// Вие четете...

Капризи на времето

Астрономична рефракция.

„Бъди умерен в любовта, яденето, печеленето на пари и неумерен в учението, движението и щедростта.“

Астрономична рефракция.

Рефракция на светлината се нарича пречупване на електромагнитните вълни в атмосферата под влияние изменението на плътността на въздуха, както в хоризонтално, така и особено силно във вертикално направление. Траекторията на електромагнитните вълни в атмосферата представлява достатъчно сложна крива.
При нормално разпределение на показателя на пречупване и плътността на въздуха в атмосферата, траекторията на светлините лъчи е обърната към земната повърхност със своята вдлъбната страна.
Ако наблюдателят се намира на земната повърхност и наблюдава точка извън пределите на атмосферата рефракцията се нарича астрономична, ако точката на наблюдение е в пределите на атмосферата, рефракцията се нарича земна.
Ъгъл на астрономична рефракция се нарича ъгълът между действителното и видимото положение на светилото и зависи от неговата височина. Неговото максимално значение се достига в момент на изгрев и залез на светилото и при не големи отрицателни височини, когато лъчът преминава през голяма дебелина на атмосферата. При средни условия на земната повърхност този ъгъл е равен на 35′, но при ниски температури и високо налягане на земната повърхност той може да достигне значение от 2 – 3°.
Вследствие на астрономичната рефракция всички светила на небосвода изглеждат като приповдигнати и поради това истинската височина на светилото е по-малка от видимата на ъгъла на рефракция.
Рефракцията увеличава височината на всички светила в това число и на Слънцето, когато даже то вече се е спуснало под хоризонта. Именно рефракцията го прави видимо и измества момента на залеза. Съвсем същото се наблюдава и при изгрева.
Увеличението на продължителността на деня заради рефракцията зависи от ширината на мястото на наблюдение и годишното време. В умерените ширини може да се изменя от 8 до 12°, а във високите ширини увеличението на деня може да достигне до няколко часа и повече. На полюса полярния ден е по-дълъг от полярната нощ с 14 денонощия.
При изгрев и залез на Слънцето (или Луната) когато неговия долен край се докосва до хоризонта в резултат на рефракцията, неговия долен край се приповдига на 35′, тогава когато горния край на диска се намира на 32′ – заради рефракцията той е само на 28′, в резултат на което диска на Слънцето изглежда сплескан по вертикала на 7′.
При спускане на Слънцето под хоризонта, когато над хоризонта остава само неголяма част от него, се наблюдава бърза смяна на цвета. Червения цвят бързо преминава в оранжев, жълт и последния слънчев лъч се оказва зелен. Понякога края на Слънцето може да се вижда, като зелен сегмент или като зелена светкавица. Изменението на цвета на Слънцето при изгрев протича в обратен ред. Най-благоприятни условия за наблюдение на зеления лъч се създават при висока прозрачност на атмосферата и безоблачна западна част на хоризонта, например на брега на спокойно море. Продължителността на зеления лъч се колебае от една до няколко секунди, но в екстремални условия може да достигне и до няколко минути.
Зеления лъч възниква вследствие на различната рефракция на лъчите с различен цвят. Виолетовите лъчи изпитват най-силна рефракция и са приповдигнати над хоризонта на повече от останалите. Средното разделение между крайно разположените на цветните лъчи (виолетов – червен) достига около 38″. При спускането на Слънцето под хоризонта първи изчезват червените лъчи, а последни виолетовите. Отчитайки голямото разсейване в атмосферата на виолетовите, сините и небесно сините лъчи, а също и малката чувствителност на човешкото око към тези лъчи, като последен лъч ни се удава да видим зеления и много рядко небесно синия.
С колебанията на показателя на пречупване, обусловени от колебанията на плътността на въздуха, се обясняват трептенето на звездите, затрудняващо тяхното наблюдение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар