„Дървото се познава по плодовете, а човекът – по делата.“

Писанията и ученията на реформатора Лутер се разпространиха сред всички християнски народи. Делото проникна в Швейцария и в Холандия. Копия от писанията му преминаха във Франция и Испания. В Англия се приеха като слово на живота. Истината проникна също в Белгия и Италия. Хиляди се пробуждаха от мъртвешкия унес, за да вкусят радостта и надеждата на един живот на вяра.

От атаките на реформатора Рим се дразнеше и губеше търпение все повече и повече. Бе заявено от някои негови фанатизирани противници, даже от доктори в католически университети, че този, който убие разбунтувалия се монах, ще остане без грях. Един ден някакъв чужденец със скрит под дрехата си пистолет се приближил до него и го запитал защо ходи така самичък. “Аз съм в Божиите ръце – отговорил Лутер, – Той е моя сила и мой щит. Какво може да ми стори човек?”. Като чул тези думи, чужденецът пребледнял и избягал, сякаш от присъствието на небесни ангели.

Рим бе твърдо решил да унищожи Лутер; но Бог бе негова защита. Ученията му бяха чути навсякъде – “в колиби и законодателни събрания…, в замъци на благородници, в университети и в царски палати; и от всички страни се надигаха благородници да поддържат неговите усилия”

По това време, четейки произведенията на Хус, Лутер откри, че великата истина за оправдание чрез вяра, която самият той се стремеше да издигне и проповядва, е била поддържана от бохемския реформатор. “Всички ние – казваше Лутер, – Павел, Августин и аз, сме били хусисти, без да знаем!” “Бог сигурно ще съди този свят – продължаваше той, – задето истината му е била проповядвана преди един век и изгорена!”.

В един призив към императора и благородниците на Германия в полза на Реформацията Лутер писа за папата: “Ужасно нещо е да виждаш човека, наричащ се Христов заместник, да показва великолепие, не проявявано от никой император. Прилича ли това на бедния Исус или на скромния Петър? Той е – казват те – господарят на света! Но Христос, Чийто заместник той се хвали че е, е казал: “Царството Ми не е от този свят.” Може ли властта на един заместник да се простира над тази на неговия господар?”.

На университетите той писа така: “Много се страхувам, че университетите ще се окажат широка врата за пъкъла, ако не обясняват старателно Свещеното писание и не го всаждат в сърцата на младежите. Не съветвам никого да изпраща детето си там, където не владее Писанието. Всяка институция, в която хората не са заети непрекъснато с Божието слово, непременно ще се поквари”.

Този апел се разпространи със светкавична бързина навсякъде по Германия и оказа мощно влияние върху народа. Цялата нация се раздвижи и големи множества бяха подбудени да се съберат под знамето на Реформацията. Противниците на Лутер, изгаряйки от желание за отмъщение, накараха папата да вземе решителни мерки срещу него. С декрет бе заповядано ученията му да бъдат изгорени незабавно. Шестдесет дена бяха дадени на реформатора и привържениците му да се откажат, след което всички щяха да бъдат отлъчени.

Това бе време на страшна криза за Реформацията. Столетия наред присъдите на Рим за отлъчване от църквата поразяваха от ужас и най-мощните монарси. Потопяваха велики империи в нещастия и изолация. Всички гледаха на осъжданите със страх и ужас; те биваха изолирани от общуване със своите съчовеци и третирани като хора извън закона. Целта беше да бъдат преследвани, докато бъдат изтребени. Лутер не бе сляп за бурята, която се разразяваше над него, но стоеше твърдо, вярвайки, че Христос ще му бъде помощник и защитник. С вяра и кураж на мъченик той писа: “Какво ще се случи не зная, нито пък искам да зная… нека ударът падне където ще, аз не се страхувам. Нито едно листо не пада без волята на нашия Баща. Колко повече ще се грижи Той за нас! Лесно нещо е да умреш за Словото, тъй като самото Слово, Което стана плът, самото То умря за нас. Ако ние умрем с Него, то и ще живеем с Него; и преминавайки през онова, през което Той е преминал преди нас, ние ще бъдем там, където е Той, ще живеем с Него навеки.

Когато папската була стигна до Лутер, той каза: “Аз я презирам и я отхвърлям като безбожна и лъжлива… Тя осъжда самия Христос… радвам се, че трябва да понеса такива злини за доброто на делото. Вече чувствам по-голяма свобода в сърцето си; защото най-сетне зная, че папата е антихрист и че неговият трон е тронът на самия Сатана”.

Но въпреки това римската присъда не се оказа без ефект. Затворът, мъченията и мечът бяха мощни оръжия, налагащи покорство. Слабите и суеверните трепереха пред папския декрет; и въпреки всеобщото съчувствие към Лутер мнозина сметнаха, че животът им е твърде скъп, за да го рискуват за делото на Реформацията. По всичко изглеждаше, че дейността на реформатора отива към своя край.

Но той все още оставаше безстрашен. Рим го бе анатемосал и светът продължаваше да наблюдава, без да се съмнява ни най-малко, че той или ще загине или ще бъде принуден да се подчини. Но със страшна мощ Лутер върна осъдителната присъда и публично обяви решението си да скъса с Рим завинаги. В присъствието на много студенти, доктори и граждани от всякакво положение реформаторът изгори папската була с каноничните закони, постановленията и някои писания, които подкрепяха мощта на папата. “Моите врагове бяха в състояние чрез изгаряне на книгите ми – каза той – да навредят на делото на истината в умовете на обикновените хора и да погубят душите им. Поради тази причина на свой ред изгарям техните книги. Започна сериозна борба. Досега само си играех с папата. Предприех това дело в името Божие; то ще приключи и без мене чрез Неговата мощ”.

На упреците на враговете си, които се подиграваха, че е безсилно делото му, Лутер отговори: “Кой знае дали Бог не ме е избрал и призовал. Дали те не трябва да се страхуват, че като презират мене, презират всъщност самия Бог? Мойсей бе сам при излизането от Египет; Илия бе сам при царуването на цар Ахав; Исая бе сам в Ерусалим; Езекиил бе сам във Вавилон… Бог никога не е избирал за пророк някой първосвещеник или която и да било друга велика личност. Обикновено Той е избирал прости и презрени хора, веднъж даже – говедаря Амос. Във всеки век светиите е трябвало да изобличават великите, царете, князете, свещениците и мъдреците с риск за живота си… аз не казвам, че съм пророк; но казвам, че те трябва да се страхуват точно защото съм сам, а те са много. Сигурен съм, че Божието слово е с мене и че не е с тях”.

Папата бе заплашил Лутер с отлъчване от църквата, ако не се отрече, и сега изпълни заплахата си. Нова була обяви окончателното му отлъчване, прогласявайки го за проклет от Небето. Същата присъда очакваше тук и всички, които щяха да приемат неговите учения. Великата борба бе вече решително започнала.

Съпротива – това е жребият на онези, които Бог използва, за да представят истини, специално приложими за тяхното време. В дните на Лутер имаше една настояща истина – истина със специално значение за онова време; настояща истина, отнасяща се за църквата има и днес. На Този, Който прави всичко според съвета на собствената Си воля, е било угодно да постави хора при различни обстоятелства и да им възложи задължения, специални за времето, в което живеят, и за условията, в които се намират. Ако оценят дадената им светлина, истината ще се разкрие повече. Но и днес тя не е много по-желана от болшинството хора – подобни на папистите, противопоставили се на Лутер. И днес, както бе и в миналите векове, съществува същото предразположение да се приемат теории и традиции на човеци, вместо Божието слово. Онези, които представят истината за сегашното време, не трябва да очакват, че ще бъдат приети с по-голямо благоволение от по-ранните реформатори. Великата борба между истината и заблудата, между Христос и Сатана ще расте по сила и размери до края на световната история.

Исус каза на учениците Си: “Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето, а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете думата, която ви казах: слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят. Ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят”. А от друга страна нашият Господ заяви ясно: “Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците”. И днес духът на света не е в по-голяма хармония с Духа на Христос, както бе в предишните времена, и онези, които проповядват чистото Божие слово, няма да бъдат приемани с по-голямо благоволение, отколкото тогава. Формите на опозиция и съпротива срещу истината може да се променят, враждата може да бъде по-прикрита, по-хитра и фина, но същият антагонизъм все още съществува и ще се проявява до края на времето.