Гърция, или Византия, е била инсценирала тази война, за да подчини българите, които тя наричала свои българи; считали ги за хора на Византийската империя. Досега Византия употребяваше ту тоя, ту оня Теодорих против българите. Сега, когато Теодорих Теодомиров с настаняването си в Италия стана силен, тя реши да си послужи с тази сила против непокорните си българи. Привлякла на своя страна бандита Мундо и чрез него тиранизирала населението в Мизия покрай Дунав. Наричайки мизийците българи, Енодий потвърждава по-стария Йероним, който нарича Мизия България.
Българите излезли против споменатото от Йордан ограбване начело с илирийския и македонския военно началник Сабиниан, когото Енодий обозначава като български войвода. Това сражение между подпомогнатия от готите Мундо и Сибиниан се сочи като най-кръвопролитното сражение, което по онова време е ставало.
Енодий казва: „Сблъскали се два народа, които никога не са се плашили от смъртта. Чудили се един на друг, че се намират равни на себе си, и че в човешкия род гот се осмелява да противостои на българин, и българин – на гот. Най-сетне готите победили. След това двете римски империи се повърнали на старата си граница”.
Българите значи досега са пречили на цариградската и римската държава да граничат една с друга, от което също така се разбира, че българите са били стари тракоилирийци. Излагайки поражението на Сибиниан, Енодий казва на Теодорих: „Виждам пред себе си проснат българския войвода, на когото твоята десница ограничи свободата.” А след това, радвайки се на този български войвода, Енодий казва: „Имали защо още веднъж да разправям за поражението на войската и за срамното бягство на войводата Сабиниан?”
Енодий обозначава илирийския войвода Сабиниан като български войвода. Църквата на илирийските българи Гърция е искала да постави под своя опека.
За тези българи Енодий казва, че преди Теодорих те са били народ, на който всичко, каквото са поискали е принадлежало. „Те преди това поражение си мислеха, че светът им е отворен навсякъде: сега обаче считат, че само онази част на империята им е затворена (недостъпна), която ти защитаваш. Набързо ще премина много неща, да не би ти, поради губене на време с писане, късно да пристигнеш и свещта на курията (сената), която дълго време бе принудена да свети в сянка, по-късно да сетне”.
И оттук приведеното се вижда, казва д-р Ценов, какъв народ са били българите и каква роля са играли в Римската империя.
След отслабването на имперската власт, особено в Рим, те били фактически господари на Тракия, Илирия и Македония, и поставили в сянка римската курия, тоест тази курия загубила всякакво влияние. Чак след победата на Теодорих над българите тя започнала отново да просветва под неговата защита и двете римски държави (или Византия и Италия) започнали отново да граничат една с друга.
Йордан и Марцелин обозначават Сабиниан като илирийски войвода. Онези, които не са проучвали основно тези въпроси, мислят, казва д-р Ценов, че Сабиниан като илирийски войвода е бил всъщност византийски войвода. Това не е така. В старо време не е имало обща наборна система в днешния смисъл, а отделните племена са воювали на чело със своите племенни водители или войводи. Сабиниян е бил илирийски войвода, стоял е значи начело на илирийците, които не са били безусловно подчинени на Цариград. Източните българи са имали също свой племенен началник или войвода. Когато Атила е преминал Искър и е нахлул в Източна България, насреща му са излезли източните български войводи, като Аспар, Арнегискъл, Айробинд и др. Тези войводи са обслужвали и Византийската империя. Когато илирийците са ставали непокорни на византийската власт, против тях са се изпращали тракийци, и обратно. Против Теодорих Теодотомиров и наследника на Аспар, Теодорих Триаров, Зенон е повикал илирийските българи, войвода на които тогава е бил Сабиниан Велики. Сега пък против илирийските българи е повикан Теодорих Теодомиров и т,н. Тъй българските племена се биеха помежду си за благото на трети.
Няма по необоримо свидетелство, че българите са стари тракоилирийци, от това на Енодий, заключава д-р Ценов.
Същото се разбира и от Касиодор, министъра на Теодорих Велики. Той предава едно писмо от 527 г. на крал Атанарик до патриция Киприян, в което, като изтъква неговите войнствени добродетели, казва: „Виждал те е досега праотечествения Дунав да воюваш: не те плашеше. Морава, за да може Италия да завземе Сирмиум.” (Едно от многото свидетелства, че готите са били гети или стари дунавски поселници, а не са късно дошли германци).
Сирмиум (или Долна Панония), както и Мизия и Илирия преди тази победа са били български. Когато Теодорих, отивайки за Италия мина оттук, той удари върху българите. Не българите като малка ордица са се били качили на аероплана, за да дойдат в Панония и да нападнат готи и византийци, а те бяха нападнати от последните: не те заеха чужда земя, а чужденци заеха тяхната.
Касиодор и Енодий потвърдиха по един блестящ начин тезата, че българите са стари тракоилирийци. От тях ние разбрахме, казва д-р Ценов, че българите са стари тракоилирийци. От тях ние разбрахме защото старите автори са считали българите за стари мизийци и стари илирийци.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар