// Вие четете...

История на българите

Атаките на Сюлейман паша на 21 август 1877.

„Никой не е длъжен повече, отколкото може.“

На военния съвет на 20 август Сюлейман паша взел решение да нанесе главния удар на 21 август от изток по Стоманената батарея със силите на 2-ра и 3-та бригада под командването на Реджеп паша с една планинска батарея, а 1-ва бригада под командването на Шакир паша в същия този ден да направи демонстрация от юг по шосето срещу възвишението Никола. Войската на Реджеп паша е трябвало да започне настъплението само след разполагането на батареята на Малък Бедек, а на войските на Шакир паша предстояло да се придвижи само до първата площадка северно от хана и да действа от там с огън, но в атака да не преминава. Останалите бригади е трябвало да се намират в резерв при село Шипка.

В приетия от Сюлейман паша план атаката имала ярко изразен недостатък. Макар турците да воювали в подвластната им България и вече са се били под Шипка през юли, а след това на 20 август направили рекогносцировка, местността за тях била не позната. С това се обяснява, че от 48 табора от тяхната войска в боя били приведени само 24, да атакуват били само 16. Не познаването на местността се обяснявало и с този факт, че демонстрацията и главния удар били насочени към най-недостъпния пункт от руските позиции и били длъжни да са в сферата на интензивния фронтален и флангов огън на руските батареи.

Боят на 21 август се развил по следния начин. Около 7.00 колоната на Реджеб Паша започнал да установява батареята на Малък Бедек. В 8.00 предните части тази колона се придвижили напред и открили огън по предните позиции. Столетов правилно преценил това, като начало на главния удар по възвишението Никола, и насочил натам своя резерв (освен планинските оръдия). Около 9.00 при първата от Орлово гнездо площадка се появили черкези, а зад тях и турската пехота на Шакир паша. Фугасите били взривени преждевременно, турската пехота ги обходила през гората и, като не се ограничила с демонстрация, както това било в плана на настъплението, хвърлила се в атака към Малка батарея. Атаката първо била спряна от огъня на 16 роти от гарнизона при височината Никола и от пристигналия резерв, а също и от артилерийския огън на батареята на височината Никола, а след това и напълно била отбита с големи загуби от неприятеля. Още два пъти атакувала след това турската пехота на Малка батарея, но с успех не се сдобили.

Около 13.00 преминали, накрая, в настъпление войските на Реджеб паша. Настъплението вървяло вяло. Когато турските вериги излезли от гората и тръгнали в атака към Стоманената батарея, те били обстрелвани със силен огън от Стоманената, Кръглата и Централната батареи и отблъснати в изходно положение; в отразяването на атаката взел участие също и дивизиона планински оръдия в теснината.

Току що била отразена тази четвърта атака, Шакир паша започнал пета атака. Този път неговите войски също атакували Стоманената батарея, но и тази атака била отбита.

По времето на отразяването на четвъртата атака, между 10.00 и 15.00, на главната позиция пристигнал Брянския полк под командването на полковник Липински, пристигнал от Селви в Габрово и от там изпратен на превала. Липински приел командването над Главната позиция, брянци били поставени в резерв при Централната, Кръглата и Старата турска батарея. С пристигането на брянци количеството на руската пехота на позициите на превала нараснали до 7500 човека. Това силно въодушевило защитниците на позициите, които вече понесли значителни загуби. От времето на началото на настъплението на турците положението на защитниците на позициите на превала още повече се влошавали с недостига на вода. Турската пехота държала под огън единствения източник за водоснабдяване на руснаците – ручея, течащ при източния край на възвишението Никола. Палещата жерава и вълненията от боя усилвали жаждата, и руските войници били принудени, и не обръщайки внимание на обстрела, се спускали към този ручей за вода. Скоро целия път до ручея се обозначавал от редица трупове на руски войници; прикривайки се с тях както траншеи, към ручея за вода през цялото време пълзели нови войници.

Около 15.00 Шакир паша хвърлил своята войска в шеста атака, а след това и в седма. И двете били отбити; защитниците на възвишението Никола се отбранявали при това само с огън и щик, както с камъни и цели каменни блокове, които те стоварвали върху врага.

В 16.00 отново се оживили таборите на Реджеб паша, но до нови атаки на Стоманената батарея не се стигнало. Турците на няколко пъти излизали от гората и откривали силен оръжеен огън, но, когато сами попадали под огъня на руската пехота, бягали обратно в гората.

Последната атака, осма по ред (според някои източници – девета), турците направили вече в 21.00 когато се стъмнило. Под прикритието на тъмнината турската пехота се съсредоточила в падината Жолоб и отново се хвърлила към Стоманената батарея. На турците се отдало да се доберат почти плътно до батареята, но все пак те били отблъснати. На това завършили турските атаки на 21 август.

Отразяването на осем – девет атаки струвало на руските войски 250 убити и ранени. Това били относително не големи загуби, ако се отчитат, че на руснаците се отдало да удържат за себе си всички свои позиции и да нанесат доста значителни загуби на атакуващата турска пехота. Но положението на защитниците на Шипка все пак станало тежко. Турците здраво се закрепили на Малък Бедек, устроили там батарея и ложементи; последните били устроени също и южно от възвишението Никола. Източните на водоснабдяването и тиловия път на съобщенията към Габрово се оказал под огъня на турската пехота. Руската артилерия, така доблестно и удачно действала в боя на 21 август, изстреляла половината от своите налични запаси от снаряди, а на Стоманената батарея останали всичко по десет на оръдие. Значително намалял и запаса от патрони.

Турските войски на 21 август действали съвършено нелепо. Даже този погрешен план за настъпление, който бил приет от Сюлейман паша, в действителност не се изпълнявал. Шакир паша и Реджеп паша като чели си сменили ролите, назначени им по плана: Шакир паша вместо демонстрация атакувал, а Реджеб паша вместо това, да нанесе главния удар, преимуществено направил демонстрация.

Но защитниците на шипченските позиции не би трябвало да разчитат на това, че и последващите дни турците ще повторят своите грешки; не би трябвало да разчитат също така и на това, че Радецки през следващите дни ще пристигне на помощ. На 20 август Радецки на място в Златица и Елена се убедил в глупавите донесения на Бопейш; той разбрал също, че активните действия на турските войски при Ловеч, за които той бил оповестен се явяват само демонстрации. В същия този ден той получил съобщение от Кренк за това, че „положението на Шипченския превал е отчаяно” и че „спасяването на Шипка е в бързата помощ”. На сутринта на 21 август Радецки все още се колебаел, да придвижи ли резерва към Габрово; едва към 19.00 Радецки решил, най накрая, с разсъмването на следващия ден, 22 август, да придвижи в Габрово 4-та стрелкова бригада и части от 14-та дивизия. Стрелците трябвало да преминат до превала 60 км , а 2-ра бригада от 14-та дивизия – 76 км. Даже при форсиран марш на равна местност на тях биха им потрябвали за това 1,5 денонощия, а на подолци и житомирци – две денонощия. Но прехода се налагало да бъде извършен в гориста местност, при това в най-горещите часове от деня. Следователно, даже при условие на голямо напрежение и огромна самоотверженост войските биха могли да разчитат стрелците да пристигнат на превала едва във втората половина на деня на 23 август, подолци и житомирци пък можели да пристигнат едва късно вечерта на 23 август или сутринта на 24 август.

За щастие, за защитниците на руските позиции на превала, щетите, нанесени им от погрешните решения на Радецки, отчасти се компенсирали в резултат на обърканите решения на Сюлейман паша. Осем кратните неудачи на турските атаки на 21 август се оказали недостатъчни за това Сюлейман паша да разбере порочността на своя план, бързо да се преустрои и да възобнови атаките още с утрото на 22 август. Сюлейман паша, възможно, въобще не би помислил за нов план, ако неговия началник щаб Омер бей не бе му предложил да направи настъплението с много по-голям обход на двата фланга на руските позиции на Шипченския превал. Но и този план бил приет едва след нова рекогносцировка, която отнела целия ден на 22 август. По такъв начин, защитниците на Шипка спечелили цяло денонощие, което за успеха на отбраната е имало огромно значение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар