// Вие четете...

Управлението

Антитеза на Християнството.

Soc11„Понякога и дяволът се позовава на свещеното писание, за да постигне своите цели.“

Антитеза на Християнството.

Човечеството се състои от индивиди, а не от маси. Божеството на някои от тези индивиди се нарича Сатана, архетипа на човека – магьосник, оцелял сред останалите зверове и боговете, и богините на своята раса по свой образ и подобие. Сатаната също е и Тъмната сила на Вселената, черния вакум между звездите и елементарните частици на материята, всепораждащата и всерушащата сила, позната на човечеството от най-дълбока древност, но откликваща само на тези, които най-убедително са я призовавали, тоест на шаманите, на жреците, на вещиците и чародеите, на откривателите и авантюристите, на магьосниците и творците от всички времена, на тези, които действат като катализатори за човешкия прогрес и еволюция.
След векове анонимност Пътят на Лявата Ръка излъчва един свой „официален говорител“ в лицето на Антон Шандор Ла Вей, който с прости слова и силни дела обяснил на изплашения свят за какво всъщност става въпрос. Та според него понякога истината е толкова проста, че никой не иска да я забележи, защото сме свикнали да мислим сложно и да не живеем в телата си, тоест да се самозалъгваме. Сатаната е архетипът на Зверо-Човеко-Бога, живял в онези далечни праисторически епохи, когато човечеството не е страдало още от шизофреничното раздвоение между дух и материя, тяло и ум и т.н., тогава, когато човек е бил единен в мислите и действията си.
Сатанинската Библия на Ла Вей пробужда този архетип у тези, у които може да бъде пробуден. Да си Сатанист означава просто да бъдеш сто процента себе си, че и нещо повече. Сатанинската Библия няма нищо общо с моралните поучения на така нареченото „Вещерство“, чиито представители са романтични лелички с незадоволени любовни мераци, които се преживяват като приемници на старата езическа традиция, а всъщност пеят старата морална песен на нов глас.
Сатанинската Библия дава някои доста мощни магически оръжия в ръцете на читателя. Единствената препоръка, която тя дава е, че те трябва да се използват стратегически, магьосникът трябва да действа като главно командващ преди сражение, тоест да има план. Изисква се и умение за насочване на емоционалната енергия, колкото трябва, където трябва, когато трябва и както трябва. Естествено, Черните Изкуства са опасни за профана. Профан е всеки, който тръгва да се занимава с магия без да е наясно с мотивацията си. Трябва да се действа вероломно и от сърце, в един свят, където насилието и произвола се прикриват зад законността и морала. Магията може да бъде последното оръжие на индивида, както е било през Средновековието. Оттогава насам твърде малко неща са се променили в човешката природа, само дето Църквата е заменена с Телевизията.
Методите, по които се налагат политическите идеологии, са били винаги едни и същи, както през IX век, така и през XXI век. Масови убийства в името на някакво си „добро“! Някой някога да е чувал за масово клане, извършено в името на „злото“? Това неизменно са били „злите“, които са били изтребвани. Изглежда „Смърт на злото!“ е бил девизът на обществото през цялата човешка история!
Всъщност кой е Ла Вей? Във вестникарските статии Антон Шандор Ла Вей е описван като „Черния Папа“ на Сатанинска Църква, в която се извършвали кръщенета, венчавки и погребални церемонии в името на Дявола.
Практикуването на черните изкуства само по себе си не е нещо ново под слънцето. Имало е дяволопоклоннически секти и вуду-култове и преди християните. В началото на XX век пресата огласява Алистър Кроули като „най-злия човек в света“. През 20-те и 30-те години на миналия век е имало намеци и за някакъв „Черен орден“ в Германия.
Към тази стара на вид история, Ла Вей и неговата организация от съвременни Фаустовци прибавили нещо поразително. Първо, те най-богохулно се представили за „Църква“, термин, който преди това се свеждал до клоновете на Християнството, вместо за традиционния ковън на сатанизма и вещерството. Второ, те практикували черната си магия съвсем открито.
Нововъведенията на Ла Вей имат еретичен характер. В пресата той е описван като бивш цирков укротител на лъвове и карнавален фокусник, който се представял за наместник на Дявола върху земята. Какъв всъщност е бил Ла Вей, истински Сатанист, шегобиец или шарлатанин. А може би е бил човек, който се е занимавал с окултен бизнес на практика? Тогава всички окултисти са се считали за лъжци, лицемери или шарлатани, като набедени ясновидци, пророци и вещици, опаковащи мнимите си мистични способности с духовно общуване на божия основа. Ла Вей се появявал във вестникарски истории като черен магьосник, който базирал работата си върху тъмната страна на природата и плътската страна на човечеството.
Всъщност цялото минало на Ла Вей го е подготвяло за неговата роля. Той е внук на грузински, румънски и елзаски дядовци и баби, включително и баба циганка. Тя му е разказвала предания за вампири и вещици от родната й Трансилвания. Още на пет годишна възраст Ла Вей четял страшни приказки и книги като „Франкенщайн“ на Мария Шели и „Дракула“ на Брам Стоукър. Но това не е всичко.
През 1942 година, Ла Вей бил дванадесет годишен, но това не му попречило, в главата му да се оформи идея, обратна на това, което пише в Християнската библия, според която земята не би трябвало да се населява от смирените, а от могъщите. Когато станал на осемнадесет години, Ла Вей станал асистент на един магьосник, изучил хипнозата и научил повече за окулта.
Какво е създал Ла Вей? Той създал една религия, която да е като антитеза на Християнството. Тя е древна религия, по-стара от Християнството и Юдаизма, но до тогава тя никога не е била формализирана и подредена като система на мисълта и ритуала.
През 1951 година, Ла Вей учил за специалист по криминология и след завършването започнал работа като фотограф за полицейско управление. Именно тази работа го дооформила и допринесла най-много за неговия начин на живот като сатанист. За него Черните изкуства винаги са били любим предмет в живота. Всъщност с какво се е занимавал? Ла Вей водил курсове по тайнствени теми, като вселявания на духове, екстрасензорика, сънища, вампири, върколаци, гадаене, церемониална магия и т.н. Това привлякло много хора, които били или станали в последствие, прочути в науките и изкуствата, но най-вече в света на бизнеса. Накрая от тази група се сформирал един „Магически кръг“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар