// Вие четете...

Календарът на българите

Астрономически основи на първобългарското летоброене.

„Знае не този, който много говори, а онзи, който много пътешества.“

Астрономически основи на първобългарското летоброене.

Като наука за небесните тела и за техните движения астрономията предхожда всички други науки. Първоначално тя се нарича астрология, наука за предсказване на небесните и други явления, свързани обосновано с наблюдения и определения на последователните по време положения на седемте планети на древността, а именно Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Става въпрос за оная видима и сравнително неподвижна зона от звезди, която образува звездното съдържание на лунния и слънчевия зодиак, последици на които наблюдения са летоброенето и календарите.
Съвременната астрономия различава три вида календари: – слънчеви, лунни и слънчево лунни, съобразно това дали се основават на видимото годишно движение на Слънцето, на видимото месечно движение на Луната около Земята или на комбинацията на същите две движения. Календарите определят годините, които заедно с тяхното поделяне на месеци, седмици и денонощия правят възможно приблизително определение на положението на Луната и Слънцето относно зодиака, както и на относителните положения на Луната спрямо Слънцето.
Увеличението на задачите на астрономията и на астрологията постепенно налагат нуждата от по-точни определения, както на положенията на Слънцето и Луната, така и на останалите планети, а едновременно с тях и на положението на главните звезди от зодиака. Днес това се постига посредством нарочно изготвени таблици, наречени ефемериди, които съдържат небесните дължини и широчини или тъй наречените координатни положения на упоменатите небесни тела през равни интервали от време. Подобия на такива таблици са давали възможност на древните наблюдатели да определят небесните дължини на посочените вече небесни тела като линейни функции на времето.
Трябва също да споменем, че тъй нареченият хороскоп е геоцентрична карта и по-точно схема на положенията на зодиакалните съзвездия в миналото, респективно на зодиакалните знаци днес и на планетите заедно със Слънцето и Луната относно зодиака, изчислени по такива таблици, (ефемериди) за избрани моменти или по-точно епохи. По подобни схеми астрономите и астролозите са правели своите „астрологични прогнози” на събитията, които предстояли пред отделните индивиди, князе, канове, царе и народи.
Според тогавашните вярвания отделни периоди от една или няколко години са имали свой отделен управител (регент). Като такъв обикновено е бивала една от петте планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн – която в определено „астрологично съчетание” е участвала не само на небето, но и посредством своя представител княз (кан) долу на Земята, ръководейки съдбините на избрания от нея народ. Към това се свежда и вярната персонификация, олицетворение на първобългарската история. Ето защо в периода от 300 години, отделени по Именника за княз Авитохол, и в периода от 150 първобългарски години, дадени от същия исторически извор за княз Ирник, с голяма точност отчитаме 256 и 128 синодични периоди на планетата Сатурн. Един синодичен период е времето на една от планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, включително и на Луната от видимо съединение със Слънцето да се върне пак на видимо съединение със Слънцето. Аналогично един звезден период е времето, необходимо на същите небесни тела, включително и на Слънцето да се върнат съответно на една и съща звезда. В този смисъл следва да се разглежда и промеждутъкът от 515 първобългарски години, кратен на пет, числото на петте планети, през които „тези пет князе, отнася се за князете Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер от Именника, управляваха княжеството оттатък Дунава с остригани глави”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар