// Вие четете...

Управлението

Билдербергерите.

„Мерзостта и парите винаги вървят заедно.“

Билдербергерите.

През юни 1991 г. в тихия курорт Баден Баден в Шварцвалд, Германия се срещна група изключително влиятелни хора, за да определят стратегията си за следващата година, а ако е възможно и за близкото бъдеще. Тази група се нарича „Билдербергери“ и всичките й членове, известни световни ръководители, дойдоха на срещата със специална лична покана. Не бе поканен никой извън избран кръг; казано по-точно останалите хора бяха целенасочено изключени.
Срещата в Баден Баден бе открита от Дейвид Рокфелер, бивш шеф на нюйоркската Чеиз Манхатън банк и основател на Тристранната комисия. Той поздрави събрания елит с думите: „Благодарни сме на вестниците „Вашингтон пост“, „Ню Йорк таймс“, на списание „Тайм“ и други списания и на директорите им, които взеха участие в нашите срещи и удържаха думата си да мълчат почти четиридесет години.“
Рокфелер обясни: „Не бихме могли да развием плана си, ако пресата се интересуваше от нас в течение на тези години.“
Положението е такова, че главният гуру на „Билдербергерите“ благодари на най-големите издатели на американски вестници за сътрудничеството им. Сътрудничество, което се основава на премълчаване и скриване от американското общество на вътрешната информация, свързана с шокиращото бъдеще, планирано в тайна от повече от четиридесет години.
След встъпителните забележки на Рокфелер „Билдербергерите“ обсъдиха плана си за действие, чиято цел е обединението на Европа, създаването на единна европейска валута и централна европейска банка по модела на корумпирания американски Федерален резерв.
„Билдербергерите“ установиха също как трябва да преминат най-близките президентски избори в Съединените щати.
Бил Клинтън, губернатор на Арканзас и главен кандидат на Демократическата партия в президентските избори, бе поканен в Баден Баден тайно. Заговорниците го разпитаха и подложиха на основна проверка. Клинтън издържа изпита блестящо. Тогава бе решено, че той ще получи солидна финансова инжекция за изборната си кампания. Решено бе също, че всички членове на Демократическата партия, които са контролирани от Билдербергерите, ще подкрепят кандидатурата на Бил Клинтън за президент.
„Билдербергерите“ винаги се застраховат, като финансират един или няколко кандидати във всяка от главните американски политически партии. Джордж Буш беше, разбира се, тяхното „дете-чудо“ – представител на организационния елит. Обаче „Билдербергерите“ си дават сметка, че ако Буш направи грешка в президентската кампания, ще им трябва някой друг на негово място.
За да се докаже как Билдербергерите манипулират и Демократическата, и Републиканска партия и техните кандидати е необходимо само да се види кой поддържа с пари политическите кампании на претендентите от двете партии.
Проучванията разкриват, че едни и същи богати хора поддържат и президента Буш и губернатора Клинтън, въпреки че на теория те са противници. Фактически изборите са същински позор. Орденът контролира и Буш и Клинтън.
Какъв е пътя на парите. Един от главните финансисти на Клинтън е международният банкер и инвеститор Джексън Стивънс. Стивънс, чието седалище е в Литъл Рок, Арканзас, е предоставил според журналистите най-малко 2 милиона долара на Клинтън.
Стивънс е дарил наскоро 100 000 долара за кампанията на Буш! Нещо повече, жената на Стивънс, Мери, беше съпредседателка на организацията „Буш за президент“.
Всъщност Буш и Клинтън са актьори в панаирджийско президентско шоу. Който и да спечели изборите, Билдербергерите ще бъдат на върха. Препечатано от „Флешпойнт“, май 1992 г
Трябва да се помни, че политическата философия на „Билдербергерите“ не е нито демократична, нито републиканска. Единствената им „партия“ е непочтената печалба – ПАРИТЕ! От своя страна парите дават власт, а жаждата им за власт е все така ненаситна.
Вицепрезидентът Дан Куейл е поредното „русокосо момче“ на богатите супермени „Билдербергери“. Куейл лично взе участие в срещата, която се състоя година по-рано. Изглежда, Дейвид Рокфелер и други „тлъсти риби“ в организацията са били под силното впечатление от това посещение. „Това е нашият човек – или през деветдесет и шеста или още по-рано“ – заявил един от „Билдербергерите“.
Подобно на побратимите им от Обществото на черепа и костите, „Билдербергерите“ се опитват да запазят в тайна протичането на срещите си. Ако американското общество разбереше истината за това как го будалкат тези арогантни и коварни заговорници, сигурно би настанал ад на земята.
Ако тези две тайни организации: Обществото на черепа и костите и Билдербергерите нямаха нищо за криене, събранията им нямаше да се правят при закрити врати. Дейността на тези цинични и могъщи хора, която има за цел унищожаването на Америка, лишаването ни от свобода и изкореняване на християнството, е престъпна. Крайно време е да бъдат разобличени като подли изменници и престорени артисти.
Майкъл Хауърд, който не се противопоставя на тайните сдружения, разглежда „Билдербергерите“ в исторически важната си книга „Окултният заговор“. „Групата на „Билдербергерите“ – пише Хауърд – беше основана като антикомунистическа организация, в която участваха главно десничари“.
По-нататък пише за нещо необикновено интересно, което не можах да намеря в другите извори: „Но през 1976 г. на една от конференциите на „Билдербергерите“ в пустинята на Аризона, взеха участие 15 души от Съветския съюз.“
Ако е било така наистина, последствията са огромни. Ако представители на Съветския съюз са участвали в срещата на „Билдербергерите“ още през 1976 г., следователно девет години преди идването на Горбачов на власт през 1985 г. и преди започването на промените, в резултат на които настъпи крушението на комунизма в Съветския съюз, тогава този факт обяснява много въпроси, свързани с внезапното падане на руския комунизъм и империализъм.
Попитаха веднъж Ръсел Бейкър, който е политически коментатор на много вестници в нашата страна, какво мисли за Михаил Горбачов. Питаха го по какъв начин Горбачов успя да направи това, което направи и защо руският ръководител толкова упорито се изказва за Нов световен ред и световно правителство. Отговорът на Бейкър бе смайващ. Той каза: „По мое мнение Горбачов е подводница на ЦРУ.“
С други думи, внушава се, че Горбачов е бил таен агент на ЦРУ. Дали е можел да присъства на срещата на „Билдербергерите“ в пустинята през 1976 г.? Бил ли е в групата на 15 съветски представители? Дали е обещал, че след време ще стори всичко, за да доведе до Новия световен ред. Което изглежда много правдоподобно.
Да се вгледаме в работата на друг изследовател, Никола М. Николов, озаглавена „Световната конспирация: Какво не ти казват историците“. Николов пише за „Билдербергерите“ следното: Организацията на „Билдербергерите се състои изключително от международния елит. Името си дължи на хотел „Билдерберг“ в Остербех, Холандия, където се е състояла първата среща през май 1954 г. Тя била председателствана от принц Бернард, съпруг на датската кралица Юлия и член на една от най-богатите европейски фамилии.
Николов пише също, че през последните 34 години масмедиите почти не споменаваха за срещите и дейността на „Билдербергерите“. Единствено малките религиозни издателства в Щатите и популярният вестник „Спотлайт“, издаван от „Либерти лоби“, внимателно следяха дейността на групата. Николов задава уместния въпрос: „Защо големите вестници като „Ню Йорк таймс“, „Вашингтон пост“, „Минеаполис трибюн“ не информираха читателите си за конференциите на „Билдербергерите“?“
И отговаря така: „Защото всички тези вестници непосредствено или косвено принадлежат на тази организация“. Поради това, пише Николов, „светът няма никакви снимки, планове на срещите, никаква информация за тази група. Рядко се споменава дори наименованието на тази организация“.
Въпреки мълчанието на пресата, известни членове на „Билдербергерите“, отиващи на срещите са били фотографирани от очакващите ги на улицата или в хотелските стаи репортери и фотографи с готови за работа телеобективи. Ето непълния списък на „Билдербергерите“: Джералд Форд, бивш президент на Съединените щати; Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар в кабинета на Никсън; Сайръс Ванс, бивш държавен секретар по време на президента Картър; Робърт Макнамара, бивш шеф на Световната банка и военен министър в администрацията на Кенеди; Дейвид Рокфелер, основател на Тристранната комисия и бивш ръководител на Чеиз Манхатън банк; Хелмут Шмидт, бивш канцлер на Германия.
Към организацията принадлежеше и починалият вече барон Едмон дьо Ротшилд. Сега неговият наследник, лорд Дж. Ротшилд е нейн член. Маргарет Тачър беше член на „Билдербергерите“, но, изглежда, е изгубила подкрепата им.
Остава още Лорънс Рокфелер. Именно Лорънс Рокфелер даде на Матю Фокс пари за издаването на еретическата, безбожна книга „Пришествието на космическия Христос“. Фокс е католически свещеник, който подкрепя хомосексуализма, магиите и „Ню ейдж“. Освен това е ректор на „Холи нейм колидж“, католическо училище в Сан Франциско, където преподава Мириам Стархоук, една от най-известните по света магьосници.
В книгата си „Пришествието на космическия Христос“ Фокс помести благодарност към Лорънс Рокфелер за финансовата помощ за публикуването й.
Лорънс Рокфелер е собственик на хотела „Уудсток Ин“ във Върмонт, където се е състояла една от срещите на „Билдербергерите“. Друго място на тяхна среща беше прочутото курортно селище Уилямсбърг във Вирджиния, което също принадлежи на семейство Рокфелер.
Изглежда че „Билдербергерите“ са си харесали места за срещи в нетипични европейски местности. Срещали са се също в Швейцарските Алпи. Друг път са били гости на семейство Валенберг, милиардери от Швеция.
Да се възползваме сега от друг източник – интересната книга на Уилям Сътън „Илюминатите 666″. Авторът пише за „Билдербергерите“ така: „Председател на това тайно сдружение е принц Бернард, кралският съпруг на датската кралица Юлия, най- богатата жена на света. Кралица Юлия и лорд Ротшилд са главните акционери на „Шел ойл къмпъни“, а Рокфелерови, също членове на Билдербергерите, контролират „Стандарт ойл къмпани“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар