// Вие четете...

Истината е в избора

Абсурдът на съвремието ни.

„Да живееш, значи да се сражаваш.“

Абсурдът на съвремието ни.

Може би трябва наистина да се напомни за античните драми, тъй като съвсем спокойно може да се направи паралел между познатата от Античността трагедия за Опожаряването на Троя и съвременния й прочит – Опожаряване на Европа и превръщането й в Еврабия.
За да се разбере абсурда на случващото се в християнска Европа, то трябва да се сравни с хрониките на Инквизицията от 14 век. Този период от историята на християнството беше разгледан в по-предишни публикации и по тази причина тук накратко ще споменем само някой показателен пример. Такъв е случаят с Mastro Cecco, който е арестуван, изтезаван, линчуван от тълпата и екзекутиран, заради книгата си „Космически сфери“, заклеймена от католическата църква, като еретична, профанска, заразена с гибелна ерес, несъвместима с вярата и съчинена по поръчка на дявола. Той отказал да се разкая с думите, че това което е написал е истина и той наистина вярва в него.
Оказало се след време, че трудът му наистина имал висока научна стойност и космическите сфери са астрономически инструмент за изчисляване на орбитата на Слънцето. Това не прозрели нито представителите на властите, нито учените и съветниците на Светия престол. Парадоксалното обаче е че тези думи са валидни и днес. Днешните събития по същество са същите. Абсурдността на случващото се днес е, че днешната светска инквизиция е доста находчива. Тя се противопоставя на смъртното наказание и вместо да изтезава тялото, измъчва душата, вместо клещите, въжетата и секирата, използва безкръвни средства: радио, вестници, телевизия, журналисти, политици, провалени учени, филмови старлетки. Тя, днешната инквизиция, използва свободата, за да убива.
Страшното днес е, че се използват оръжия, които не проливат кръв. Това са оръжията на идеите, изразени чрез включването на нациите в съюзи, организации и обединения, като ООН, НАТО, ЕС и други, чрез които народите се задължават да изпълняват, пагубни за тях директиви, указания и заповеди, използват се и финансовите инструменти, за да се държат в подчинение непослушните.
Що се отнася до отделната личност, на тези които дръзнат да проявят свободна мисъл, да имат свое мнение и позиция, ще кажем само това, че на тези хора са заведени множеството съдебни дела, като тях ги обвиняват в тези „грехове”, които са измислили именно в тези организации.
Тези хора се изправят категорично срещу налаганата ни псевдо демокрацията. Те отправят гневни и основателни въпроси. Каква е тази демокрация, която забранява несъгласието, наказва го и го превръща в престъпление? Каква е тази демокрация, която не се вслушва в децата си и им забранява да говорят свободно, предава ги на врага, изоставя ги на издевателства и оскърбления? Каква е тази демокрация, която харесва теокрацията, възражда обвинението в ерес, изтезава и хвърля свободните умове на „клада”? Каква е тази демокрация, където малцинството е по-важно от мнозинството, като го изнудва и тормози? Ясно е, че това не е демокрация, това е анти демокрация.
Що за свобода е тази, която не ни позволява да мислим, да говорим, да вървим срещу течението, да се бунтуваме, да се борим с тези, които ни завладяват, и ни запушва устата? Що за свобода е тази, в която командват чувствата и решават кой да обичаме и мразим? Що за свобода е тази, в която хората живеят в страх от съд и присъда, сякаш са престъпници? Ако мразя християните – ще отида в рая, но ако мразя мюсюлманите, ще ида в ада.
Да, Троя е в пламъци и гори, да, Европа се превръща в провинция на исляма, в ислямска колония. Ето го абсурда на съвремието ни.
Какви са причини за упадъка на съвремието ни?
Въпросът е как да се намерят корените и причините довели нашия (християнски) европейски свят до това положение и да се отворят очите на хората? Необходими са обективни и ясни доказателства, от всички сфери на обществения живот, за тихата експанзия на мюсюлманите. Във всеки един от нашите градове има втори град, във всяко село има второ такова. Мюсюлмански град, мюсюлманско село, управлявани от Корана. За нагледен пример може да ни послужи Пазарджик. Демонстрациите им по улуците на града и виковете им „Аллах акбар” говори за истинността на горното твърдение.
В едно синовете на Аллах нямат равни – в изкуството на нахлуването, завладяването, подчиняването. И най-желаната им плячка винаги е била Европа, християнския свят, в това число и православна България.
Ако направим един обширен обзор на историята ще видим едно потресаващо напомняне, от което всеки нормален човек ще го побиват тръпки на ужас от зверствата, извращенията, смъртта, с които мюсюлманите потапят родината ни и Европа. Ако човек не е историк, познаващ в детайли историята, а просто човек – тези исторически факти трябва да бъдат прочетени! Да ужасът е смразяващ, но още по-апокалиптично изглежда днешното нашествие на мюсюлманите в Европа. Това не е нищо друго, освен повторение на вековния ислямски експазионизъм и империализъм.
За разлика от преди пет–шест века днес нашествието е по-тайно и по-коварно. Нашествието е от имигранти, които се заселват в страните ни, в родните ни градове и това се прави със съгласието на управниците ни от ЕС. Те идват и се настаняват в родината ни без никакво уважение към нашите закони, традиции и вероизповедание, те ни налагат техните собствени. Техните обичаи, техният Бог. Да това се прави не само у нас, същото се върши и от Атлантика до Урал. По не съвсем точни данни техният брой е около 60 милиона, но със сигурност са далеч повече. Само в Европейския съюз живеят над 35 милиона, а след последното и все още продължаващо преселение и много повече.
Потресаващи са следните факти:
– през последните 50 години броят на мюсюлманите се е увеличил с 235%, а на християните с 47%;
– мюсюлманското население в цял свят нараства с 33 милиона всяка година;
– броят на мюсюлманите расте с 4,6% до 6,4% годишно, на християните с 1,4% годишно;
– в Швейцария мюсюлманите са над 10 % от населението, в Русия – 10,5%, в Грузия – 12%, Малта – 13%, България – 15%, Кипър – 18%, Сърбия – 30%, Македония – 60%, Албания – 93,5%.
В какво се състоят проблемите?
Те са на различни равнища. Например в училищата със смесени класни стаи, мюсюлманските родители не искат момичета и момчета да учат заедно, не искат дъщерите им да присъстват в часовете по физическо, или да се събличат, за да плуват в басейна.
Въпросът е мюсюлманите ли трябва да се интегрират с нас, или ние с тях?. На практика в ЕС се харчат изключително много финансови средства за интеграцията на тези хора, но резултатите са нищожни, всъщност резултатите не само са нищожни, дори може да се каже, че са никакви. Изводът се налага от само се бе си, май ни става ясно, че ние трябва да се интегрираме с тях.
А сега да видим какво ни се предлага. През 1974 г. в реч произнесена пред Общото събрание на ООН от Хуари Бумедиен, без никакви заобикалки се заявява: „Един ден милиони мъже ще напуснат Южното полукълбо на тази планета и ще нахлуят в Северното. Но не като приятели. Защото те ще нахлуят, за да покоряват, и ще покорят Северното полукълбо с децата си. Ние ще победим чрез утробите на жените си“. Един от най-лесните начини за завладяването на нови територии е „политиката на утробата“, тоест чрез обилното им размножаване и износа на човешки създания. Целите на тази стратегия е за постигане на господство над чужда държава, за подмяна и покоряване на коренното население.
През същата 1974 г. в Пакистан на ислямска конференция се взема решение за увеличаване на тогавашния малък поток от имигранти към Европа. В резолюцията се казва, че континентът трябва да бъде покорен чрез „демографско превъзходство”. Днес този план е закон за изпълнение от мюсюлманите имигранти. Във всяка джамия в Европа, на петъчната молитва, имамът се обръща към мюсюлманските жени: „Трябва да родите поне пет деца, всяко семейство…”. Имигрантът – мюсюлманин, ако няма поне две момчета, неговата жена ще ражда докато това се случи. В мюсюлманския свят е прието мъж който не е постигнал това изискване се смята за недостоен мюсюлманин. При изпълнение на изискването за пет деца и ако имигрантът има две жени, децата стават десет, ако са три – петнадесет.
И на преден план изпъква двойния стандарт, защото полигамията е забранена със закон в Европа, проблем ще има всеки европеец – многоженец, но това за мюсюлманските многоженци не се отнася, като чели те не живеят в същата тази Европа.
През 1993 г. във Франция е приет закон, забраняващ миграцията на полигамисти. Съгласно този закон от страната е трябвало да се експулсират всички имигранти, които живеят с повече от една съпруга. Но това не се случва, защото водачите на политическата коректност и агитаторите на ислямските „страдания”, започнали да ридаят за човешките права и етническия плурализъм. Те отправят към авторите на закона обвиненията използвани и до сега нетърпимост, омраза, расизъм, ксенофобия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар