// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Аналогия на Божествената реалност.

„Тялото е слуга на душата.“

Аналогия на Божествената реалност.

Сега да погледнем по-дълбоко, за да получим още по-точен отговор на поставените въпроси и тогава ние ще бъдем принудени кардинално да изменим нашата представа за реалността.
Може ли Бог да има истинска ръка? Та нали ръката това е нещо конкретно, физическо, нейното наличие противоречи на безкрайното Единство на Твореца. По-скоро, Божествената ръка представлява от само себе си някаква аналогия.
И така, да разкрием главната тайна. Божията ръка – тя е истинската, а човешката ръка е “аналогия”! Говорейки за Божествената ръка, Тора има предвид нещо реално в дълбокия смисъл на тази дума, нещо безкрайно и не противоречащо на абсолютното Единство на Твореца. Да в Тора всеки нюанс е абсолютно истински: Бог действително има ръка, но самото понятие за тази “ръка” се намира зад границите на нашето възприятие в такава степен, в която и всяко Божественото качество, описано в Тора, както и самото понятие Бог.
Разбира се, това означава, че ние не можем даже да се приближим до разбирането на Божествените качества, споменати в Тора. Тъй като всички те са реални и съществени и се намират в сферата на Единството, в която няма отделни части, тяхното съществуване не противоречи на концепцията за Единството на Твореца. Нито един човек не може даже приблизително да си представи това, което се смята за специфично и частно и въпреки това да влиза в противоречие с основополагащите принципи на еврейската вяра, в основата на която лежи идеята за Единството.
Сега можем да кажем, че Бог има ръка, но ние не сме в състояние да разберем, какво означава това. И тук настъпва главния момент: ние сме създадени с ръце именно затова, да имаме възможност да разберем тази концепция! Ние сме създадени с тяло, което има различни органи и обладава различни свойства, с една главна цел: за да имаме макар и далечна представа за тези неща в тяхната първоначална форма. Ние сме “аналогия”! Бог иска ние да се стремим да Го разберем. Такава е една от главните цели на изучаването на Тора: да се приближим до разбирането – разбира се на нашето ограничено ниво за Божествената Същност и затова са ни дадени инструменти за осезание, без които поставената задача би била просто неизпълнима.
Става дума не само за човешкото тяло. Целият свят представлява копие на висшата реалност. Всеки детайл на мирозданието ни съобщава нещо важно за своя източник в духовния свят, всеки елемент от вселената е точно копие на същия този елемент съществуващ “от другата страна”. Идеята е напълно логична: та нали на нас ни е заповядано да изучаваме и разберем духовната реалност, но ако нямаме достъп, ключ до това знание, то какъв е смисълът на такава заповед? И така пътят към истината е открит: на нас ни се предлага да погледнем в такива дълбочини, в които не може да се вижда с човешки очи, а средството за това постижение става точното и внимателно изучаване на това, което е достъпно за нашия поглед.
Подобно на това, както човек следи лицето и поведението на своя другар, стремейки се да разбере, какво става в неговата душа, точно така ние изучаваме структурата и динамиката на физическия свят, за да разберем неговите източници. Няма друг път, иначе ние не сме в състояние да разберем същността на човека, какво е неговата душа. Ние нямаме орган, който би ни позволил да проникнем в душата. На нас ни остава само внимателно да наблюдаваме жестовете, мимиките на човек, опитвайки се по тях да разкрием неговия вътрешен свят. Лекото движение на тялото, краткия изблик на емоция, едва доловимата усмивка или жест, едва различимо напрежение или отпускане в позата, всеки такъв детайл носи в себе си маса сведения за човека.
Така се осъществяват практически всички контакти между хората. Самият говор не е нищо друго освен звукови вълни, които се явяват резултат от физическите движения на езика и устните, като предизвиква физически реакции в ушите на слушателя. Нима не е чудно, че ние сме способни да изразяваме сложни и дълбоки мисли във физическа форма, извличайки ги от тяхната естествена среда – човешкия мозък? Но иначе не може да бъде. Та нали, за да получим достъп до мислите и вътрешния свят на друг човек са необходими конкретни физически “инструменти”.
При общуването с хората този преход от външното към вътрешното се реализира без всякакви усилия. При тесен контакт с друг човек ние обикновено не забелязваме неговата телесна “преграда”, вътрешната същност се възприема, като че ли по пряк канал. Естествената способност на хората посредством движението на тялото, изражението на лицето, зрението и слуха да погледнат в душата на човек е велик дар на Твореца, който ни учи, че такова възприятие е напълно постижимо. Задачата се състои в това, да се използва по този начин целия обкръжаващ ни свят. Затова е необходимо да се задействат всички аспекти на физическия свят, да се изучават и да се правят опити да се извлече от тях истината за Всевишния.
Такъв поглед на света ни възвишава и окрилява: всеки негов предмет, всяко явление носи в себе си Божественото значение, (аналогия), позволяващо ни да разберем Твореца и да се приближим до Него. Той, като че ли Се облича в телесна обвивка, която представлява вселената и ни моли внимателно да изучаваме това “тяло”. Всяко движение, всяко изменение в това космическо тяло заключва в себе си важен урок, който ни позволява да научаваме нещо ново за Него.
Неговата вътрешна същност е непостижима за нас. Ние пребиваваме във физическата реалност и поради това не сме в състояние да постигаме трансцеденталните явления непосредствено, точно така, както не можем да получим пряк достъп до душата на човек. Но ние установяваме контакт с човешката душа чрез нейната външна обвивка, т.е. физическото тяло. Този принцип може да се използва и при постижението на Бог: ние се опитваме да открием за себе си Божествената основа на мирозданието с помощта на външни средства, чрез Неговото “тяло”, което се нарича материален свят.
Нека да поясним тази аналогия с помощта на друга аналогия. Да допуснем, че вие гледате филм. На екрана се мяркат лица, силуети: това не е нищо друго освен двумерна проекция на света, която създава изображение на плоскост. Действието във филма ви увлича, вие даже може да забравите за момент, че пред вас е само изкуствена картина. На практика това е само условно изображение на хора и места записани на лентата за следващите прожекции на киноекрана. Обаче най-главното е, че са точни копия на оригинала.
Кино образите са съвършено илюзорни в сравнение с техния източник, но този който внимателно гледа тази прожекция на екрана, обезателно ще разпознае след това изобразените във филма хора и природни картини, ако ги види в действителност.
Аналогията е ясна: изследвайки дълбоко този свят ние изучаваме разположения далеч от нас Източник, Който е недостъпен за нашето пряко възприятие. На всеки човек му предстои неизбежен преход от този свят в друг свят и тогава тези от нас, които са били наблюдателни и търсещи, леко ще разберат всеки детайл от истинската реалност. Те ще разберат, че този свят въпреки красотата си външната си истинност на практика е само аналогия на Божествения Оригинал.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар