// Вие четете...

Управлението

Безплатен обяд няма, но поне да е вкусен!

„Справедливостта е резултат на общото мнение.“

Безплатен обяд няма, но поне да е вкусен!

Ръководителите, които използват управленския модел на „шефа“ не осъзнават, че за да вземаш, трябва и да даваш, затова те в края на краищата си плащат обяда, при това в повечето случаи идва онзи ден, когато и да искат да си платят, обяд няма, тези хора се превръщат в самотници. Напротив, ръководителите, които осъзнават, че тайната за успеха е в използването и прилагането на лидерския модел на управление. Те прекрасно знаят, че за да вземеш, трябва да дадеш, при това техните подчинени да изпитват приятелски чувства към тях.
Тайната за постигане на качествена работа е в това, хората да се управляват по такъв начин, че те да вписват в стойностния си модел своя началник, колегите си, самата работа, клиентите си или накратко казано да бъде създаден такъв микро климат, че подчинените и началниците да изпитват удоволствие от положения труд. С две думи, всички, които по един или друг начин са свързани в процеса на работата, трябва да се сближат и да съхраняват тази близост, да изпитват удовлетворение от своята принадлежност към организацията или групата и т.н. Това правило е валидно и във всички други области от живота, за които ние можем да се сетим. Добрите между личностни взаимоотношения и връзки са съществено важни, както в работата, така и в личния живот.
Ако се опитаме да охарактеризираме лидерския модел на управление, то трябва да кажем, че той може да се определи като такъв от четири основни елемента:
Първо. Ръководителите лидери винаги обсъждат откровено със своите подчинени, както качеството, така и себестойността на съответната трудова дейност, които са необходими и ще са достатъчни за да бъдат постигнати положителни резултати. При всички случаи те не само изслушват мненията на хората си, но и непрекъснато ги насърчават да правят предложения, които биха могли да повишат качеството и да намалят себестойността на работата. Така те постигат съпричастност на своите подчинени, а подчинените удовлетворение от зачитането на положените от тях усилия.
Второ. Ръководителят лидер използват правилото „казвам, показвам, наказвам“. Той лично или посочен от него подчинен демонстрира, как точно трябва да бъде свършена съответната работа, така че служителите и работниците да видят и разберат какво се очаква от тях. За разлика от „шефа“ лидерът, дори когато го прави лично, хората трябва да бъдат насърчавани да дават предложения, как работата може да бъде подобрена. По този начин ръководителят лидер дава възможност на хората си да имат повече контрол над собствената си работа, да се чувстват горди от направените предложения, което пък спомага за вписването и в техния стойностен модел.
Трето. Ръководителят лидер носи отговорността заедно със своите подчинени, но и търси такава от тях за да им даде възможност те сами да инспектират собствената си работа, защото е убеден, че те най-добре знаят какво трябва да направят, за да бъде тя висококачествена и с възможно най-ниска себестойност. Същевременно обаче, ясно показва, че качеството е с по-голямо значение в сравнение с разходите. На практика се оказва, че когато ръководителят поставя недвусмислено такова условие, качеството на работата се повишава, а разходите се понижават. В голяма степен по-високото качество зависи от доверието между ръководителя лидер и неговите подчинени. Това е в резултат на лидерския модел на управление, което не може да бъде постигнато при модела на управление „шеф“.
Четвърто. Ръководителят, който използва лидерския модел на управление оползотворява всяка възможност подчинените му да разберат, че същината на високото качество е в непрекъснатото подобряване на работата. Те трябва да знаят, че всичко, което се върши, при която и да било работа може да бъде правено по-добре или поне по-икономично. Този ръководител ясно показва на хората си, че е негова задача да улесни подобряването на тяхната работа, като им осигурява необходимите средства, обучение, а също и благоприятна атмосфера за изява. При положителни резултати и увеличена печалба, благодарение на по-високото качество, ръководителят лидер има грижата да създаде система за компенсации и стимулиране на своите подчинени, така че те да получат част от това, което е било постигнато чрез техните усилия, тоест да получат нужното удовлетворение.
Несъмнено при лидерския модел на управление има полза, тъй като при него има по-висока продуктивност и по-високо качество, защото се пестят средства, а подчинените работят по съвест. В сравнение, при модела на управление „шеф“ се изразходват повече средства за да бъдат постигнати същите резултати, тъй като подчинените не дават онова което могат, а само това което „шефът“ знае, че те могат да постигнат, тоест те не работят по съвест, а дори в някои случаи могат и да саботират изпълнението на поставените им задачи.
Освен имитацията на дейност, подчинените на „шефа“ повишават своите искания за компенсации, извършват повече кражби, търсят поводи за отсъствия от работа, закъснения, не уплътняват работното си време, предизвикват се затруднения от профсъюзите, извършват се различни видове насилие и тормоз на работното място. И накрая, но не на последно място, най-широко е разпространено пасивното саботиране.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар