// Вие четете...

Морал и Православие

Бесовските сили.

O66„Който вечеря с дявола, трябва да се запаси с дълга лъжица.“

Бесовските сили.

Не по-малко дяволско влияние върху хората имат и многото сатанински филми, чрез които определено се внушава господството на дявола. След като е гледал филм на такава тематика, човек се чувства ужасен и изплашен, а в някои случаи му се въздейства и той става агресивен. Киноиндустрията бълва огромно количество филми на ужасите, накратко казано, дяволът се стреми да влияе на човека по различен начин, когато намери добра почва за това, чрез обладани режисьори и актьори.
Греховете са най-благоприятната почва за развитието на дяволските плевели в човешкото тяло и душа, а чрез св. Причастие ние приемаме Самият Господ Исус Христос, който пък унищожава бесовското присъствие и укрепява човека. „Този род не излиза, освен с молитва и пост.“
Вмешателството на бесовските сили върху човека се наблюдава и в други области, например, да вземем нестинарството. На пръв поглед за незапознатия това явление ще изглежда като чисто физиологичен феномен, при който с много упражнения и концентрация човек може да достигне до съвършенство, да танцува бос по жарава. За други хора, носенето на иконата на св. св, Константин и Елена ще изглежда, че тя ги предпазва и им дава свръх човешка сила. Но всъщност истината е, че нестинарството е христианизиран окултен езически обред, а иконата, която носят танцуващите е само една маска. Така, както почти всички магьосници са окичили своите офиси с икони, за да съблазнят и заблудят човека. Освен това нестинарите са далече от православието, защото обожествяват самата икона, концентрирайки се около честването на празника, без да отдават голямо значение на Божествеността на Исус Христос и Неговите Рождество и Възкресение.
Някои изследователи на този феномен виждат връзката му със средно азиатския шаманизъм и неговите разклонения, магиите, пророчествата и чудесните ликувания. Архимандрит Методий свързва нестинарството с езически идолопоклоннически традиции и бесовщина, тоест обладаване от дяволски сили, а също така с шарлатания, защото това се оказва и доходен занаят. Самият танц върху жарава се извършва в състояние на транс, което на нестинарски език означава „прихващане“, а според Църквата, това е обладаване от бесовски сили.
В своя труд „Социална психопатология“ д-р Гарвалов, известен психопатолог пише: „Самото прихващане или вселяване на духовете в човека става във всички магьосници, медиуми и нестинари по един и същи начин и почти с еднакви симптоми. Настъпва изменение на цвета на лицето, погледът става съвсем друг и разсеян, или очите се обръщат. Те всички не помнят нищо от онова, което правят или говорят по време на транса, защото смятат, че отдават тялото си на другиго, чуждо, неземно същество, което ги обладава.“Като допълнение може да се отбележи, че нестинарския танц се изпълнява винаги на тъмно, може би за да не се вижда изменението на лицето на танцьора. Танцът се прекратява, когато танцуващия придобие първоначалното си изражение и излезе от състоянието си на транс. Повечето от обладаните след това състояние започват да врачуват и да се изживяват като лечители.
При всички случаи се вижда, че има вмешателство на дявола върху свободната воля на човека. Както при нестинарите, където „прихващането“, тоест обладаването от бесове, става след мъчително боледуване, така и при почти всички врачки „способностите“ им се проявяват при преживяването на някаква лична драма, събитие или боледуване. Това е така защото по този начин дяволът по лесно обсебва избраника си. Само той може да упражнява насилие върху духовно не защитен човек, възползвайки се от някакво негово нещастно състояние.
Библейските пророци и лечители напротив, с радост са приемали Божията воля и са я предавали на хората, без да са принуждавани за това и без да променят изражението на лицето и гласа. Освен това такива Божествени дарби са притежавали единствено духовно – нравствено чисти избраници Господни, нещо което не се наблюдава при съвременните окултисти.
В последно време се наблюдава увеличаване на броя на хората притежаващи „свръх естествени дарования“. Трябва обаче да се знае, че това не е полезно дори и за тях самите, защото у тях се утвърждава гордостта, тщеславието и самомнението, водещи към духовна смърт .
Истинските праведници, както казва св. Игнатий, не само не желаят да бъдат чудотворци, но и тогава, когато им се дава дарът се отказват от него. Един от светите отци, заради своята чистота, получил от Божията благодат дар, да вижда кой идва при него, но просел от Бога да му бъде отнет този дар. Ако някои от светиите са приели дара, то са го приели поради нужда; други пък са го приели по указание на Божествения дух, действащ в тях, а не случайно, без причина.
След всичко казано до тук за дяволското влияние може спокойно да се каже, че чрез хитрост сатаната прави много хора зависими. Възползвайки се от стремежа на човека към власт, пари и влияние той намира на всеки индивидуалната му слабост и точно там концентрира усилията си, за да го погуби. Временно той помага на човека, за да придобие това, което на всяка цена желае, но при едно условие, да му се поклони. След това му е лесно да направлява, обладания вече от него, в посоката на деградация.
Не трябва да се съмняваме в способностите и безсрамието на дявола, защото той не се посрами дори от лицето Божие, като се опита да изкуши и Самият Господ Исус Христос в пустинята, като Му предложи цели царства. Затова имайки подкрепата на Нашия Господ и светиите, хората не трябва да се страхуват от дявола, защото той е като бездомно куче, което напада едва тогава, когато усети, че човекът се страхува от него. Както казва св. Йоан Златоуст „Ние радваме дявола не толкова, когато грешим, колкото когато се отчайваме.“
За слабото дяволско влияние показателен е факта, че едни славянски държави, където Православната църква системно се подкрепя от държавната власт и където християните посещават храмовете за молитва, са в духовен и икономически подем. При тях много рядко може да се срещне човек, без кръст на врата. Над тези държави бесовските войнства нямат почти никакво влияние. При други народи обаче, като чели суеверието е взело връх, а не осъзнатата вяра. Хората са се окичили с всевъзможни окултни атрибути, като муски, амулети, обички, конци и много други. Над тези народи бесовете имат огромно влияние, при тях се обсъждат единствено и само излизане от поредната икономическа криза, но се пренебрегва духовното израстване, което е от първостепенно значение. Точно заради това, сред тези народи бесовете се чувстват като у дома си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар