// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Битката между „тъмнината“ и „светлината“.

„Пощадиш ли врага, ще погубиш себе си.“

Амалек – това е народ, който се опитва да унищожи евреите през цялата им история. Във физически смисъл става дума за нация, общност от хора, които смъртно и яростно ненавиждат еврейския народ. Но всяко физическо явление има своя корен, всяко физическо явление – не е нищо друго, освен духовна сила, която се материализира в света. Амалек по своята същност е тази сила, която се стреми да унищожи еврейския народ и неговото особено предназначение. Но в какво конкретно се проявява еврейския народ и какво е предназначението му в този свят? Каква духовна сила представяме ние? Задачата на еврейския народ се състои в това, да разкрие Божественото Присъствие в света. Такава е нашата функция. „вие сте Моите свидетели” – казал Господ. Свидетелите съобщават затова, което не се вижда от всички. Защото ако някаква вещ присъства и тя е очевидна, свидетели не са необходими. Към тях се обръщат само в случай, когато другите не са в състояние да докажат наличието на вещи или явления. Божественото Присъствие е невидимо и на еврейския народ е вменено в задължение да свидетелства и провъзгласява, че всички световни събития и явления се реализират с непосредственото участие на Бог.

Ние сме длъжни да свидетелстваме за този факт с целия си живот с цялата си история. Амалек от своя страна изначално се стреми да унищожи нашето свидетелство, да го ликвидира на всяка цена. Амалек е готов да пожертва себе си за изпълнението на тази задача, за да унищожи всяко доказателство за иманентното присъствие на Твореца в нашия свят. Той е готов на всичко, за да се запази дистанцията между човек и Бог, и той ще жертва всичко, за да достигне тази цел. При такова екстремално поведение съществува всякаква причина: тази дистанция му е необходима за собственото му оживяване, без нея той не може да съществува. Той в същност е тази дистанция, тази пропаст, която разделя хората и техния Творец. Ако дистанцията изчезне ще изчезне и Амалек. Амалек това е разрива между физическото и духовното, той живее в това пространство и е готов да се бие на живот и смърт за неговото запазване.

Между Амалек и еврейския народ се води постоянна война с наистина космически размах. Амалек се опитва да ни унищожи и на нас ни се налага да се борим за своето оживяване. На практика тази война има много по-големи мащаби: Амалек се бори с Бог и Неговото присъствие. Такава е причината за всички световни конфликти и войни. Амалек – това е мрака и могъществото на злото, гибелта на Амалек ще доведе до ликвидиране на разрива между Бог и човечеството, до възстановяване на тази близост, която разкрива Неговото Единство във всичко съществуващо.

Когато евреите излезли от Египет, Амалек ги атакувал в пустинята. Амалекитяните предприели това самоубийствено нападение, защото еврейския народ е тръгнал да получава Тора, а това е грозяло самото съществуване на Амалек. Тора е най-яркото и убедително проявление на Бог в нашия свят и първата задачата на Амалек и се състои в това, да не допуска такова проявление. Амалек е знаел, че не може да победи, защото евреите са били водени от Самия Всевишен. Те току що са били удостоени с чудесно избавление – Изхода от египетското робство и за това е било ясно, че Амалек е обречен на поражение. Но той е смятал, че риска му е оправдан и знаел, че в това конкретно сражение ще оцелее само една от странните.

Тора описва срещата на Амалек и евреите: “Ашер карха баДерех”, (Този който те срещна по пътя). Думата “срещнал” предполага случайно стечение на обстоятелствата, “карха” е образувана от корена “кар” в значението му “хладен”, но този корен има още две производни – “микре”, случай, съвпадение и “кери” – нечистота в интимната сфера. Да разгледаме всичките три значения.

Хладен. Амалек е охладил душевния подем на евреите и възхищението на другите народи, които са наблюдавали даряването на Тора. Когато народите узнават, че света скоро ще получи Тора, те в някакъв момент също пожелали да се насочат към планината Синай, за да признаят Тора и нейното значение за цялото човечество. Амалек разбрал, че ако това се случи той няма да има никакъв шанс за оцеляване и без да се съобразява с безнадеждното си положение се хвърлил в бой, за да не допусне всеобщото признаване на Тора. Амалек атакувал евреите и въпреки, че бил разгромен и почти унищожен поставената от него цел била постигната: светът видял, че евреите могат да бъдат нападани, че те са само хора и в крайна сметка теоретично са уязвими. Разбирайки това народите на света решават да не участват на Синайското Откровение. Раши привежда следната аналогия. Човек скача в котел с кипяща вода. Той получава тежки изгаряния, но с тялото си охлажда водата. Евреите са горели от любов към Бог и жадували да получат Неговата Тора. Огънят на тяхната страст е бил в състояние да запали света, но Амалек охлажда този пламък.

Съвпадение. В основата на идеологията на Амалек лежи принципът: всичко е случайно, всичко е съвпадение. Поради това казва той, всяко свидетелство, потвърждаващо съществуването на Твореца и Неговото пряко участие в делата на човек е само случайно стечение на обстоятелствата, а не доказателство. В света всичко се случва и не трябва да му се придава значение. Всички доводи са съмнителни, всички доказателства са измислени. Това е Амалек и неговия девиз е: съмнение и дистанция.

Нечистота. Ние евреите служим като пример за вярност в отношенията между мъжете и жените и тази вярност намира отражение в нашия “брак” с Твореца. Амалек разкрива тази връзка и твърди, че такава лоялност е безцелна, че не са необходими доводи, за да има изпълнение. Според него в света не всичко има свое предназначение. А точно обратното, казва Амалек – обкръжаващите ни вещи и явления нямат цели и са лишени от значимост, между тях няма връзки. Така че, защо да не отдадем на необуздана разпуснатост? Ние евреите, въплъщаваме в себе си “брит”, всички ние сме в Завета. Амалек символизира разрива в Завета.

Ние свидетелстваме, че в света няма нищо друго освен реалността, открита от нашите очи, което е нашия собствен ограничен опит. Амалек от своя страна се опитва да докаже обратното: светът е само това, което ние възприемаме. Той отстоява правото на силния и казва: “Аз управлявам и моите интереси са над всичко”. Амалек идва, за да скрие реалността под маска, а ние се стремим да разрушим тази маска.

Когато Амалек ни е атакувал в пустинята, Йошуа възглавявал еврейските полкове, за да даде отпор на врага, а Моше застанал над полето на сражението. Моше вдигнал ръцете си и евреите започнали да побеждават. Но когато ръцете му натежали и започнали да се отпускат, хода на сражението се променя: Амалек започнал да ни надвива. Какво означава това? Докато Моше е държал ръцете си над главата ние побеждавахме Амалек. Нашия национален девиз е: „Ще го направим и (след това), ще го чуем и разберем”. Ние се кълнем във вярност на Бог още преди да разберем или даже да се опитаме да оценим значението на Неговата Тора и преди да узнаем, къде ще ни доведе тази вярност. Ние Му се кълнем, защото Той е Творецът и Той е истината. Само такава позиция може да се смята за интелектуално честна.

Моше Рабейну е човекът, който въплътява в себе си целия еврейски народ, държи ръцете си над главата. Ръцете това е действие, глава е разбирането. Когато ръцете са издигнати над главата, това означава, че действията изпреварват разсъжденията и разбиранията. Принципът “наасе” изпреварва принципа “нишма”: “Ще го направим и ще разберем”. Нашите действия, нашата реална практическа вярност към Теб не е ограничена от нашия интелект и нашето “его”. Ние ще правим това, което е истинско и правилно независимо от нашите лични “закони” и интереси.

Амалек се опитва да опровергае тази позиция, той целият е потопен в своето его в своите “неотменни права”: аз съм важен, аз съм центъра на мирозданието. В началото аз съм длъжен да разсъдя и да разбера и чак тогава е възможно аз да реша да действам, а може и да не реша. Всичко зависи от това до колко това ще ми бъде изгодно. На първо място е моето разбиране, моята глава и чак тогава е възможна моята практическа отговорност, моята готовност за действие, моите ръце. И затова Моше е държал високо ръцете си. Когато ръцете са над главата, – ние побеждаваме. Когато главата е по-високо от ръцете – побеждава Амалек.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар