// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Анонимно управление.

„Не се хвали със заминаване, хвали се с пристигане“

На дадения исторически етап смисъла на живота трябва да бъде постигане на всеки човек и човечеството като цяло на човешки тип психика. На всички ни предстои да се измъкнем от животинския тип психика, от типа на биоробот – зомби и да преодолеем в себе си демонизма.

Устойчивост по предсказуемост. Или още един път (с пояснения). Устойчивост по предсказуемост – това е:

– устойчивост на обекта на управление (например, цялото човешко общество);

• в смисъла на предсказуемост на неговото поведение (какво може да стане в бъдеще, как обществото може да се държи);

• в определена степен (цялата система на управление на човечеството да е определена колкото може по-пълно, описана ясно, с отчитане на всички контури на управление, йерархии на управление и т.н.);

– под въздействие на:

• външната среда (биосфера, техносфера …);

• вътрешни изменения (вътре в обществото).

– управление (а управлението на човешко ниво на йерархия винаги се води в пределите само по една от двете концепции).

За правилното осмисляне на поведението на обекта на управление и издаването на прогноза за бъдещето е много важно да се следи за неговото предишно поведение, да се изяснят причинно – следствените връзки, които са определяли неговото поведение.

„Настоящето е следствие от миналото, а затова непрестанно обръщай взора свой назад, за да се опазиш от знайни грешки“ (К. Прутков). Колкото до по-голяма дълбочина назад в миналото е проведен анализа, толкова по-точна ще бъде прогнозата за бъдещото поведение на обекта. Именно затова в КОБ (концепция за обществена безопасност) цялата история на човечеството (на глобалният исторически процес) е разгледана само като ЧАСТЕН ПРОЦЕС на глобалния еволюционен процес на биосферата на планетата Земя.

Ако системата се държи непредсказуемо, то по принцип е невъзможно да я управляваш. Например, автомобила с пияния водач: можете ли да знаете предварително какво ще му хрумне в главата на пияния? Не. В този случай цялата система на управление с водача в лицето на КАТ, светофарите, пътните знаци и всичко останало стават безсилни. „Аз си спомням – разказва К. Петров – реален случай от живота, когато един пиян старшина му хрумна в главата да се повози на мотоциклет във военното градче с цел да изтрепе децата. И беше доста трудно да го обезвредят.“ А ако винаги е пиян или „културно“ пие ръководителя на държавата? Областта? Града? Селото? Завода? А ако „всички наоколо пият“, тогава какво? Вие ще можете ли да предугадите какво може да хрумне в главата на такъв ръководител? Това, това и онова!

Сега за „целта на развитие“. Къде ни водят нас, народа и държавата? Какво общество строят за нас? Вие, драги читатели, знаете ли това? Не. Тогава за какво мълчите, какво чакате, на кого и на какво се надявате? А ако на вас ви кажат, че ви водят, например, към „капитализма с човешко лице“, или към „комунизма с лицето на Карл Маркс и Роза Люксембург“ (накъдето вече ни водеха), вие ще бъдете ли уверени, че това е именно онова, което на вас ви е нужно, че именно това е самата истина вовеки веков? Не? И правилно ще направите!

Затова в понятието „устойчивост по предсказуемост“ е заложена не само възможността за корекция (поправка) на самото управляващо въздействие (какво, кога и как трябва да се прави, за да вървим към набелязаната цел), но и корекция – поправка на самата цел.

Именно затова ние нарекохме нашето сдружение „Единение“, защото тази дума означава процес, тоест път към целта, а не констатация на достигнатото.

На пътя към целта се изисква непрестанно следене за правилността на движението и корекции – поправки както на действията на този път, така и на самия път, т.е. цел. Затова е необходимо да се ръководите от предначертаното и да се опирате на подсказванията от Йерархически Най-високото Всичко Обгръщащо (обхващащо цялото Мироздание: хора, общество, биосфера, техносфера, Земя, Космос) Управление (ИНВОУ) – Този, Когото във всички времена хората са наричали Бог. Само така може да се обезпечи устойчиво развитие на цялото човечество. Как да узнаем това предначертание? За това ще стане дума по-нататък.

При определянето на това, явява ли се разглежданата система (обект) устойчива по предсказуемост или не се явява, е необходимо да отчитате обективните фактори:

1. Състоянието на системата (обекта) на управление.

2. Състоянието на средата, в която става процеса на управление на обекта (системата).

3. ИНВОУ.

Освен обективните фактори е необходимо да отчитате и субективните фактори:

1. Състоянието на субекта, който осъществява управлението (или осъществява прогнозите за развитие на събитията).

2. Състоянието на други разпознати субекти, които могат да оказват и вече оказват както въздействие на обекта на управление, така и на субекта, който осъществява управлението на обекта (системата).

Анонимно управление. При оценка на устойчивостта по предсказуемост е необходимо да знаете и умеете да изяснявате т.н. „анонимно“ управление.

Погледнете внимателно рисунка 12–27, замислете се за смисъла на всички нейни елементи.

Стрелката, идваща отначало хоризонтално, а после устремяваща се надолу, обозначава определен процес. В качеството на пример ще извикаме достъпен и понятен за всички образ – развитието на нашата страна. Без да споменаваме дати и детайли може да се твърди, че при, например, Горбачов страната криво – ляво „устойчиво“ се намираше в „балансировъчен режим“ и хората, както казваше Брежнев от трибуната, бяха „уверени в утрешния ден“. Този период съответства на хоризонталния участък на стрелката.

Но при Горбачов и неговата „перестройка“ всичко тръгна „в разход“, „развитието на страната“ започна да „клони“ надолу. Тази „перестройка“ завърши с разпадане на СССР.

А сега гледайте и мислете: Руските учени и политици, които са изобразени отдолу на рисунката седящи на столове, оцениха този процес като „обективен“: „Империите винаги се разпадат“. Тоест според тяхното „учено мнение“ всички процеси във Вселената и в обществото си вървят „от само себе си, като метлата на Баба Яга“. Такъв поглед на процеса на „развитие на СССР-Русия“ беше тиражиран и разпространен на всички умове в нашето общество.

Ако тези учени и политици се бяха отлепили от своите кресла и бяха съумели и да разберат случващите се в Русия и света събития като се издигнат до нивото на глобалната политика, на което на рисунката съответства най-горната точка, която читателите са длъжни да поставят мислено сами, то тогава те ще видят малко по-ниско от това връхно ниво някакви „аноними“, които стартираха в СССР-Русия процеса на саморазрушение („Харвардския проект“). Виждате, как „анонимите“ със своята „стрела“ удрят по „стрелата на развитие на СССР-Русия“. А ако нашите учени и политици бяха погледнали още по-внимателно, те биха „видели“ и самия „кукловод“, който, използвайки структурно и без структурно управление, „дърпа конците“ на своите марионетки изпълнители. Този кукловод се явява „световното задкулисие“, т.е. глобализаторите.

Нашите учени и политици не видяха и не разбраха нищо подобно, затова и възприеха процеса на целенасочена разруха на СССР като процес на разпад (сравнете “разруха“ и „разпад“ – това са две различни неща). Защо не можаха да видят? Защото „глобалната политика“, формите и методите на нейното осъществяване, разбирането за това как всички обществени процеси се управляват и т.н., всичко това не влизаше в кръга на тяхното разбиране. Спомнете си Кузма Прутков: „Много неща нам са ни непонятни не затова, че нашите понятия са слаби, но затова, че не всички неща влизат в кръга на нашите понятия“. След нашето появяване, появяването на КОБ, всички те заговориха за глобална политика. Погледнете вестниците и списанията и вие ще видите, че този термин започна да се появява на страниците на вестниците и списанията някъде през 2002–2003 година, а по телевизията въобще през 2004–2005 година. Тоест повече от 10 години след публикуването на КОБ! И това стана под мощния информационен натиск на КПЕ, особено на изборите в ГД през 2003 година.

Ето до какво води незнанието на учените и политиците на основите на ДОТУ. Затова и се получава, че ако субектът, намесвайки се в протичането на някакъв процес не е определен, и „анонимното“ управление („Харвардския проект“) не се възприема от наблюдателите – изследователи (нашите учени и политици) в качеството на управление, то процеса изглежда като обективен процес на устойчиво самоуправление („империите се разпадат“).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар