// Вие четете...

Начини на манипулиране

Агенти и актьори на прехода.

„Има ли пари – и по небето може да се премине.“

Регионалните инициативи, подкрепени от Съединените щати и Европейския съюз.

Европейският съюз и Съединените щати са двата главни чуждестранни актьора, които финансират и структурират балканското сътрудничество, като ту действат като партньори, ту се сблъскват като конкуренти за територии и полета на влияние. След Дейтънските споразумения процесът от Роаймон на Европейския съюз и инициативата SECI (Инициатива за сътрудничество в Югоизточна Европа: South Eastern Europe Cooperation Initiative) на Съединените щати структурират голяма част от чуждестранната финансова помощ, предназначена за стабилизирането на региона.

Процесът от Роаймон, започнат по инициатива на Франция през декември 1995 г. по време на мирната конференция за Босна и Херцеговина в Париж, асоциира двадесет и осем страни на ниво правителствени и не правителствени организации, сред които и новата Република Югославия. От февруари 1996 г. Европейският съюз засилва процеса за помирение между народите от бивша Югославия, възобновяване на контактите и на диалога между интелектуалци и НПО, и развитие на културното и научното сътрудничество в региона. В него се предвижда организирането на регионална кръгла маса в рамките на ОССЕ, както и финансова помощ от Европейския съюз. „Тази инициатива може да бъде анализирана като опит на Западна Европа да неутрализира военно – политическото влияние на Съединените щати в региона“.

За разлика от процеса от Роаймон американската инициатива SECI насърчава установяването на благоприятен климат за чуждестранните инвестиции, икономиката, търговията, екологията и инфраструктурата. Сред големите инфраструктурни проекти на SECI можем да споменем транспортния коридор, свързващ Черно море с Адриатическо море (коридорът Е8).

SECI не се ангажира с финансирането на проектите, но изиграва ролята на медиатор между страните и евентуалните инвеститори. Много от проектите на SECI не се осъществяват поради липса на финансиране. Но пък други като SECI-Pro и Регионалният център за борба срещу престъпността и транс граничната престъпност се изпълняват, защото са важни стратегически проекти за международната общност. SECI-Pro, подкрепен от Световната банка, започва в София през септември 1998 г., като си поставя за цел да премахне пречките в областта на транспорта, на търговията и на администрацията в страните от региона, за да насърчи международните инвестиции. Поискана е експертизата на регионалните мозъчни тръстове.

След кризата в Косово – при която Европейският съюз отново е принуден да действа заедно със Съединените щати – европейските страни осъзнават необходимостта от бърза реконструкция и нормализиране на обстановката в региона. Стратегическият залог е бъдещата европейска интеграция на тази зона. По време на срещата на върха в Сараево през юли 1999 г., в сътрудничество с други организации, които предоставят международни фондове, Европейският съюз лансира Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, предназначен да насърчи стабилизирането на региона, в който България и Румъния вече са официални кандидатки за присъединяване, а Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония и Югославия водят преговори със Съюза за асоцииране и стабилизиране.

Преходът според мозъчните тръстове.

Преходът е ключовата парадигма, която оправдава появата и дейността на българските мозъчни тръстове. Днес, след „обявения край“ на българския преход, те продължават да възпроизвеждат основните си представи, като същевременно се адаптират към новата политическа, гео стратегическа и икономическа ситуация на страната.

Тук ще се заемем с анализа на специфичните роли в процеса на прехода, за които експертите на мозъчните тръстове претендират.

Оказва се, че мозъчните тръстове представят самите себе си едновременно и като агенти, и като актьори на прехода:

1. Те са агенти, когато действат в името на телеологичната парадигма, в която преходът се явява като пакет от икономически и юридически реформи, целящи изграждането отгоре надолу на общество, чиито институции са предварително определени. Преходът тук се явява като конкретна рецепта (изграждане на политически институции и механизми), която цели абстрактен хоризонт: един вид либерална утопия, свързана с по-висш цивилизационен ред (разположен на Запад и в бъдещето), който трябва да замести по-нисш цивилизационен ред (разположен на Изток и в миналото). В този случай експертите на мозъчните тръстове претендират за ролята на демократизатори, модернизатори и декомунизатори, която ги определя като агенти на процес, регламентиран от транзитологията, от международните институции и от донорите. Процес, вдъхновен от идеала (който е също така нормативен) на капиталистическото модерно и отворено общество.

2. Това проучване обаче направи видим и един друг вид позициониране на експертите на мозъчни тръстове, който допринася за по-фин анализ на техните дискурси относно гражданското общество. Формулираме хипотезата, че дискурсът им за прехода си служи с понятия на гражданското общество, за да разказва за появата на демокрацията като за движение, започнато и водено отдолу нагоре. Така експертите на мозъчни тръстове се превръщат в революционери и трибуни, а след 1997 г. – във възпитаващи и формиращи гражданското общество, които защитават идеята за местното знание и за спецификата на българския преход.

Поради това едновременно позициониране като актьори и агенти на прехода експертите на мозъчни тръстове често изпадат в противоречия: например когато говорят за българите, които ту са „селяни“, подразбира се изостанали, ту „граждани“, подразбира се предприемчиви; за държавата, която ту е неприятел, срещу който трябва да се борим, ту е партньор, чието засилване трябва да бъде приоритет; за донорите и експертите на международните институции, които ту са гурута, които биват цитирани с възхищение, ту „хора, които нищо не разбират от региона“.

Демократизатори,модернизатори, декомунизатори.

Дискурсът на прехода всъщност не е научен дискурс, а актьор в процеса, за който се отнася… Преходът, представен като икономическа и политическа декомунизация, е достоен за това име само когато се противопоставя на едно реконструирано и идеологически свръх определено минало. Никола Гийо.

Адаптатори и контрольорина демократическата парадигма.

Във всички разкази на лидерите на мозъчни тръстове, относно произхода и причините за съществуване на техните организации, става дума за мисията им на акушери на българската демокрация. Експертите на мозъчни тръстове поемат тази отговорност като „виждащи сред слепите“, където слепите са както политиците, така и народът, и традиционните интелектуалци. Както твърди И.И., който често е част от изследователските групи на ЦЛС, „Мозъчните тръстове произвеждат знанието и know-how-то на прехода в България. Само те успяват да разберат какво се случва, какво се е случило и какво ще се случи тук. Това знание не се произвежда нито от интелектуалците, нито от традиционните интелектуалци“.

„Ние сме един вид преводачи на реалността, имаме ключовете за разбирането на процесите, обясняваме, но също и правим или по-скоро помагаме да се прави“, казва Д.К. от ЦЛС.

Според някои още през 1990 г., когато ЦИД е единственият официално регистриран мозъчен тръст в България, бъдещите лидери на мозъчни тръстове заявяват ролята си на „спасители на демократичния дневен ред“. За българския преход директорът на мозъчния тръст ЦСП идентифицира публичната поява на експертите на мозъчни тръстове през 1990 г. (под наименованието „политолози“) по времето на дебата за първите демократични избори на страниците на в-к „Култура“. За разлика от интелектуалците, които се оказват „неспособни да преведат това, което се случва, от езика на ценностите и страстите на езика на рационалността и на демократичния дневен ред“, политолозите според него помагат за раждането на основни модели, според които трябва да бъде мислена политиката. Евгений Дайнов в книгата си цитира имената на: Иван Кръстев (ЦЛС), който „започва работата по създаването на полето на смисъла, които изграждат българския политически дебат и неговия дневен ред“, Огнян Минчев (ИРМИ), който довежда анти комунистическото послание до радикализация, Красен Станчев (ИПИ), който съветва за нищо на света да не се прави коалиция на демократичните сили със старите комунисти, Евгений Дайнов, който също подкрепя тезата за анти комунистически санитарен кордон.

Според Дайнов „експертите от мозъчни тръстове са спасителите на българския демократичен дебат“, главно защото са успели да направят така, че да се разбере, че „демокрацията е нещо, което съществува другаде и което можем да внесем, без да се опитваме да измислим по български топлата вода“. Той твърди, че грешка на някои български интелектуалци е да искат непрекъснато да поставят под съмнение приложимостта на универсалния демократичен модел в страната.

„Според реформаторите в българското общество демокрацията наистина е универсална и може да бъде адаптирана на българска почва такава, каквато е „от другата страна“. В очите на много интелектуалци тази позиция е „без корени“ и „космополитна“.

Според Дайнов последствието на това заблуждение на интелектуалците е „преместването на дебата от сферата на универсалните механизми на демокрация към разсъжденията, разположени в матрицата на националните митологии“.

Заключенията на проекта на ЦСП „България в XXI век. Дневният ред на отвореното общество: къде се намираме след 17 юни 2001 г. Опорни точки и опасности в масовото съзнание“ подчертават също необходимостта от внасяне на универсалния демократичен модел „такъв, какъвто е според критериите на Европейския съюз и НАТО“. Членовете на мозъчни тръстове, журналисти и социолози, които проектът групира като „представители на отговорния елит“, констатират, че „българското общество не може само да се издърпа за косата, за да достигне състояние на модерност и на постмодерност, а трябва да бъде подпомогнато от външни фактори като присъединяването към Европейския съюз и НАТО“.

Както твърди директорът на ЦЛС, мисията на българските мозъчни тръстове е да работят в името на либералния консенсус „срещу всички погрешни популистки алтернативи, които поставят под въпрос нуждата от реформите такива, каквито ги препоръчват МВФ и Световната банка“ и които често претендират, че измислят специфичен национален модел.

Членовете на мозъчни тръстове: Евгений Дайнов (ЦСП), Огнян Минчев (ИРИС), Георги Ганев (ЦЛС), Николай Младенов (Европейски институт), Мартин Заимов (управител на БНБ), Богдан Богданов (президент на административния съвет на Нов български университет), Явор Дачков (журналист, главен редактор на телевизионното предаване „Гласове“, една от „най-сините“ фигури в българската журналистика), Кирил Вълчев (Дарик Радио, про СДС), Васил Гарнизов (социолог, НБУ, зам. министър на регионалното развитие), Николай Михайлов (психиатър, НБУ), Лилия Колова (координатор на програми, ЦСП), Светослав Славов (GFK – България, мениджър), Иво Инджев (БиТиВи), Светлана Ломева (изп. дир. на политическата академия за Югоизточна Европа), кметът на Кирково, Петър Живков (МБМД, социолог).

Мозъчните тръстове защитават абсолютната необходимост от „внасяне не на стоки или на чуждестранни инвестиции, а на ноу-хау“ главно в икономическата и институционалната област.

Освен на големите класици на американската транзитология (които често са цитирани в докладите или в дебатите, организирани от българските мозъчни тръстове през деветдесетте) като О’Донъл, Шмитер, Уайтхед, Каротърс и т.н., експертите често се позовават по време на разговори на институциите износителки на демократическата парадигма като Световната банка, МВФ, НАТО и в по-малка степен на Европейския съюз. В този случай мозъчните тръстове се явяват локални агенти на тези институции и често служат за заместването на „чуждестранните консултанти с местни екипи“, както отбелязва Иван Кръстев по отношение на полския мозъчен тръст CASE. Кръстев твърди че CASE „функционира като колективен”.

Джефри Сакс – Американски икономист, съветник на много правителства от Източна Европа след падането на Берлинската стена. Джефри Сакс е известен с прякора „бащата на шоковите терапии“. Според него основната роля на мозъчните тръстове по време на прехода е да запазят първоначалните предписания на Световната банка и на МВФ.

Красен Станчев, директор на ИПИ (Института за пазарна икономика), илюстрира перфектно искането на мозъчните тръстове да упражняват ролята на медиатори – организатори, въодушевени от препоръчаната от международните институции икономическа и институционална парадигма. Неговите трудове са директно повлияни от икономиста на Рейгън, М. Мичел:

Нашият мозъчен тръст имаше мисията да произвежда технологии за преобразуване на икономиката от съветски тип в пазарна икономика; това беше познание, което не съществуваше в българските университети, където главите на всички бяха натъпкани с Маркс. Заради това станахме неотменен партньор в замислянето на законите в икономическата област: инвестиции, търговия, банки, всичко това. Така е не само в България. Във всички бивши комунистически страни мозъчните тръстове се помъчиха да запазят либералния консенсус срещу популисткия консенсус. Те бяха подпомогнати, както и ние, от МВФ, от Световната банка и в по-малка, в много по-малка степен от експертите на Европейския съюз. Да демократизираш, означава да се опитваш да внасяш не само институции, а също и политически технологии, например как се взема решение. Простият факт на въвличане на НПО и на мозъчни тръстове във вземането на решения е начин на демократизиране, на внасяне на по-демократични начини на действие. Повечето от тези технологии наистина са американски. Това са модели, които работят. Не може всеки път да се измисля топлата вода. Този натиск за пазарни решения заместваше липсата на натиск от страна на общността на местните предприемачи, а също и незрелостта и липсата на експертиза у политическата класа.

Следователно мозъчните тръстове сами се представят като елит, способни да компенсират, поне временно, липсата на държавни и икономически елит, които са „твърде свързани с миналото“. Наистина те използват научен дискурс, който се превръща в актьор на процеса, който описват. Тяхната роля на демократизатори – включваща едновременно способността им да интерпретират „точно“ процесите на прехода и да упражняват политически натиск е следствие от външната подкрепа, с която разполагат (донори и международни институции):

Доказателството, че нашите идеи са демократични, е, че сме финансирани от донори като „Нашънъл Ендаумънт фор Демокраси“. Иначе нямаше да ни дадат и стотинка. Всички споделяме една и съща демократическа парадигма… всички мозъчни тръстове… никой не е срещу НАТО или срещу Европейския съюз. Нашата цел е да не оставяме дебатът да премине на популистки терен, извън европейската посока… идеи, които биха поставили под въпрос пазарната икономика, внасянето на демократични институции. Хората от миналото така или иначе нямат нито интелигентността, нито финансовата подкрепа, за да гребат срещу течението.

Като защитници на парадигмата на прехода, разбран като пакет от реформи, който включва институции и административни и юридически процедури, готови за приложение, мозъчните тръстове се превръщат във вид локални контрольори на международните фондации и институции, определящи съдържанието на този пакет. Тогава те поемат част от мониторинга, оценяващ прогреса на прилагането на демократичния пазарен модел – оценка, която се прави както в полза на някои американски мрежи за подпомагане на демокрацията, така и за нуждите на българското правителство, на Европейската комисия, на Световния икономически форум, на ОИСР, на Световната банка, на фондация „Отворено общество“ и т.н. Можем също да цитираме и годишния доклад, който мозъчния тръст ЦЛС прави за публикацията на американската фондация „Фрийдъм Хаус“. Тя сравнява „прогреса и трудностите в политическата и икономическата реформа“ в страните от Централна и Източна Европа, установявайки глобалната оценка на състоянието на демокрацията в страната и класирайки „добрите“ и „лошите“ ученици на демокрацията.

Годишният доклад за конкурентоспособността на българската икономика, изготвян от Център за икономическо развитие (ЦИР), също прави класация, която през 1999 г. подрежда България на 56-то място от 59 страни. Този доклад, поръчан на ЦИР от Световния икономически форум, използва методология, изработена от екип от харвардски икономисти, воден от Джефри Сакс, бащата на шоковата терапия в страните от Източна Европа. Глобалната оценка за всяка страна се определя на базата на двеста критерия, някои от които са чисто статистически, а други са основани на субективно оценяване (от 1 до 7) на „климата на реформите“, правено от локални икономически актьори. Тя има за цел да ориентира международните инвеститори в икономическия и гео стратегическия им избор, а също и да мотивира икономическите реформи в страната, насърчавайки налагането на законодателство, което премахва всички форми на икономически протекционизъм.

Важно е да отбележим, че тъй като са автори на доклади, които могат да имат важни политически и икономически последици за страната, мозъчните тръстове чувстват, че имат властта на съдии – оценители, макар и не те да са тези, които определят критериите за оценка, за които стана дума. Тяхното чувство, че са важни в процеса на реформите, се подсилва от факта, че стават партньори на международни институции и правителства. Така мозъчния тръст Европейски институт подготвя доклад, който оценява прилагането на икономическите критерии от Копенхаген, определени за страните кандидатки от ЕС. Неговата направа е резултат от серия от локални кръгли маси – организирани от Министерството на външните работи, Института за политическа икономия, Агенцията за икономически анализи и прогнози, както и от множество дискусии с делегацията на Европейския съюз и представители на МВФ.

Както се вижда от годишната равносметка на Европейския институт през 2002 г., „докладът е предаден на българското правителство и на европейската комисия и неговите основни заключения са включени в официалния доклад на европейската комисия за 2002 г.“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар