// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Анализ на резултатите от океанографските наблюдения.

„Пътищата към науката за никого не са затворени.“

В Северно, Норвежко и Баренцово морета (етап1, 18-27.08.2014 г.) станциите се изпълнявали в близост до шелфа и на склона, рязко увеличаване на дълбочините в пределите на Норвежкото крайбрежие и Мурманското течение (разклонения и продължение на топлото Северно Атлантическо течение). Близо до Скандинавския полуостров на повърхността на морето се наблюдавало относително по-топла (10,5-13,5ºС) и опреснена до 33,5‰ атлантическа повърхностна вода. В дълбочина се разполагала топла (5-10ºС) и по-солена (34,90-35,05‰) атлантическа промеждутъчна водна маса.

На основание на изпълнените на етап 2 (31.08-11.10.2014 г.) океанографски изследвания и обработка на данните е направен анализ на вертикалното разпределение на характеристиките на морската вода в Баренцово, Карско, Лаптеви, Източно Сибирско, Чукотско и Берингово морета.

Анализът показал, че като цяло се наблюдава характерното за летния период вертикално разпределение на температурата, солеността и плътността на морската вода.

В Баренцово море станциите се изпълнявали в пределите на Мурманското крайбрежно течение, в откритата част на морето и в топлото течение до Нова Земя. В горния слой на дълбочини до 50 м се намират трансформирани северно атлантически водни маси с температура от 10 до 5ºС и соленост 34,5-34,8‰. Близо до островите от архипелага Нова Земя на повърхността на морето се наблюдава същата тази относително по-топла (2,5-3,0ºС) и опреснена до 33,5‰ северно атлантическа вода.

По-дълбоко е разположена по-хладна (0,5-1,0ºС) и по-солена (34,7-34,8‰) промеждутъчна водна маса от Баренцово море, която е образувана в резултат на смесване на арктическа и северно атлантическа водни маси (рис. 4, 5).

Рис. 4. Разпределение на температурата на разреза в Баренцово море (ДОС № 24-42).

Рис. 5. Разпределение на солеността в разреза в Баренцово море (ДОС № 24-42).

В Карско море отчетливо се отделят повърхностния слой опреснена вода (на дълбочини до 10-12 м) със соленост 11-21‰ и температура 2-3ºС. В дълбочина се намират трансформирана атлантическа водна маса с температура 0, -1ºС и соленост 34,0-34,7‰ в северната част (рис. 6) и 30-32‰ в южната част на морето.

Рис. 6. Разпределение на параметрите на морската вода на ДОС № 48 в Карско море.

Добре е изразен повърхностния премесен слой (ВПС) в море Лаптеви (рис. 7) и в Източно Сибирско морета: неговата дебелина е от 5-7 м до 30 м в зависимост от вятъра, вълнението и нагряването на повърхността на морето, Сезонния термоклин (СТ) заема хоризонтите от ниската граница на ВПС до 60-70 м.

По-дълбоко на повечето станции се наблюдавало незначително понижение на температурата и повишение на солеността.

Рис. 7. Разпределение на температурата на разрез 2 в море Лаптеви (ДОС № 76-84).

Значителното опресняване на повърхностния слой, наблюдавано в Карско море, се образува за сметка на стока на река Об и Енисей, в море Лаптеви (рис. 6) – за сметка на Лена и Хатанга (рис. 8) и в Източно Сибирско море – за сметка на стока на реките Индигирка и на много малки реки.

Рис. 8. Разпределение на солеността на разрез 2 в море Лаптеви (ДОС № 76-84).

В тези морета се наблюдава съответното хоризонтално разпределение на солеността в повърхностния слой: от 10-15‰ близо до крайбрежието и устията на реките до 30-32‰ в северните части.

В морето Лаптеви на дълбочини 50-60 м отчетливо се определя по-хладен промеждутъчен слой (ХПС) с температура до -1,5ºС – това е резултат от миналото есенно зимно премесване на повърхностния слой с лежащите по-дълбоко слоеве.

В Чукотско море понижението на солеността до 28‰ във горния слой се наблюдава в северната част на маршрута, при движение на юг солеността се повишава до 32‰. Опресняването тук е свързано с близостта на границата на леда, където има топене. Топенето на леда към момента на снимката (05-07.10.2014 г.) по скоро изцяло се е прекратило, тъй като температурата на въздуха временно е била отрицателна, но последствията от лятното топене на леда все още се наблюдавали.

Стратификацията на водите е устойчива по цялата дебелина във всички акватории. Най-голяма устойчивост се отбелязва в слоя СТ, най-малка – в горния смесен слой.

По такъв начин, през август – септември 2014 г. в арктическите морета се наблюдава разпределение на водните маси (рис. 4-9), близки до средните климатични условия. В повърхностния слой се наблюдава повърхностна водна маса от Арктическия воден басейн със значително разхвърляне на характеристиките: температура от -1ºС в северната част на Чукотско море до 6-7ºС в Баренцово море, соленост от 12-14‰ близо до устията на крупните сибирски реки до 32-32,5‰ в откритите части на моретата. По-дълбоко (30-50 м) в моретата Баренцово, Карско, Лаптеви и частично в Източно Сибирско се проследява трансформиране на атлантическа (баренцово морска) водна маса, която се смесва с повърхностната арктическа, образува се промеждутъчна или дълбоководна маса на арктическите морета с температура от 4,5ºС в Баренцово море до 0ºС в море Лаптеви и в Източно Сибирско море и соленост 32,5-34,0‰. Дънната арктическа водна маса не била открита, тъй като станциите са били разположени основно на шелфа или на дълбочини до 400 м, а това е по нагоре от границата на при дънните водни маси.

Рис. 9. Разпределение на температурата по разрезите в Чукотско и Берингово морета (ДОС № 134-146).

За разлика от западната част на арктическия маршрут в Чукотско море и източната част на Източно Сибирско море дълбочинната водна маса на хоризонти, започвайки от 40-50 м е образувана смесена повърхностна водна маса с берингово морска лятна и зимна вода. При което зимната се отличава с много по-ниска температура и по-голяма плътност и преобладава в Чукотско море на дълбочини от 50 до 150 м. Тази водна маса има температура -1,0, -1,5ºС, соленост 32-34‰ и отчетливо се разделя в северната част на разреза (рис. 9).

Учестени наблюдения са били направени в Чаунския залив в пролива Певек близо до порт Певек, при това особено внимание се отделило на измерване на скоростта на теченията. Временния ход на скоростта на теченията за 14 ч на 02,10.2014 г. в место стоянката на ОИК показал поворот на вектора на скоростта за цикъла на измерванията на 180º на горния хоризонт 6 м и на 360º на хоризонт до 15 м. Скоростите достигнали 0,8-0,9 м/с, поворотът бил обусловен в резултат на прилива. Теченията определят особеностите на наносите на дънните отлагания, което е необходимо да се отчита при проектиране на портови съоръжения в дадената акватория. Температурата като цяло е еднородна по вертикала и е 3,3ºС на повърхността и около 2,7ºС в останалата дебелина на дълбочини от 15 до 30 м. Солеността е 27,3‰ на повърхността и около 29‰ в при дънния слой.

Вертикалното разпределение на скоростта на звука (ВРСЗ) основно съответства на прогнозата, дадена от Хидрометеорологическия център на Северния флот. В Карско море основно се наблюдава III тип ВРСЗ с максимум на дълбочина 20-25 м (рис. 10). В море Лаптеви и Източно Сибирско море се наблюдава I тип ВРСЗ – нарастване на скоростта на звука с дълбочината с незначителни отклонения от средния профил.

На основата на изпълнените океанографски изследвания и обработка на данните на етап 3 е направен анализ на разпределение на характеристиките на морската вода в Охотско, Японско, Източно Китайско, Филипинско морета, в тропическа и екваториална части на Тихия океан.

В северозападна част на Тихия океан, Охотско и Японско морета (20-25.10..2014 г.) се наблюдавало характерното за ранния есенен период вертикално разпределение на температурата, солеността и плътността на морската вода. Добре изразен ВПС в слоя от 15 до 30-40 м с температури 9-10ºС в Тихия океан на шелфа на Камчатка и 11-12ºС в Японско море. Сезонния термоклин заема хоризонти до 50-60 м в Тихия океан и Охотско море и до 80 м в Японско море. В северозападната част на Тихия океан и Охотско море отчетливо се определят ХПС – в резултат на зимната конвекция. В първия случай ядро на ХПС с температура около 1ºС се намира на дълбочина 130-140 м, в Охотско море – ядрото на ХПС има температура -0,3 -0,5ºС и е разположено на дълбочини около 250 м.

Рис. 9а. Меридиан 180º.

В дълбочина се наблюдава незначително повишение на температурата до 2ºС и повишение на солеността, което е характерно за промеждутъчните и дълбочинни северно тихоокеански водни маси .

Рис. 10. Разпределение на скоростта на звука на ДОС № 48 в Карско море.

В Японско море ХПС не се наблюдава, което се явява отличителна черта за Японско море – солеността в повърхностния слой е 34‰ което е значително повече, отколкото в Охотско и Берингово морета. Това е свързано с факта, че японско море е повече изолирано от Тихия океан, отколкото Охотско и Берингово море, по силата на плитко водните проливи, съединяващи го с океана. Но на отделни станции в най-горните слоеве в Японско море има понижена соленост за сметка на летните валежи; тази особеност на Японско море и на по южните морета е отбелязана в изследователските работи.

Стратификация на водите в разгледаните акватории като цяло е устойчива. Най-голяма устойчивост се отбелязва в слоя СТ, най-малка – в горния премесен слой. Но в Японско море на границата на ВПС и СТ на дълбочини 19-25 м се наблюдава слой на неустойчивост, когато температурата се понижава незначително в сравнение с останалите слоеве на термоклина, а солеността пада с 0,2-0,3‰.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар