// Вие четете...

Чувства и власт

Баланс между цивилизациите.

„Начало на несъгласието е, да превърнеш общото в свое.“

Баланс между цивилизациите.

Територия и население. През 1490 г. западните общества контролират по-голямата част от европейския полуостров извън Балканите или около 1,5 милиона кв. мили от общата сухоземна площ, която (без Антарктика) е 52,2 милиона кв. мили. Към 1920 г., в апогея на териториалната си експанзия, Западът непосредствено властва върху 25,5 кв. мили, или над близо половината от повърхността на земята на планетата. Към 1993 г. териториалният контрол е намален наполовина, на около 12,7 милиона кв. мили. Западът е стеснен обратно до първоначалното си европейско ядро, към което се прибавят просторните, обитавани от заселници, земи в Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. В противоположност на това територията на независимите ислямски общества нараства от 1,8 милиона кв. мили през 1920 г. до над 11 милиона кв. мили през 1993 г. Подобни промени се наблюдават и що се отнася до контрола над населението. През 1900 г. хората от западната цивилизация съставляват грубо казано 30% от населението на света, а западните държави управляват почти 45% от това население, съответно 48% през 1920 г. През 1993 г., с изключение на някои малки имперски останки като Хонконг, западните правителства управляват само западно население. Представителите на западните общества съставляват малко над 13% от човечеството и вероятно ще намалеят до 11% в началото на следващия век и до 10% към 2025 г. Що се отнася до цялото население, през 1993 г. Западът се нарежда на четвърто място след синоистката, ислямската и индуската цивилизация.
Следователно в количествено отношение хората от западните общества представляват непрекъснато намаляващо малцинство от световното население. В качествено отношение също се променя балансът между Запада и другите народи. Незападните народи започват да живеят по-здравословно, стават все по-урбанизирани, по-грамотни и по-добре образовани.

Територия, контролирана политически от цивилизациите, в проценти.

Промените в процентите на грамотността, образованието и нарастването на числеността на градското население създават условия за зараждане на социално мобилизирано население с нараснали възможности и по-високи очаквания, което би могло да бъде активизирано за политически цели, нещо невъзможно по отношение на неграмотните селяни.
Социално мобилизираните общества са по-силни общества. През 1953 г., когато по-малко от 15% от населението на Иран е грамотно и по-малко от 17% е съсредоточено в градовете, Кърмит Рузвелт и няколко агенти на ЦРУ твърде лесно успяват да потушат бунт в този регион и да възстановят шаха на трона му. През 1979 г., когато 50% от иранците са грамотни, а 47% живеят в градовете, никаква военна намеса на САЩ не би могла да задържи шаха на трона му. Все още значителна пропаст разделя китайците, индийците, арабите и африканците от хората на Запада, японците и руснаците. Тя обаче бързо се стеснява. Същевременно се отваря друга пропаст. Средната продължителност на живота на западните хора, японците и руснаците постоянно се повишава и все по-големите групи на пенсионираното население налага все по-голямо бреме върху тези, които работят. Другите цивилизации са обременени от големия брой деца, но децата са бъдещите работници и войници.
Икономическият продукт. Делът на Запада в световния икономически продукт вероятно е достигнал върха си през 20-те години на XX в. и забележимо намалява след Втората световна война. През 1750 г. на Китай се е падал дял, възлизащ на почти една трета от производството в света, на Индия — една четвърт, а на Запада — по-малко от една пета. Към 1830 г. Западът незначително изпреварва Китай. През последвалите десетилетия, както посочва Пол Байрох, индустриализацията на Запада довежда до де индустриализация на останалата част от света. През 1913 г. икономическият продукт на незападните страни възлиза приблизително на около две трети от това, което е бил през 1800 г. Като се започне от средата на XIX в., делът на Запада внушително нараства, като през 1928 г. достига до 84,2% от световната икономическа продукция. След това въпросният дял намалява, тъй като темповете на растеж си остават умерени, а по-малко индустриалните страни бързо увеличават производството си след Втората световна война. Към 1980 г. Западът осигурява 57% от световната икономическа продукция, което приблизително се равнява на неговия дял преди 120 години, т. е. през 60-те години на XIX в.
Няма надеждни данни за съвкупния икономически продукт от периода преди Втората световна война. Знаем обаче, че през 1950 г. на Запада се падат приблизително 64% от съвкупния световен продукт; към 80-те години на XX в. съотношението спада до 49%. Според някои изчисления към 2013 г. на Запада ще се падат само 30% от световния икономически продукт. По други изчисления през 1991 г. четири от седемте най-големи икономики в света принадлежат на незападни страни: на Япония (която заема второ място), на Китай (трето място), на Русия (шесто място) и на Индия (седмо място). През 1992 г. Съединените щати имат най-могъщата икономика в света, а най-развитите десет икономики включват пет западни страни заедно с водещите държави на пет други цивилизации: Китай, Япония, Индия, Русия и Бразилия. Прогнозите сочат, че през 2020 г. петте най-развити икономики ще принадлежат на пет различни цивилизации, а десетицата на най-развити икономики ще включва само три западни страни. Естествено, този относителен упадък на Запада се дължи до голяма степен на бързия възход на Източна Азия.
Тези прекалено общи данни за икономическото производство до известна степен затъмняват предимствата в качествено отношение на Запада. Западът и Япония почти напълно доминират в сферата на авангардните технологии. Въпрос на време е обаче технологиите да получат широко разпространение и ако Западът желае да удържи предимството си, би трябвало да направи всичко възможно, за да сведе до минимум това разпространение. Благодарение на взаимно обвързания свят, създаден от Запада, забавянето на трансфера на технологии към други цивилизации е изключително трудно. Това е още по-трудно сега поради отсъствието на една всеобщо призната заплаха, каквато съществува по време на Студената война и гарантира известна ефективност на мерките за контрол върху технологиите.
Възможно е през по-голямата част от историята Китай да е разполагал с най-голямата икономика в света. Разпространението на технологиите и икономическото развитие на незападните общества през втората половина на XX в. довеждат до връщане към историческия образец. Това ще бъде бавен процес, но до средата на XXI в., ако не и преди това, разпределението на икономическия продукт и на произведената продукция между водещите цивилизации по всяка вероятност ще наподобява това от 1800 г. Двестагодишният западен „блик“ върху световната икономика ще приключи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар