// Вие четете...

Начини на манипулиране

Ангели – хранители на Промяната.

„Богатство и знания заедно не се срещат.“

Общество пред „цивилизационен избор“. Понятието преход се използва, за да се обозначи всичко това, което се случва в страните от Източна Европа след падането на Берлинската стена, довело до откъсването им от комунизма и от съветското попечителство, както и поемането им по пътя на демократичното развитие и модернизацията по западен модел. Метафората на прехода се вписва в еволюционистка логика, защото обозначава преход от едно към друго състояние. Тя съвсем не се вкопчва в един конкретен смисъл и може да покрива широко съдържание и смисъл. (Ивайло Знеполски).

Макар и да изглежда научен и неутрален, дискурсът на мозъчните тръстове за прехода е белязан от едно идеологическо противопоставяне, което често е представяно като „сблъсък между два свята“, напомнящ за теорията на С. Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите“. Става дума за противопоставяне: между два географски, културни, политически и социални свята, между миналото и бъдещето, между комунистическата система и либералния капитализъм, между Изтока и Запада, между традицията и модерността, между държавата и гражданското общество, между индивидуализма и колективизма, между отвореното общество и затвореното общество, и т.н., и т.н. Ето защо изборът на либералните мозъчни тръстове от деветдесетте години да подкрепят партията на анти комунистическата опозиция, СДС, е представен не като политически и пристрастен избор, а като „цивилизационен избор“, като исторически императив, продиктуван от идеята за прогреса. Историята на България след 1989 г. е мислена и описвана като непрекъснато колебание, като „алтернатива между два политически и културни свята, между две философии за природата на човека и обществото“: „сини“ (СДС) и „червени“ (БСП). Следователно мозъчните тръстове поемат ролята на модернизатори и декомунизатори, „на агенти на Просвещението“ на прехода, на ангели хранители на промяната, които активно се намесват „всеки път, когато българското общество рискува да се отклони от правия път“, когато „слабостта“ на правителството, на народа, на медиите и на интелектуалците заплашва „правилния цивилизационен избор“.

Интерпретацията на Минало Бъдеще. Макар и 1989 г. да се счита от всички за начало на демократичните промени, противопоставянето между минало и бъдеще – времевата ос на прехода – функционира повече като симетрична опозиция между две състояния (два етапа) на обществото, като начална и крайна точка. Работната група на ЦСП „България в XXI в.“ определя началната точка като „общество, което е едновременно комунистическо (недемократично), традиционно (немодерно) и затворено (не отворено)“, а крайната точка като „демократично общество, основано на индивидуалната инициатива (не комунистическо, не основано на липсата на индивиди, разтворени в безсилна маса, която иска да бъде покровителствана), отворено общество (не затворено), в което индивидите поемат роли според целите и идеалите си за щастие в контекст на достъп до информацията, модерно общество, т.е. рационално и пазарно (не традиционно и основано на „топлите“ отношения в пред модерните групи)“.

В разговори „преди 1989 г.“ никога не беше описано като конкретна реалност, избягваше се да се говори за това или се говореше само от лична гледна точка (семейство, приятели и т.н.). Когато става дума за миналото като „комунистическо“, за него се говори като за идеологическо плашило, призрак, готов да изскочи във всеки един момент, за да преобърне „нормалния ход на историята“.

В един разговор директорът на ЦЛС И. Кръстев свързва появата на българските мозъчни тръстове в средата на деветдесетте години с необходимостта, продиктувана от „тази ненормална ситуация, в която никой не си е на мястото“, в която „всичко можеше да се преобърне, ако не бяхме внимавали“.

Заплахата от завръщане на миналото служи за негативно дефиниране на демократичното бъдеще.

Ние трябваше да даваме насоката на реформите… (следва въпрос: какво означава да се дава насока на реформите?). По този въпрос нямам никакво колебание. Това означава да превърнеш прехода в невъзвратим процес. Тук съм негативист: това означава да кажеш не на миналото, не на идеологическия комунизъм, не на обществото от миналото…

Така според Д.К. (ЦЛС) преходът и реформите са заплашени от силите на миналото още веднага след 1989 г.:

Посоката на реформите беше вече определена. Дори още преди 10 ноември. Тя беше обусловена от отношенията между САЩ и Русия. Мисля че не искахме нищо да променим. Просто битуваше страхът, че ще има реакция против посоката.

Следователно за експертите на мозъчните тръстове след първите демократични избори през 1990 г. преходът (мислен като идеална траектория) е заплашен от две важни събития: идването на власт на БСП през 1995 г. (което според тях води до икономическата и политическата криза от 1996 г.) и парламентарните избори през 2001 г., които помитат двете големи политически партии в полза на политическото движение на бившия цар Симеон ІІ.

В дискурса за прехода на българските мозъчни тръстове политическата и икономическата криза от 1996 г. се превръща в най-мощния символ на опасното завръщане на миналото. В разговор директорът на мозъчния тръст АКСЕС В. Р. твърди:

По време на правителството на Виденов единствената опозиция бяхме ние, гражданското общество, мозъчните тръстове… СДС имаше нужда от нашата подкрепа, нямаше ресурси, за да мобилизира.

Множество други разговори, директори на водещи НПО, представят мозъчните тръстове като интелектуален и политически елит, който е помагал, а понякога и замествал политическия елит, за да спаси българската демокрация. Разказът, припомнящ създаването на мозъчния тръст ЦИР през 1996 г. с финансовата и логистичната помощ на фондация „Отворено общество“ в София директно свързва създаването на този мозъчен тръст с кризата от 1996 г. ЦИР играе ролята на правителство в сянка цел „България да бъде вкарана в правия път на икономическите реформи“.

Александър Божков, директор на ЦИР, казва: Нашият мозъчен тръст е роден в точно определен момент. През 1996 г., когато нещата бяха тръгнали в погрешна посока, събрахме екип под егидата на Нов български университет – група за алтернативна икономическа политика. Направихме серия от workshop-ове, както днес е модерно да се казва…, за да работим в редица области: приватизация, реформи на здравно осигурителната система… Аз бях във временното правителство след напускането на Виденов. Трябваше да изработим икономическа програма за правителството (служебното правителство на Стефан Софиянски). След идването на Костов на власт, всички икономисти, които не бяха назначени, се събраха в Центъра, запазил добри отношения със Сорос, който ни даде пари, един institutional grant, за да започнем работа. Институтът се превърна в център за изработване на икономическата политика на правителството. Не вземахме пари от правителството, но имахме многобройни чуждестранни донори, които искаха да подкрепят икономическите реформи: USAID, Световната банка, PHARE… Така направихме цялото законодателство за пенсиите, проекта за център за новите технологии… Сложихме край на колебанията спрямо политиката на бившите комунисти.

Но макар и „колебанията“, отнасящи се до налагането на модела на пазарната икономика, да са премахнати след идването на власт на Костов през 1997 г., заплахата от завръщането на миналото отново се появява през 2001 г. под формата на „първичен популизъм, който накара хората да вярват в чудото на бившия цар“.

През 2001–2002 г. общността на мозъчните тръстове се мобилизира, като организира публични или неформални акции, за да се справи с това, което нейните експерти наричат „Свлачището“. Според директора на ЦСП това събитие отново поставя въпроса:

Дали българското общество има потенциала и ресурсите, за да се пречисти, за да се превърне в отворено общество с пазарна икономика, или пък балканският манталитет, чувството за не комфортност в настоящето, липсата на увереност и на енергия, отсъствието на организираност и на решителност могат, когато са мобилизирани от харизматични лидери, да саботират програмата за европеизация на страната?

Вижда се, че за пореден път мозъчните тръстове се чувстват въвлечени в мисия за контрол и възпитание на политическите лидери.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар