// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Библейско име за Бог ли е Аллах?

„Най-доброто наследство е възпитанието.“

Библейско име за Бог ли е Аллах?

От изключителен интерес е да се видят съответствията между еволюцията на исляма и Римокатолическата църква, като и двете приемат езически идеи, за да спечелят хора за вярата си. Пророка Мохамед не е бил единственият, който е плагиатствал от други религии и най-вече от еврейската Тора. Мними „християнски” църкви също са го правели. Хората, които призовават името на Христос, трябва да поемат отговорността за подобни неща. По тази причина много хора са се отказвали от всички фалшиви форми на християнството и се завръщали към първоначалните учения на Библията и към истинския Бог – Йахве-Елохим.
Ако има едно нещо, което е съвършено ясно в изучаването на сравнителни религии, то е следното: Всички главни религии имат различни концепции за божество. Йахве, Аллах, Вишна и Буда абсолютно не са едни и същи. С други думи всички религии не се покланят на един и същи Бог с различни имена. Точно затова използването на думата „Бог”, когато описваме божество, е толкова неподходяща и затова трябва да се върнем към имената на тези божества, за да разкрием какво всъщност означават те като личност и атрибути.
Пренебрегването на съществени разлики, които разделят световните религии, е обида спрямо уникалността на световните религии. Йахве, Богът на Библията, не е Аллах, богът на Корана, не е Вишна, богът на ведите, не е богът на будистите и т. н. Както ще видим по нататък, съществуват различия между Йахве и Аллах, но всъщност нас повече ни интересуват приликите между тях. Те всъщност представляват два различни духовни свята. И колкото повече откриваме от природата на Йахве чрез откровението за Йешуа (Исус), виждаме, че бездната между Библията, Корана и най-вече еврейската Тора става съвсем незначителна. Това ясно се вижда от текстовете в самия Коран, където е казано следното:
„Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
И приехме от синовете на Исраил обет: “Служете само на Аллах и се отнасяйте с добро към двамата родители и към близките, сираците и нуждаещите се! И говорете на хората с добро, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” после се отметнахте, освен малцина от вас, и се отдръпнахте.”
Тези сведения за действията и постъпките на Исраилевите синове в миналото се дават, защото в епохата, когато се появил Коранът, юдеите преиначавали Тората и потулвали истината. Във времето, когато бил изпратен пророкът Мухаммад, в Арабия и най-вече в ал-Медина и околностите й живеела многобройна юдейска общност.
Мюсюлманите се покланят на божество, наречено Аллах и претендират, че Аллах в пред ислямски времена е бил библейският Бог Йахве на патриарсите, пророците и апостолите.
Известният мюсюлмански апологет Ахмед Дидат твърди, че Аллах е библейско име за Бог, въз основа на думата „Алелуя”, която той изопачено разлага на „Алах-луя”. Това разкрива единствено, че той не разбира еврейски език, защото „халелуя” е съкратена форма на Йахве, ЙАХ, предшествана от глагола „хваля” (буквално: Хвалете Йах(ве)!). Другите му библейски аргументи са точно толкова неверни. Той твърди, че думата „Аллах” никога не е била изопачавана от езичеството. „Аллах е уникална дума за единствения Бог… Аллах не може да се превърне в женски род”, казва Дидат. Но това, което не казва на читателите си е, че една от дъщерите на Аллах се казвала „Ал-Лат”, което е женската форма на „Аллах”!
Въпросът тук съответно се разглежда като процес на приемственост, тъй като твърдението на мюсюлманите, че има приемственост (от юдаизма към християнство, към ислям), е важно в опита им да привлекат юдеи и християни. Ако „Аллах” е част от потока на божествено откровение в Писанията, то това е следващата стъпка в библейската религия. Значи всички трябва да станем мюсюлмани. Но от друга страна, ако Аллах е бил пред ислямско езическо божество, то най-същественото му твърдение е опровергано.
Религиозните твърдения често пъти претърпяват неуспех в резултат на солидни научни археологически доказателства. И така, вместо да спекулираме до безкрай относно миналото, можем да се обърнем към науката, за да видим какви доказателства разкрива тя. Както ще видим, неоспоримите доказателства показват, че богът Аллах е бил езическо божество. Всъщност той е богът на Луната, който е бил женен за богинята на Слънцето и звездите са неговите дъщери.
Археолозите са открили храмове на бога на Луната навсякъде в Близкия изток. От планините на Турция до бреговете на Нил, най-широко разпространената религия на древния свят е поклонението на бога на Луната. Това е дори религията на патриарха Авраам преди Йахве да му се открие и да му заповяда да напусне дома си в Ур Халдейски и да се засели в Ханаан.

Сцена от времето на Авраам. Търговец, съпругата му и дъщеря му пред зикурата в Ур, молят се и наблюдават как свещениците и музикантите в парад възстановяват позлатена статуя на бога на Луната Син в храма на върха на „Небесния хълм“.
Археолози са открили храмове на бога – Луна навсякъде в Близкия изток. От планините на Турция до бреговете на река Нил, най-широко разпространената религия на древния свят е поклонението на бога на Луната.
Шумерите в първата цивилизация с писменост са оставили хиляди керамични плочки, които описват религиозните им вярвания. И както Сьоберг и Хол доказват, древните шумери са се покланяли на бога на Луната, който бил наричан с най-различни имена. Най-популярните имена били Нанна, Суен и Асимбабар. Неговият символ бил полумесецът. Предвид многото артефакти, свързани с поклонението на този бог на Луната, става явно, че това е преобладаващата религия в Шумерия. Култът към бога на Луната е най-популярната религия в древна Месопотамия. Асирийците, вавилонците и акадците взели думата Суен и я преобразували в Син като тяхно любимо име за това божество. Както професор Потс посочва: „Син е име, по същество от шумерски произход, което е заемка от семитите”.
Всъщност навсякъде в древния свят символът на полумесеца се среща върху печати, възпоменателни плочи, керамични съдове, амулети, глинени плочки, цилиндри, тежини, обици, огърлици, стенописи и други. В Тел Ел Обейд било намерено медно теле с полумесец на челото, на същия идол се покланяли децата на Израел в пустинята Син (Синай) по време на отстъплението, докато Мойсей се намирал на върха на планината и получавал Десетте заповеди от Йахве. Докато божият пророк (Моисей) разговарял с истинския Бог, Йахве, израелтяните се предали на идолопоклоничество на бога на Луната – Син!
Има един идол с тяло на бик и глава на човек, на челото му е инкрустиран полумесец с миди. В Ур върху възпоменателната плоча на Ур-Наму е поставен символа на полумесеца на върха на списъка на боговете, тъй като богът на Луната е бил най-главният. Дори хлябът се е печал във формата на полумесец като дело на преданост към бога на Луната.
Какво да кажем за Арабия? Както посочва професор Кун: „Мюсюлманите са известни с това, че ненавиждат да запазват традициите от ранното езичество и обичат да преиначават сведенията от предислямската история, които са оставили да оцелеят, като ги описват с анахронична терминология.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар