// Вие четете...

Водните маси

Атлантическия океан и морета.

„Който не знае нищо, вярва на всичко.“

Атлантическия океан и морета.

Атлантически океан (Северното море) е част от Световния океан и е разположена между Европа, Африка, Северна и Южна Америка. На север граничи със Северния ледовит океан, а на юг – с Антарктида. Името му произлиза от името на титана Атлас (Атлант) от гръцката митология или от легендарния потънал континент Атлантида (Атлантис). Площта му заедно с прилежащите морета е 91 655 000 км2, а без тях – 82 442 000 км2. Обемът на водната маса е 330 млн. км3 (25% от обема на Световния океан) при средна дълбочина 3 736 м. Излаз на Атлантическия океан имат около 100 държави.
Островите в откритата част на океана имат вулканически произход (Буве, Тристан да Куня, Св. Елена, Тринидад, о-ви Зелени нос, Канарски, Азорски и др.), а в близост до бреговете – континентален (Великобритания, Ирландия, Нюфаундленд, Куба, Хаити и др.). Най-големите заливи, които всъщност са морета са Хъдсънов, Мексикански, Гвинейски.
Шелфът е разпределен неравномерно – площта му в източната част на Атлантическия океан е 2.2 млн. км2, а в западната – 4.6 млн. км2. Границата шелф – континентален склон преминава на дълбочина около 200 м.
Континенталният склон има площ 3.1 млн. км2 и представлява сравнително стръмна (6–80), наклонена към океана част на подводния край на континентите.
Средно атлантическият хребет се простира на разстояние 17 000 км между о. Исландия и о. Буве. Хребетът има широчина от 300 до 1 000 км и се издига на 1–2 км над дъното. Характерен елемент в осовата му част е рифтова долина с широчина 30-60 км, в която се създава нова океанска земна кора. Абисалното дъно се изгражда от редица подводни котловини с дълбочина около 4–6 км (Лабрадорска, Нюфаундлендска, Северно американска, Бермудска, Гвианска, Бразилска, Исландска, Западно европейска, Иберийска, Канарска, Гвинейска, Капска и др.). Дълбоководни жлебове са разположени в близост до континентите Америка и Антарктида – Пуерторикански с най-голяма дълбочина 9 218 м, Южно сандвичев – 8 428 м, Романш – 7 856 м, Кайман – 7 491 м.

Атлантически океан.

Акваторията на Атлантическия океан се простира през всички климатични пояси като по-голямата част от площта му попада в поясите на екваториалния, тропичния и субтропичен климат. Над океана са формирани четири основни атмосферни центъра: Исландски и Антарктически минимуми, Азорски и Южно атлантически максимуми.
По-големи течения в океана са Гълфстрийм, Северно пасатно, Канарско, Екваториално, Бразилско, Карибско, Антилско, Флоридско, Лабрадорско, Бафиново, Западно гренландско, Фолклендско и др.
Най-голямата измерена височина на приливите е 18 м, а на ветровото вълнение –26 м. Средната соленост на повърхностните води е 35,4‰. Заедно с вътрешните морета (Каспийско, Аралско, Мъртво), които всъщност представляват солени езера общият брой на моретата, принадлежащи към Атлантическия океан е 24.

1. Адриатическо море.

Полузатворено море, част от Средиземно, разположено между Балканския и Апенинския полуостров. Площта му е 132 000 км2, обемът на водата – 35 000 км3, максималната дълбочина – 1589 м, а средната – 173 м. Максималната височина на прилива е 1,2 м, а средната соленост на повърхностните води – 38,3‰. Древните българи са наричали морето „Синьо” като през Средновековието части от неговите брегове са влизали в пределите на Първата и на Втората Български империи.

Адриатическо, Алборанско, Балеарско, Йонийско, Лигурско и Тиренско морета.

2. Азовско море.

Разположено е по южните брегове на Украйна и Русия. Свързва се с Черно море чрез Керченския проток, който е дълъг 40 км и има широчина 4–15 км. Площта на морето е 38 000 км2, а обемът на водата – 320 км3. Максималната дълбочина е едва 14 м, а средната – 8 м. Солеността е ниска – до 14 ‰, а край устията на реките 2–4 ‰. Поради ниската соленост и малката дълбочина Азовско море замръзва от месец декември до месец март.

Карта на Азовско и Черно море

3. Алборанско море.

Разположено е в най-западната част на Средиземно море между Испания, Мароко и Алжир. Посредством Гибралтарския проток, който е дълъг 65 км и широк 14–44 км се свързва с Атлантическия океан. Максималната дълбочина на морето е 1 500 м, а средната – 445 м.

4. Аралско море.

Безоточно солено езеро, разположено в Средна Азия, на границата между Казахстан и Узбекистан. Аралско море е пример за екологична катастрофа, причинена от човека. До 1960 г. то е било четвъртото по площ езеро в света – 69 000 км2. Обемът му тогава е бил 1 083 км3, надморската височина на водното ниво – 53,4 м, а солеността – 9,9‰. В резултат на изземването за напояване предимно на памукови плантации на водния отток на реките Амударя и Сърдаря, морето бързо изплитнява и през 1989 г. се разделя на два изолирани помежду си басейна: Северен Арал и Южен Арал. Понастоящем площта на морето е 17 200 км2, а обемът – 75 км3, солеността – 100‰, а водното ниво се е понижило с 22,4 м до надморската височина 31,0 м. Понижението на морското ниво предизвиква затрупване на пристанищата с наноси, отдалечаване на крайбрежните селища на километри от морето и аридизация на климата.
В Аралско море постъпват колекторни и дренажни води, замърсени с пестициди и други химикали и се наблюдава повишена заболеваемост сред местното население. Допълнителен риск възниква след 2001 г., когато в резултат на спадане на нивото о. Възраждане, който е бил полигон на бившата съветска армия за изпитания на различни видове оръжия се превръща в полуостров.

5. Балтийско море.

Вътрешно континентално море, дълбоко вдадено в Северна и Централна Европа, което посредством протоците Зунд, Белт, Категат и Скагерак се свързва със Северно море. Площта на морето е 387 000 км2, максималната дълбочина е 459 м, а средната – 48 м. Бреговата линия е силно разчленена. Балтийско море се е образувало преди около 13 000 г., когато се отдръпва ледниковият щит от Северна Европа. Солеността на повърхностните му води е ниска – 8–11‰ и през периода ноември – март заливите замръзват. Височината на приливите е малка: 0,1–0,6 м.
Балтийско, Ирландско и Северно морета.

6. Балеарско море.

Част от Средиземно море, разположено между Южна Европа, островите Корсика и Сардиния и Африка. Площта му е 580 000 км2, максималната дълбочина е 3 332 м, а средната–1 750 м. В централната му част са разположени Балеарските острови–Мальорка, Менорка, Ибиса, Форментера и др.

7. Бафиново море.

Разположено е между островите Гренландия, Бафинова земя и Елзмир. Площта му е 689 000 км2, обемът на водата–593 000 км3, максималната дълбочина е 2 136 м, а средната–861 м. Солеността е 31‰. Температурата на водата през зимата е под 0.0Сº, образуват се айсберги. Морето е достъпно за кораби само през август и септември. Максималната височина на приливите е 4.2 м. Морето е наречено на името на английския полярен изследовател Уйлям Бафин.

8. Егейско море.

Част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров, полуостров Мала Азия и о. Крит. Чрез протока Дарданели, който е дълъг 120 км се свързва с Мраморно море. Площта му е 179 000 км2, максималната дълбочина 2 350 м, а средната – 530 м. Бреговата линия е силно разчленена. В Егейско море са разположени многобройни острови (Тасос, Лемнос, Лесбос, Хиос, Самос, Евбея, Северни Спорадски, Южни Спорадски, Цикладски и др.). Солеността е 38‰. Българското название на Егейско море е Бяло море. През ХХ век България получава излаз на Бяло море по Букурещкия мирен договор от 1913 г., но той й е отнет с Ньойския мирен договор през 1919 г. По време на Втората Световна война (1941–1944 г.) част от Беломорието заедно с островите Тасос и Самотраки е била поставена под административното управление на българските власти.

Егейско, Критско и Мраморно морета.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар