// Вие четете...

Нестандартни размишления

Безполезни ли са чувството за вина и безпокойство?

„За да сбъркаш е достатъчен един ден, а се налага да съжаляваш цяла година.“

Безполезни ли са чувството за вина и безпокойство?

Ако вярвате, че ще промените някое минало или бъдещо събитие, като достатъчно дълго изпитвате чувство за вина или безпокойство, то вие живеете на друга планета с различна действителност.
Двете най-безполезни чувства в живота са вината за нещо, което е извършено и безпокойството за нещо, което би могло да се извърши. Ето ги големите пустини – Безпокойство и Вина, Вина и Безпокойство. Като проучвате тези слаби модели на поведение, ще видите колко свързани са те. Всъщност те могат да се разглеждат, като два противоположни края на една и съща права.
И наистина, остатъчна вина е този вид вина, заради която настоящите ви моменти изтичат в дезорганизация, като резултат от минало поведение, докато безпокойството е средството, което ви демобилизира сега по отношение на събитие, предстоящо да се случи в бъдещето. Много често това е нещо, над което нямате власт. Ще разберете това, ако се опитате да си представите, че се чувствате виновен за бъдещо събитие или, че се безпокоите за нещо, което вече е станало. Макар едното да е реакция по отношение на бъдещето, а другото – на миналото и двете имат една и съща цел, да ви разстройват или демобилизират в настоящия момент. „Хората полудяват не под въздействие на днешното преживяване, а поради угризението за нещо, което е станало вчера и страха от това, което може да донесе утрешният ден.“
Примери на чувство за вина и безпокойство могат да се забележат у почти всички около вас. Светът е пълен с хора, които или се терзаят заради нещо, което не е трябвало да правят, или изпитват смут за нещо, което може да се случи, или да не се случи. Сигурно и вие не правите изключение. Ако имате широк диапазон на вина и безпокойство, вие трябва да се освободите от тях.
Вината и безпокойството са може би най-често срещаните форми на стрес в нашата култура. Вината ви кара да мислите за минало събитие, да се обезсърчавате или ядосвате по повод на нещо, което сте направили или казали и да изпълвате настоящите си моменти с чувства, свързани с минало поведение. Безпокойството е причина да изразходвате ценните сегашни моменти в мисли за бъдещо събитие. Независимо дали гледате назад или напред, резултатът е един и същ, тоест вие просто пренебрегвате сегашния момент.
Нека да видим безполезността на чувството за вина и безпокойство в следното: „Татко няма да те харесва, ако направиш това отново.“, „Би трябвало да се срамуваш от себе си.“ „Е, добре, аз съм само твоята майка.“ Подобни фрази могат да предизвикат огорчение и у възрастния, когато разочарова шефа си или тези, които е превърнал в свои „родители”. Налице е упоритото старание да спечели одобрението им, както и чувството за вина, когато усилията не се увенчаят с успех.
Остатъчната вина се проявява също в сексуалния живот и брака. Тя може да бъде видяна в безбройните самообвинения и оправдания за минало поведение. Наличието на тези реакции на вина е резултат от това, че детето се е научило да бъде манипулирано от възрастните, но тези реакции продължават да действат и когато детето порасне.
Само наложена вина е този вид реакции за вина, който е много по-тревожен. В този случай индивидът е демобилизиран от постъпки, които е извършил неотдавна, но които не са непременно свързани с детството. Това е вината, която човек сам си налага, когато наруши правило или морален закон на възрастните хора. Индивидът може дълго да се чувства гузен, макар че това с нищо не променя станалото. Типичната само наложена вина изниква, когато сте наругали някого и се мразите за това или когато в настоящия момент чувствате емоционално безсилие поради някоя своя постъпка например, ако не сте отишли на църква или сте казали нещо неуместно в миналото.
Следователно можете да разглеждате чувството си за вина, като реакции спрямо наложени отвън стандарти с които все още се стараете да угодите на отсъстващ авторитет или като резултат на опита ви да отстоявате само наложени норми, които всъщност не приемате, но които поради някакви причини признавате на думи. И в двата случая този модел на поведение е глупав и, което е по-важно, безполезен. Можете безкрайно дълго да се оплаквате от себе си и да изпитвате чувство за вина, докато сте жив, но нито едно късче от тази вина не ще ви помогне да поправите миналото си поведение. Свършено е, вината ви е опит да промените историята, да пожелаете друго развитие на нещата, но историята е история и с нищо не може да се промени.
Можете да започнете да променяте отношението си към това, което ви кара да изпитвате чувство за вина. В нашата култура има много ограничения на пуританско мислене, които изпращат сигнали като: „Ако ви е приятно, трябва да чувствате вина.“ Голям брой от само наложените ви реакции за вина могат да се свържат с този начин на мислене. Вероятно сте се научили, че не би трябвало да си угаждате, че „мръсните вицове“ не би трябвало да ви доставят удоволствие или, че не е редно да участвате в някои „странни“ сексуални връзки. Докато ограничаващите модели са навсякъде в нашата култура, чувството за вина, което изпитвате, когато се забавлявате е изцяло наложено от вас самия.
Можете да се научите да вкусвате от удоволствията, без да изпитвате чувство за вина. Можете да се научите да се възприемате като човек, способен да извърши всичко, което влиза в ценностната ви система и не вреди на другите, при това да го извършите, без да изпитате чувство за вина. Ако извършите някаква постъпка, каквато и да е тя и след това установите, че не я харесвате или, че не харесвате себе си, можете да решите да се освободите от това свое поведение в бъдеще. Но да се само наказвате, чрез преживяване на чувството за вина е изблик на чувства, който можете да си спестите. Чувството за вина не помага. То не само ви демобилизира и дезорганизира, но и увеличава вероятността да повторите нежеланото поведение. Вината може да е награда за самата себе си, както и позволение за повтаряне на модела на поведение. Докато запазвате потенциалната полза с чувството си за вина, вие се освобождавате от отговорност и не ще можете да напуснете омагьосаната „бягаща пътечка“, която не води към нищо друго освен към нещастни настоящи моменти.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар