// Вие четете...

Управлението

Безконтролна ли е властта на „шефа“?

„Постъпките на човека издават произхода му.“

Безконтролна ли е властта на „шефа“?

Има огромна разлика между понятията началник и шев, но по интересният от двамата ръководители е шефът, при това е без значение дали е жена или мъж. Шефът е този, който има безконтролна власт над своите работници и служители, но почти навсякъде е норма за такова управление, тоест това е специален модел на упражняване на външен контрол на работното място. Въпреки че в много учреждения административните ръководители и днес още се опитват да налагат външен контрол спрямо своите подчинени, нанасяйки огромни вреди на трудовия процес, началниците в различните системи, както и в обществения сектор, далеч нямат властта на шефовете в частния сектор. Мотото на тези хора е, „Аз съм шефът, в мен са ножът и хлябът и вие трябва да се страхувате от мен“. За добрият ръководител стремежът хората, които управлява, да работят високо ефективно и високо качествено, насаждането на страх е възможно най-лошата стратегия, но за шефът това е без значение, важното е упражняването на пълен външен контрол над подчинените. Упражняването на властта е именно това което носи наслада в душата на шефа, за разлика от началника. Хората бързо разбират кой е шефа, но не винаги се интересуват кой е началника, тъй като единият всява страх, а другият доверие.
За повечето от нас работата, която вършим е съществена и определяща за усещането ни за успех в живота. Много често първият въпрос, който задаваме, когато се запознаваме с някого е „Какво работите?“. Ако човекът отсреща се чувства неудовлетворен от работата си, този въпрос обикновено е болезнен за него. Хората се чувстват нещастни не от работата, която вършат, а най-вече от лоши взаимоотношения с шефа или с колегите, а това ги кара да работят не ефективно и при това с лошо качество. Страхът на подчинените от жестоко наказание, което може да им наложи шефът, ги кара не рядко да лъжат, да вършат измами, а понякога дори могат да саботират работния процес.
Що се отнася до примери за потвърждение на тази теза, не е трудно всеки от нас да ги намери, като се огледа около своето работно място, да поогледа поведението на собствените си началници и бързо ще открия поне един началник, който да притежава в пълна степен всички качества на „шеф“. Така, че може и това да не е даже необходимо, достатъчно е да си припомним следната фраза, „като искате по големи заплати, повече трябва да работите“. Е те това е шеф, при това съвсем истински, не е нужно да му казваме името, ами всеки би могъл да се сети за кого става въпрос.
В базата данни от стойностни модели на всеки от нас е залегнала представата, че ще бъдем зачитани и уважавани в работата си, както от колегите, така и от началниците, но когато реалността се разминава с тази наша представа, без разлика от нивото на управление работникът или служителят се чувства неудовлетворен и нещастен, а резултатите са с ниско качество.
Лошото е, че когато най-високо стоящият ръководител се изживява като „шеф“, неговият стил на управление бързо се възприема като норма в цялата организация, тоест „рибата се вмирисва от главата“. Вярно е, че в днешно време маниерът на „шефа“ не тръгва от най-високия управленски пост, но тъй като повечето работници и служители го смятат едва ли не за нещо неизбежно и нормално, той продължава да се прилага на по-ниските управленчески нива и пропива взаимоотношенията в цялата организация. Това обаче не може дълго да просъществува, ако най-високо поставеният ръководител не предприеме изрични и очевидни за всички стъпки на лидерски модел на управление. Но дори в тези случаи, често е нужно да минат години, преди новият стил на управление да се наложи и при по-ниско стоящите началници. Колкото по-дълго време един ръководител от по-ниско ниво е бил изложен на стила на управление на „шефа“, толкова повече и по-често ще го използва той самия, независимо какъв е стилът на управление на висшето ръководство на организацията. В действителност, когато организацията предприеме стъпки за да премине към лидерски модел на управление, най-трудно може да бъде променен модела на управление „шеф“, използван от най-нисшите началници. Дори в малка фирма, която има един ръководител и още двама равнопоставени работника може да се наблюдава подобно явление, тоест този, който е постъпил първи на работа да командва другия, а ако са били назначени по едно и също време тази роля на „шефа“ да се изпълнява от по-възрастният. И това може да продължи доста дълго време, дори самият ръководител да е преминал към лидерски модел на управление.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар