// Вие четете...

Поведенчески модели

Алтернативата.

„Красавица без ум е като кесия без пари.“

Алтернативата.

Жената е изправена пред следната алтернатива: или да очаква обществото да й гарантира юридическо, но нереално равенство с мъжете, или да спечели тази привилегия със собствени усилия.
За съжаление милиони човешки същества преполовяват живота си, като непрекъснато мечтаят за това, което желаят, но без да направят нищо, за да го получат.
Жената, която е постигнала своето индивидуално развитие, не зависи от материалните обстоятелства. Тя може да изгради собствената си съдба независимо от трудностите, които се изпречват на пътя й.
Лишената от физическа привлекателност жена обикновено е осъдена да изпълнява ролята на майка или да подражава на мъжете, тъй като не може да се изтъкне като любовен обект. Въпреки това може да бъде сигурна, че един богат вътрешен свят, изобилстващ с енергия ЙН, може успешно да замени красивия външен вид.
Индивидуалното развитие не означава жената да се откаже от фантазиите и илюзиите, а предполага тяхното умело и съзидателно използване. Тя трябва да се убеди, че е „по-рентабилно“ да вложи време и усилие във „вътрешен свят“, отколкото във „външен вид“. В действителност всичко, свързано с култа към материалните ценности, води до лесно разрушими и краткотрайни качества, каквито са красотата, младостта и икономическата мощ. Не става въпрос тя да ги отхвърли, а да се убеди, че не трябва да зависи от тях, защото са притежания, които отмират с годините и превръщат остаряването в истинско мъчение. Тя не трябва да живее за външността, нито за краткотрайното задоволяване на нарцисизма си, защото тази дейност е изтощителна и безплодна за собственото й развитие.
Вътрешният свят обаче не губи силата си с възрастта, напротив, той се развива и обогатява, като представлява част от същността на индивида, а не притежание, което може да изчезне.
Очевидно е, че с промяната, която ще претърпи женският пол, ролята на мъжа също трябва да се промени, защото той вече ще бъде принуден да се свързва с жената според нови правила на играта. Тъй като е свикнал да приема жената като слабо, зависимо, не твърде умно, повърхностно, лекомислено и безотговорно същество, в началото ще му бъде трудно да се адаптира към една партньорка, която е престанала да бъде примитивна самка и се е издигнала до нивото на жена с индивидуална психична идентичност, свободна, умна, силна и динамична, но едновременно с това изключително женствена. Гордостта и суетността на много мъже ще бъдат засегнати, но те трябва да свикват постепенно да приемат своята партньорка като личност, а не като предмет.
От друга страна отношенията в самата двойка ще се променят, в смисъл че няма да бъдат отношения между настойник и осиновена дъщеря, а между две равноправни личности. Известно е също, че мъжът се страхува от емоционалната зависимост, каквато означава една вкопчена психически в него жена, нещо, което не би се случило, ако те са на еднакво равнище. Двата пола могат да се допълват хармонично, когато имат сходна степен на развитие.
Жената трябва да осъзнае огромната и непосредствена възможност да бъде истински, окончателно и веднъж завинаги свободна, да определя самостоятелно живота си. Става дума за нещо много специфично, конкретно и реално, а не за някаква вълшебна приказка. Тя трябва да предпочете обективната действителност и да реши да се възползва от тази перспектива.
Ако тя направи това, ще постигне такова ниво на индивидуална реализация, което ще й позволи да не зависи от временната действителност и да създаде собствена действителност съгласно своите желания. Ще се освободи окончателно от мъжката опека, като достигне пълнолетие и открие хиляди нови прекрасни възможности за развитие и реализация.
Няма да зависи от майчинството, за да се увери в собствената си женственост, а като роди самата себе си чрез психическия си утерус, ще бъде в състояние да възпита мъдро децата си – в случай че иска да има такива, – като им позволи да развият във висша степен собствените си способности, а не да бъдат инструменти на майката.
Ще има възможност да получи необходимата подготовка, за да изпълнява на равноправна основа най-престижните социални роли. Ще бъде във висша степен женствена дори когато заема ръководни постове, защото вместо да заповядва, ще убеждава в необходимостта на това, което иска. Ще се наложи със силата на ИН, а не на ЯН.
Би могла съзнателно да поеме ролята на „майка на света“, защото ще положи основите на едно по-добро Човечество – ще бъде в състояние да даде на децата си или питомците същото, което е осъществила в собствената си личност. Мъжете постепенно ще станат по-въздържани и уравновесени, тъй като вътрешните им нужди ще бъдат успокоени и задоволени от тези жени, които, изпълнени с женственост, ще могат да получават и дават по един хармоничен начин. Интелектуалната способност на мъжа ще може чувствително да нарасне, когато се допълни от женската менталност – това ще удвои степента на неговата възприемчивост. Напълно реално ще бъде желанието да се сложи край на войните, като се има предвид, че новите поколения ще са формирали, подобно на родителите си, дълбоко хуманно рефлективно съзнание, способно да се наложи над животинските импулси на несъзнаваното.
В продължение на много векове човекът е бил безсилен да промени вътрешната си природа, като една от основните причини за това е женската дискриминация. Обществото не изисква от жената да формира съзнателни индивиди. То се е стремяло да я превърне в биологичен инструмент, произвеждащ интелигентни, но лишени от рефлективно съзнание човешки тела. Пренебрегва се нещо съвсем очевидно -майката формира и възпитава детето, като в същото време изобщо не знае как да изпълни по най-удачен начин тази функция.
По-голямата част от жените са лоши майки, но не в морален или емоционален, а в чисто технически аспект. Те не са развити и индивидуално реализирани личности, поради което не са в състояние да насочват по най-подходящия начин децата си. Който няма нищо, не може да даде нещо. Това е тъжната история на майчинството в продължение на векове, поради което развитието на човешкото потомство се е извършвало чрез стриктното му подчиняване на компулсивните нужди на майката. Същото се наблюдава и днес по всички географски ширини и дължини, в един исторически период, за който се предполага, че е епоха на огромен прогрес.
Тази ситуация напомня за историята, в която една кокошка отглежда пате, като се мъчи да го превърне на всяка цена в пиле, без да си дава сметка за неговите естествени индивидуални умения.
Наложително е жените да се научат да бъдат добри майки в цялостния смисъл на думата, но това трябва да се основава най-вече върху тяхната предварителна индивидуална реализация, а не да им се втълпяват формули за отглеждане на децата, които те да прилагат механично. Нека не забравяме, че обществените формули са за тълпата, но не за индивида. Те произвеждат още по-несъзнателна тълпа, а не индивидуално съществуване.
Единствено по-високият критерий на една реализирала се майка може да доведе до индивидуалното възпитание на нейните деца, като се дава предимство на способностите и затрудненията на всяко едно от тях.
Когато майките бъдат майки на самите себе си, на децата си и на света, тогава ще се създаде едно Човечество, сублимирано в психическия утерус на жената, като по този начин ще станат възможни общественият прогрес и развитието на вътрешната природа на човека.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар