// Вие четете...

История на българите

Армиите на Румъния, Сърбия и Черна гора 1877-1878.

„В деня на битката ще послужи жилавия кон, а не охранения вол.“

Армията на Румъния към октомври 1876 година се състояла от постоянни и териториални войски с техен резерв, милиция, национална гвардия и опълчение.

Действителната служба в постоянните войски продължавала 4 години; отслужилите този срок от 4 години се зачислявали в резерв. В териториалната армия службата продължавала 5 години за конницата (калараши) и 6 години в артилерията и пехотата (доробанци); прослужилите този срок се зачислявали в резерв; за конницата – за 3 години, за пехотата и артилерията – за 2 години. В милицията се вземали лица от 21 до 29 години, не попадналите на служба в постоянната или териториална армия, и лица от 29 до 37 години, отслужили своя срок в армията. Лицата с възраст от 37 до 46 години се причислявали в опълчението или в националната гвардия (последната е била само в градовете). По такъв начин, всеки румънец във възраст от 21 до 46 години се явявал военно задължен и отбивал обща военна повинност по система, близка до пруската.

Постоянната войска се е състояла от осем пехотни линейни полка с двубатальонен състав (по четири роти във всеки), четири батальона егери (стрелци), два четири ескадронни хусарски полка (рошиори), три ескадрона калараши, четири полка артилерия с шест батальонен състав, с по шест оръдия в батарея, инженерен батальон (четири роти), санитарен и стопански обоз. По щат за военно време в ротата се числели 250 човека, в ескадрона 170 коня.

Териториалната войска се намирала в четири териториални окръга, всеки от които се делял на батальони, ротни и ескадронни участъци. Организацията на териториалната армия е била от същата, както и в постоянната, но щатен обоз не е имало.

Всичко Румъния е можела да изведе 20000 постоянна и 32000 териториална войска при 144 оръдия. По организацията за военно време Румъния е можела да изведе два корпуса. Всеки от тях се състоял от две пехотни дивизии, корпусен артилерийски полк (36 оръдия) и кавалерийски полк. Пехотната дивизия се състояла от две бригади пехота, бригада конница и три батареи артилерия; в пехотната бригада е имало шест батальона, в кавалерийския – дванадесет ескадрона.

Пехотата от постоянните войски е била въоръжена с оръжия Хенри-Мартини, а пехотата от териториалната армия – частично с оръжия Дрейзе, частично Крнка. Кавалерията е била въоръжена със саби, пистолети и частично с карабини. На въоръжение в артилерията е имало стоманени 4 и 9 фунтови оръдия Круп; последните с повишена далекобойност (до 8 км); освен това, в запаса и на въоръжение е имало 40 нарезни, зареждащи се от затвора, и 100 нарезни, зареждащи се през дулото на оръдието. На оръдие се падало по 146 снаряда; 50 от тях се превозвали в зарядни сандъци и 96 – подвижен парк.

При привеждане на армията във военно положение е бил организиран обоз от 4800 каруци.

Бойната подготовка на румънската армия се провеждала на основата на руските устави; изключение правел пехотния устав, който бил заимстван от Белгия през 1869 година.

Румънската армия е била млада и още не е имала достатъчно боеви опит и здрави военни традиции, но тя била обхваната от въодушевление, тъй като поражението на Турция във войната би принесло на Румъния окончателно освобождение от всякаква зависимост.

Сръбската армия се състояла от бригада постоянни войски с численост от 4000 човека „стояща войска” и народна армия от опълчение. Бригадата от постоянните войски е служила като учебно заведение за подготовка на офицерски и унтер офицерски кадри.

Народната опълченска армия се деляла на два класа и се комплектувала от шест окръга, делящи се на 18 бригадни и 80 батальонни участъка. Окръга доставял 160 батальона, 33 ескадрона и 18 шест оръдейни батареи. Числеността на армията по щат за военно време достигал до 153000 човека. Фактически Сърбия не е можела да достави повече от 90-100000 човека. Контингента на народната армия първи клас били въоръжени с оръжия Хенри-Мартини, контингента от втори клас – зареждащи се от дулото и през патронник оръжия Грина.

Към началото на войната 1877-1878 година сръбската армия е била разстроена от неудачната за нея война с Турция и в близко време не е представлявала сериозна бойна сила; през декември 1876 година нейната полева войска заедно с доброволците наброявала 9000 човека.

Черногорската армия се формирала на принципа поголовен призив в случай на война на всички мъже на възраст 14-16 до 60 години и е можела при най-голямо напрежение на сили да достигне 26000 бойци опълчение с 20 планински оръдия. Войската се организирала в роти (чети) и батальони, въоръжението е било австрийско и трофейно турско оръжие.

Благодарение на географическите особености на страната и добрите бойни качества на бойците от черногорската армия съвместно със сръбската е можела да прикове към себе си доволно значителни сили от турската войска, но те не са били способни за широки настъпателни действия на значително отдалечение от своята територия.

По такъв начин, във войната 1877-1878 година най-голямо съдействие е могла да окаже на руските войски румънската армия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар