// Вие четете...

Управлението

Банките – „бели и пухкави“.

„Алчните хора имат дълги ръце.“

Политици на служба на фалшификаторите на пари: Франклин Рузвелт.Банкерите (и съдиите, защитаващи банкерите) нерядко си партнират с политици, купени от банкерите.

Ето само един пример на такава политическа поддръжка — от всички (не само в Америка, но и в Русия) възхвалян президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт. Първото, което направил дошлият на власт Рузвелт, — обявил на 5 март 1933 г. четиридневна „банкова ваканция“, защитавайки по този начин лихварите от разярените вложители. А на 9 март той вече „прокарал“ през Конгреса закон за извънредна помощ на банките, който предвиждал отделяне на огромната по онова време сума от 2 млрд. дол. за „попълване с ликвидност“ на търговските банки, влизащи във Федералната Резервна Система (ФРС). Каква оперативност! Да напомним, че в „нормални“, „спокойни“ времена даже на президента на страната да се приближава към „независимата“ ФРС не се препоръчва.

А колко „психотерапевтични“ беседи новият президент на страната провел с американците по радиото (тъй наречените „беседи до камината“), за да ги успокои и убеди да не изтеглят своите влогове! Президентът Ф. Рузвелт даже чел „лекции“, в които обяснявал на обикновените граждани, как е устроена банковата система:

„Преди всичко, позволете ми да наблегна на този факт, че когато оставяте пари в банката, там не ги складират в сейфове. Банките инвестират вашите пари в различни форми на кредита — облигации, търговски книжа, ипотеки и много други видове заеми. Казано иначе, банките заставят вашите пари да «работят», така че да се «въртят колелата» на промишлеността и селското стопанство. Сравнително малка част от вашите вложения банката държи във вид на парични знаци — такова количество, което в нормални времена е напълно достатъчно за покриване на потребностите на средния гражданин от налични пари. С други думи, всички парични знаци в страната съставляват само неголяма част от сумата на влоговете във всички банки“.

Съдейки по тази „лекция“, може да кажем, че президентът действува като предан защитник на интересите на Уолстриит. Но при това не напълно разбира (или дава вид, че не разбира) това, което говори. В неговата „лекция“ истината и лъжата са смесени. Действително, президентът говори истината: „сравнително малка част от вашите влогове банката държи във вид на парични знаци“. Но какво следва от това? От това следва (ние с вас вече изяснихме), че банката краде парите на вложителите, защото правото на собственост над тези пари остава у вложителя, а не преминава към банката. Президентът смята, че тези налични пари, които има в банката, са „достатъчно за покриване на потребностите на средния гражданин от налични пари“. Значи, президентът фактически решава вместо американците, колко пари от това, което е тяхна собственост, им е „достатъчно“.

Хубава демокрация! Това вече намирисва на „лагерен социализъм“.

И накрая, откровена лъжа или неграмотност: „банките инвестират вашите пари в различни форми на кредита — облигации, търговски книжа, ипотеки, много други видове заеми. Иначе казано, банките заставят вашите пари да «работят»“. Банките инвестирали пари, но не парите на клиентите, а собствени пари, които те са създали „от въздуха“. Що се касае до това, че парите на клиента „работят“, то те действително „работели“. Но не за да може да се „въртят колелата“ на промишлеността и селското стопанство, а за да могат лихварите да използуват наличните пари за погасяване на най-неотложните парични задължения на своите банки. Те правели всичко необходимо за това, че „да се въртят колелата“ на онази „печатна машина“ с помощта на която лихварите „правели“ нови пари. Но даже новите пари, които лихварите „правели от въздуха“ в онези „бурни“ години, които предхождали „краха“ през 1929 г., били използувани не за това, че да „въртят колелата“ на промишлеността и селското стопанство. Били използувани преди всичко за това, да „въртят колелата“ на борсовите спекулации.

У президента в неговите „лекции“ прозира „нежно“ чувство към неговите покровители от Уолстриит. Не те са виновни за кризата, а някои „несъзнателни“ американци, които се усъмнили в „честността“ на лихварите. Да, може би, има още някои несъзнателни банкери, които само „прекалено се заиграли“ на борсата. Всички останали — са „бели и пухкавки“. Ето думите на президента:

„В страната се създаде лоша ситуация с банките. Някои банкери, разпореждайки се с парите на хората, са действували некомпетентно и безчестно. Доверените им пари те влагали в спекулации и рискови заеми. Разбира се, към огромното болшинство банки, това не се отнася, обаче такива примери са били достатъчни, за да стреснат гражданите на Съединените щати и за известно време ги лиши от чувство за безопасност. Това е породило такова настроение на умовете, когато хората престават да правят различия между банките и по действията на някои от тях започнали да съдят лошо за всичките“.

Като цяло, би било много добре, ако американците бяха „престанали да правят разлика между банките“. Защото всички банки в Америка, от средата на XIX век насам, работят без пълно резервиране, тоест те са действали и сега действат, както се изразява Ф.Рузвелт, „безчестно“. Други банки в Америка няма, защото всяка банка с пълно резервиране би се оказала „черната овца“ в стадото на „белите и пухкавите“, и биха просто я „изяли“. Ако, все пак, решим да намерим разлики между банките, то тях може да ги разделим на две групи: а) тези, при които „некомпетентността“ и „безчестието“ вече са излезли наяве; б) тези, които умеят да поддържат имиджа на „бели и пухкави“ независимо от своята неплатежоспособност. Ако американците това го разбираха, то, напълно възможно, такава „безчестна“ банкова система в главната страна на „победилия капитализъм“ нямаше да има. Просто затова, че американците биха престанали да поддържат този „безчестен“ бизнес със своите трудно заработени пари.

Допускаме, че „просветителските“ речи на президента Ф. Рузвелт са оказвали определен „психотерапевтичен“ и „просветителски“ ефект на средностатистическия американец. Защото средностатистическия американец е разбирал от банково дело още по-малко от своя президент и приемал думите му за „чиста монета“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар